Разговор с Християна Райкова
Българските имена в немското кино: Християна Райкова

Дипломният филм на Християна Райкова „Гьолът“ е представен в документалната селекция „Перспектива Германско кино“ на Берлинале 2019. У нас лентата беше селектирана за документалния конкурс на София Филм Фест и представена премиерно пред българската публика в рамките на тазгодишното специално лятно издание на фестивала. „Гьолът“ е един от трите немски филма с български режисьори, представени на фестивала тази година. Разговаряхме и с трите режисьорки, за да научим повече за филмите им и затова какво се случва с киното в сегашните условия.

Om Симона Ганева

Как се прави кино в Германия днес?
 
С пари, контакти, желание, търпение, добра идея, добър екип, постоянство и здрави нерви.
 
Какъв беше Вашият път – от раждането на идеята за филма „Гьолът“ до появата му на голям екран?
 
Идеята за Гьола се роди по време на една разходка по крайбрежната алея на Варна. Исках да кандидатствам във филмовия университет „Конрад Волф“ и търсех подходящ проект, с който да кандидатствам и който да реализирам по време на следването. Тогава видях Гьола. За чието съществуване винаги съм знаела, но този път той се откри пред мен по друг начин. Видях едно уникално по рода си място, което е не само визуално привлекателно, но и интересно от гледна точка на значението му за посетителите – не само място за отдих, но и място за социален обмен. Едно от тези сладки неща в живота, които не струват пари. След това „откритие“ започна работата върху филма, която продължи три години до неговата премиера на „Берлинале“ в секция „Перспектива Германско кино“.

Сред кои режисьори (и/или филми) откривахте вдъхновение за визуалната стилистика на Вашия филм?

Допада ми визуалността на филмите на Станислав Муха, Михаел Главогър и Улрих Сайдл. Също много ми допада близостта до героите, която Лаурентиа Генске и Робин Хумболд постигат в „Am Kölnberg“ или Хана Полак в „Julas Welt“. Но на оператора на „Гьолът“ Йоханес Грайсле и на мен ни беше ясно, че трябва да намерим подходящите за нас и за нашия филм визуален модус, модус на разказа, модус на комуникацията с героите, независимо от тези вдъхновения.

Една от големите личностни борби на съвременния човек е копнежът по промяна, която обаче по една или друга причина сякаш никога няма да настъпи. Това вътрешно противоречие можем да открием и у персонажите във Вашия филм. Смятате ли, че настоящата особена ситуация би могла да бъде разглеждана като възможност подобна промяна действително да настъпи и да преобрази живота ни изцяло?

Критичната маса от млади и интелигентни хора, които излизат на улицата и искат промяна, ми дава надежда, че рано или късно промяна ще настъпи. Тези хора не са само по софийските улици, те са и BLM-движението, и Fridays for Future. Техните искания според мен не са насочени само към прагматични решения и законови промени, но и към промяна в съзнанието.

По какъв начин повлия пандемията върху разпорстранението на филма „Гьолът“? Какви според Вас са шансовете и предизвикателствата пред него с оглед на условията, в които ще живеем още неизвестно дълго време?

Тъй като активната фестивална година на филма беше 2019, пандемията не се отрази особено на разпространиението. Единствено прожекциите по време на София филм фест трябваше да бъдат отменени, което беше жалко, но затова пък през последните седмици София филм фест даде възможност филмът да се гледа онлайн. Също така имаше прожекция в „Дом на киното“ в София.

Споделете с едно изречение: защо да гледаме Вашия филм?

Гледайте „Гьолът“, ако искате да опознаете едно емблематично място във Варна, да се запознаете с неговите автентични и обаятелни посетители и да разберете как съдбата на този минерален басейн се вплита в съдбите на неговите герои.