Бърз достъп:
Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Около света от вкъщи
Лични истории в Музея на нещата в Берлин

Снимка: © Museum der Dinge

Шумни семейни тържества и обеди, а на заден фон свастика: Музеят на нещата в Берлин излага лични фотоалбуми в качеството им на исторически документи. Без значение дали е израснал в Източна или Западна Германия, почти всеки германец познава този вид семейни събирания.

Това е бил един страхотен ден на плажа – мечтаната сватба, най-прекрасният ден в живота. Как се документират подобни събития от семейната история? Как се предават спомените за идните поколения? След изобретяването на фотографията и преди дигиталната революция фотоалбумите са били единственото възможно средство за това. Фотографии от рождени дни и семейни почивки, потрети и моментни снимки – фотоалбумите са документирали всичко онова, което е било важно за всяко едно семейство, поводите за гордост на неговите членове и щастливите моменти заедно.

Изложбата „Фото/албум“ в Музея на нещата в Берлин показва в снимки живота на германските семейства през XX век. Снимките, направени предимно от фотографи аматьори, са част от музейния архив. Към него принадлежи и колекцията на именитата берлинска фамилия от артисти Берг.

Изложбата е замислена като голям фотоалбум, който включва семейни и други лични моменти. Чрез нея човек научава много за времето, в което са направени фотографиите. Личните преживявания отразяват общата история на отминалите десетилетия.

Познати сценарии

Изложени са например снимки, които изобразяват живота в националсоциализма – едно семейство се е събрало на обяд около масата, а на заден план се вижда свастика. На други кадри от по-късен етап пък съвсем непринудено се прокрадва Берлинската стена. Върху цветните и черно-белите фотографии е пречупена историята на Германия през призмата на личните спомени и преживявания.

С течение на времето тези лични снимки все повече се разделят с първоначалната си функция като семеен спомен и се превръщат в исторически документи.

По-младите посетители на изложбата могат да научат много за своите предшественици от фотографиите, за техните политически убеждения, всекидневните им навици, как са прекарвали свободното си време, какъв е бил техният начин на живот въобще. Разгръщайки албумите, всеки се замисля кой е човекът от снимките, как е протекъл животът му. Виждат се усмивки, прегръдки с любими хора или пък забавни пози, които хората са заели. На снимките има само непознати, но дори те предизвикват у посетилетите някакво усещане за близост, защото в тях човек припознава собствения си живот и спомени. Една снимка показва весел семеен празник, който поради тогавашните облекла на хората днес изглежда леко странно. И все пак е една позната сцена за всеки.

Пътуване в миналото

Дигиталната епоха превърна фотографията в нещо достъпно за всеки и по всяко време. Но преди е било различно. Съдържанието на албумите е имало определена емоционална стойност само за тесен кръг от хора. Семейства и приятели са имали възможността да се връщат назад в спомените си и да пътуват във времето.

Днес дигиталните снимки запечатват безброй различни ситуации, които ни информират за всекидневието на съвременния човек. Разликата с миналото е, че в наши дни снимките са станали част от  публичната сфера. Те се споделят свободно в социалните мрежи и достигат до хора, с които не е задължително да имаме близки отношения.

Илюзия за вечност

Изложбата „Фото/албум“ акцентира точно върху тази разлика и задава въпроса, доколко разпространението на изображения и достъпът на една по-широка аудитория до тях демистифицира самия момент, когато дадена снимка е направена.
 
Една обща характеристика между личната, аналогова и дигиталната, публична фотография лежи в потребността на хората да запечатват на „лента“ моменти от своя живот. По този начин изложбата ни кара да се замислим и за преходността. Вероятно снимките са просто една илюзия за вечността, но все пак илюзия, която пази спомена за човека и неговото присъствие живи и след смъртта.

Тексът е публикуван за пръв път на страницата на проекта „Nahaufnahme“ на Гьоте-институт.