Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Клубна култура
Една година по-късно: Какво загуби София, когато...

Клуб с диджей, хора танцуват
© Мирослав Маринов | @niesuperfuture

Този месец отбелязваме точно една година, откакто клубните моменти изчезнаха. Този текст е посветен на тях. Той няма за цел да сравнява коя от множеството загуби от началото на пандемията е по-голяма, а иска да обърне внимание точно на тези клубни, рейв моменти.

Om Александър Владимиров

Ранна сутрин. Слънцето едва започва да се издига, а все още хладният от нощта въздух обгръща загрятото ти от няколкочасови движения тяло. Излизаш от клуб, през вратата зад теб се чува глух бас, а пред теб има само тишина. Докато вдишваш свеж въздух асимилираш всичко онова, което ти се е случило през последните няколко часа – музиката, приятелите ти, непознатите, топлината в средата на пространството пред диджея, разговорите по ъглите, коридорите, по стълбищата и тоалетните. В тези няколко часа са се кондензирали преживявания, които в други обстоятелства би събирал в продължение на месеци. Ушите ти леко шумят, но това е само приятно доказателство за случилото се. Освен ако нямаш тинит, но това е друга тема.
 
Винаги сме смятали, че с каквито и проблеми да се сблъскаме в ежедневието ни, в края на седмицата ще може да прекрачим в едно тотално различно пространство, в което да превключим мозъка и психиката, и да се отърсим от всичко негативно. Форма на ескейпизъм, бохемски забавен за едни и жизнено необходим за други. Социална терапия, която всеки уикенд те калибрира, за да се справиш по-гладко със стреса и битовизмите на останалите пет дни от седмицата. И смятахме, че поне това ще е винаги на мястото си, приемахме го за неотменима даденост.
Младежи в клуб © Мирослав Маринов | @niesuperfuture

Този месец отбелязваме точно една година, откакто въпросните моменти изчезнаха. Този текст е посветен на тях. Той няма за цел да сравнява коя от множеството загуби от началото на пандемията е по-голяма, а иска да обърне внимание точно на тези клубни, рейв моменти.

Защото не става въпрос просто за кръчмарство или обикновено забавление, както понякога се гледа на темата. Има една общност от хора – едновременно широко отворена и неволно нишова и ексклузивна – за която загубата на нощния живот представлява загуба на препитание, загуба на професионално развитие, на необходима човешка връзка, загуба на култура.
 
И въпреки че през лятото на 2020 г. имаше момент на завръщане, той остана единствено с функцията на глътка въздух – емоционална за феновете и финансова за хората, които правят така, че нощният живот да се случва. Този момент беше пропит с плахост и така далеч от това, което трябва да представлява. 
 
Животът през нощта спря в целия свят. Много други клубни сцени са далеч по-засегнати, но прекъсването му тук има своята специфична тежест. България никога не се е славила с жизнена и пълноценна клубна сцена. Събитията, случващи се в средата на 90-те и началото на новото хилядолетие, са по-скоро изолирани острови, а не кохерентна взаимодействаща си мрежа, която да наречеш сцена и още по-малко работеща индустрия. 
Диджей в клуб © Мирослав Маринов През последните няколко години обаче това започна да се променя. Качествените малки събития, които всъщност са гръбнакът на една сцена, а не огромните масовки, започнаха да стават все повече и все по-чести. Клубовете станаха места за изграждане на общност, а не просто за продажба на билети и напитки. Да имаш избор от няколко партита за една вечер, две вечери подред, започна да се превръща в стандарта, който виждахме на запад и на изток от страната и към който, изненадващо за много от нас, започнахме да се доближаваме. 
 
След кратко затишие, в което два важни клуба – „Жул Верн“ и „Cтудио: Elegantly Wasted“ – затвориха, а „Влайкова“ вече от няколко години не се намираше на картата, нещата само избухнаха още повече – с появата на „Koncept Space“ и „Micro“, със засилването на програмата в „Tell Me“, повторното отваряне на „Студиото“, а и с превръщането на допълнителни места, стоящи встрани и надолу от масовия поглед, в още една колона на алтернативната електронна общност. С това се появиха нови български лейбъли и още повече артисти – диджеи и продуценти, които не стоят изолирани едни от други, а си взаимодействат и работят заедно. Повече хора започнаха да посещават партита, повече диджеи започнаха да получават по-смислено заплащане, повече промоутъри спряха да са постоянно на минус.

С две думи: нещата сякаш наистина започнаха да се случват. И всичко това се усещаше като едва началото. И тогава, като с щракване на пръсти, всичко се занули.


Дванайсет месеца по-късно ни предстои да видим дали крехката система от клубове, събития, промоутъри, артисти и фенове е на пауза или вече лентата е скъсана. Почти всички клубове пуснаха кампании за набиране на средства, но дори успешните са едва моментно решение. В разговори със собствениците те споделят, че единствено успокояване на обстановката и отваряне може да ги спаси от фалити. Не се надяват на навременна държавна помощ. 
 
Ако трябва да търсим ориентир при по-развитите страни и сцени, във Великобритания (чиято столица Лондон има общински отговорник по нощния живот, така нареченият „Night Czar“) междупартийна комисия за нощната икономика е подготвила доклад, който предупреждава за възможността от „изчезване“ на нощния живот в страната. Комисията призовава за допълнителна подкрепа за сектора от правителството, „за да се избегнат неизвестни щети върху социалната структура на тази страна.“

В Германия правителството продължава с програмата си за подпомагане засегнатите от пандемията бизнеси поне до месец юни. В края на миналата година държавата обяви и фонд в размер на 2.5 милиарда евро за защита на събития, планирани през втората част на 2021 г., в случай на отмяната им заради пандемията, за да даде увереност при планирането им. В сравнение с други държави, Германия показа най-големи и бързи усилия за защита на заетите в нощната икономика. Все пак за 2018 г. берлинските клубове са донесли приходи на града от 1.7 милиарда евро. 
 
Ясно е, че вакуум не може да съществува – и клубове, и партита, и нощен живот ще продължи да има, под една или друга форма. Но въпреки че един клуб може да се появи на мястото на друг, загубата на такова място не е просто на физическа локация, това е загуба на натрупвания – на опит, на вкус, на култура. Това са усилия, които вече са погълнали много енергия, пари и много, много време, което не може да бъде върнато.
 
Към този момент тази история няма „сребърна нишка“, няма какво толкова позитивно да се каже. Просто седим и чакаме да видим какво ще се случи. Но е добре да си напомним, че прогресът на алтернативната клубна сцена и на придружаващата я общност беше истински и е важно той да бъде съхранен.

 
Александър Владимиров © личен архив Александър Владимров е основател и редактор на специализираната онлайн платформа за алтернативна електронна музика в София – Fonoteka Elektrika. Като автор на журналистически текстове и музикални рецензии, той не само отразява местната, но и световната сцена на електронната и експериментална музика. Също така Александър модерира музикалната рубрика на подкаста на Гьоте-институт България – „На една вълна“, който ще стартира през март 2021 г.