Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Александър Хаджиев
Изкуство или продукт? Това е въпросът.

Момче, около което летят различни музикални инструменти и лаптоп - на заден фон растение
© Александър Хаджиев

В рубриката "Култура в кризисни времена" място намират личните позиции и критичните гласове на български и германски интелектуалци и артисти за начините и принципите на подкрепа за свободната сцена. В поредната публикация артистичният директор на фестивала „180 градуса“, фаготистът Александър Хаджиев, разглежда предизвикателствата, пред които е изправена независимата сцена в България и в Германия по време на пандемията и сравнява язвите в културните политики на двете страни, които коронавирусът изважда на показ.

Om Александър Хаджиев

През последните 15 години живея между Германия и България, а в последните 10 работя професионално като музикант, артист и куратор към независимия културен сектор. Изминалата пандемична година беше голямо предизвикателство за мен и колегите ми поради внезапната невъзможност за дългосрочни планове, изкуствено създадения стрес за непременна продуктивност от вкъщи и липсата на социален и културен живот, която от своя страна води до липса на вдъхновение. Годината беше изключително трудна за всички, но сякаш едни от най-засегнатите за своето бъдещо съществуване хора са именно дейците от независимия културен сектор.
 
Финансирането на изкуство и култура е комплексен процес, който остава непонятен за голям част от обществото. В повечето страни изкуството попада в категорията „дейности за свободно време“ и съответно бива прието като несъществено от голяма част от населението.

​Чрез националните рестрикции и така наречени локдауни се изясниха държавните приоритети по важност, като културата в почти всички страни остана на последно място.

Историята е доказала, че изкуството е един от най-важните елементи за развитието на едно общество и макар че то в днешно време е сфера, която посвещаваме на свободното си време, несъзнателно то ни заобикаля навсякъде и се среща във всяка една професия и специалност. За съжаление обаче през последните години се съкращават все повече бюджети, насочени към културния сектор и се наблюдава тенденция към по-малко разнообразие от събития.
Черно-бяла снимка. Две момичета и две момчета са насядали на и около прозорец. © Александър Хаджиев Изкуството се приема като продукт, от който трябва да има финансов приход и се разработват все повече формати с цел печалба, които поетапно завземат сцената. Не че те не са важни, напротив – но имат по-неясна връзка с първичната функция на изкуството. Този конфликт присъства все по-осезаемо в последните близо сто години под формата на въпроса: „Създаваме изкуство или продукт?”. Но тези процеси са твърде комплексни и взаимно свързани, за да има еднозначен отговор.
 
Независимият културен сектор е този, от който най-силно зависи развитието на изкуството. В него артистите имат възможността „свободно” да развиват своите идеи, без да се придържат към общоприети критерии, правила, концепции и формати. Независимите артисти рискуват, излизайки от зоната си на комфорт с единствената цел да открият накъде ще ги отведе артистичният им път. Разбира се, публиката на независимата сцена е по-специфична и не така мащабна, но като важен фактор в развитието на изкуството, тази сцена има задължително място в нашето общество.
Пърформанс с жена и мъж, който свири на фагот на заден фон © Александър Хаджиев В Германия и България главният инструмент за финансиране на независимия културен сектор са обществените грантове и фондации с фокус изкуство. Финансирането от частни фирми, корпорации и спонсори на практика е мисия невъзможна, защото в замяна те обикновено търсят разширение на продажба и реклама на своя продукт, масовост и маркетинг стратегии, които не се вписват в рамките на независимия културен сектор. В Германия обществени грантове има и са сравнително добре структурирани. Въпреки това процесът на кандидатстване е твърде сложен и голяма част от артистите не притежават нужните знания и опит, за да кандидатстват по такъв тип програми. Редно е тези програми да минават стриктен конкурс и комисия, тъй като обикновено средствата идват от данъкоплатците. Често обаче се поставят изисквания за покриване на критерии, които имат твърде далечна връзка с изкуството.

Също така се очаква още при кандидатстването да бъде описан целият артистичен процес, преди изобщо той да се е случил, което често кара културните дейци да спекулират и предлагат вече доказано работещи формати. Изисква се и пространството за планираното събитие вече да е запазено, което предполага влагане на собствен капитал. Артистът-инициатор е принуден да поеме безвъзмездно функцията на проектен мениджър, ПР, фъндрейзър – три отделни сами по себе си професии. Почти във всички случаи се изисква и собствено финансиране, което често представлява 50% от общия бюджет – една непосилна за артистите задача, която ги вкарва в безкрайна въртележка на търсене на субсидии за субсидии. Добра практика наблюдаваме в Сената в Берлин, който предлага грант, осигуряващ съфинансиране за такива ситуации, но към момента това е единственият случай, който ми е познат.
 
В България положението е още по-сложно, свободните артисти на практика нямат статут и не познавам никой от тях, който да не работи паралелно и още нещо, за да може да се издържа. Грантовете са с изключително непрактична за изкуството структура, която има за цел да улесни може би институциите и вътрешния процес, но не и артистите.

В 90% от случаите само организация, фондация или фирма може да кандидатства за субсидия, а грантовете за самостоятелни артисти са изключително малко. Категоризирането на самите грантове също е нефункционално – например в грант „Музика (класическа, съвременна, фолклорна и поп) и Танц (класически, фолклорен, съвременен)“ попадат в една категория, борейки се за одобрението на около 17 проекта – борба между студиен поп албум, конкурс за цигулка, концерт на фолклорен ансамбъл, балетна постановка, пиеса на съвременен хореограф и т.н., а журито трябва да избере един, най-стойностен проект. Тези различни видове изкуство няма как да бъдат съпоставени един спрямо друг, затова е нужно да има по-ясно разделение между категории, както е и в повечето европейски страни. През последните години наблюдаваме и доста по-често одобрението и финансирането на събития, които имат по-скоро продуктов, поп или конвенционален характер. Иновативните и съвременни проекти пък са предимно или само финансирани от чуждестранни институции.
Мъж свири на фагот © Александър Хаджиев Към момента наблюдаваме тенденция към подкрепа на изцяло дигитални проекти. От една страна по този начин се спестяват главоболия в случай, че социални рестрикции са налице, но от друга страна обществото бива ограничено от всякакви събития на живо в следващата поне една година, а ситуацията след няколко месеца може и да е съвсем различна.
 

Надявам се все повече обществени и културни институции да поемат риска и да подкрепят проекти под всякакви форми.

Вярвам, че в България възможно най-скоро трябва да се преструктурират грантовете в по-ясно изразени категории по жанрове и специфика. Има нужда да се мотивират иновативните, експериментални и съвременни проекти – през последните години тъкмо това е един от основните критерии за финансиране в по-големите европейски страни. През лятото на 2020 г. дейци от независимия културен сектор успяха да променят структурата на програмите към Министерството на културата, но това са само начални стъпки в една изключително важна за културата реформа. Необходимо е държавата да подпомага повече инициаторите на изкуство и култура, които така и така се броят на пръсти, а не да ги въвлича в безкраен конкурс и борба за “последния къс месо”. Би било добре да се създаде и организация, подобна на германската “Künstlersozialkasse - KSK”, която предоставя на свободните артисти статут, отговарящ на този на работниците на щат, като поема половината от здравната, социалната и пенсионна застраховка. Също така е необходима реформа в данъчната система, която да стане по-улеснена, дигитализирана и да опрости осчетоводителния процес.

COVID-19 и световната пандемия извадиха на преден план всички тези проблеми и показаха, че свободните артисти трудно проправят път и намират място в обществото ни. Германия, като една от страните в Европейския Съюз, която отпуска най-голям бюджет за култура и изкуства, също разкри слабостите в структурата си.

Бяха отпуснати помощи, които в крайна сметка се оказа, че артистите на свободна практика няма как да получат, тъй като не са част от фирмена структура. Така се прояви наличието на дезинформация и липса на разбиране от институциите и управлението към свободната сцена. През последната година и в Германия, и в България, често чувах реплики като: “Тези пък защо протестират, техен си е проблемът, че нямат истинска професия. Помощите трябва да отиват в по-стойностни за обществото ни сфери”. Разбирам първичната им мисъл, но може би това което не разбират те, е че, ако в историята ги нямаше свободните артисти, то днес обществото ни щеше да е на доста по-ранен етап от развитието си.

Момче, около което летят различни музикални инструменти и лаптоп - на заден фон растение © Александър Хаджиев Роден в София, Александър Хаджиев завършва Национално Музикално Училище „Любомир Пипков” със специалност фагот. През 2006 г. заминава за Германия, където следва фагот в университета за изкуства „Фолкванг“ в Есен, а след това завършва магистърска степен по съвременна и експериментална музика в академията на световно реномирания Ensemble Modern. Като фаготист, Александър е член на ансамбъл “M.A.M. Manufaktur für aktuelle Musik” и редовно свири и участва в проектите на Ensemble Modern. През 2014 г. заедно със свои колеги създава фестивал “180° - лаборатория за иновативно изкуство” в София, който днес е едно от най-иновативните и популярни в Европа събития, фокусиращо се върху експериментите в изкуството. Александър работи и в сферата на интердисциплинарния пърформанс, като композитор, изпълнител и режисьор. През 2016 г. е резидентен артист в Баухаус Десау, а през 2021 г. заедно с режисьорката Ксения Раввина ще представят авторска постановка към театър Мюнстер. В последните 8 години Александър работи активно и в сферата на културното образование, инициирайки и участвайки в различни проекти, които имат за цел да мотивират и развият креативността на младежите.