Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Книгоиздаване
Подкасти и издатели на книги

Подкасти за книги / издатели
© Ирина Джонкова

Не само социалното затваряне от година насам ни кара да променяме както нашите професионални навици на създатели на култура, така и личните ни навици на нейни „потребители“ и да се насочваме към дигитални средства. С масовата достъпност на компютри, смарт телефони и свързани с тях устройства за работа със звук и картина, както и с бума на безплатни и лесни софтуери за обработка, за ъплоуд и даунлоуд на аудио и видео продукти в медиите започна „хоризонтална“ революция. Почти всеки човек с идеи, малко време и технически умения стана способен да създава съдържание и да го разпространява онлайн. Появяващите се все нови световни платформи, които безплатно го поддържат и предоставят, още повече улесни тези процеси. И ето че, особено за младите хора, на преден план излязоха феномени в областта на забавлението, информирането и образоването, сред които все по-ясно челно място заема подкастът – в неговия „класически“ аудио вариант или в по-усложнения му видео вариант.

Om Антоанета Колева

Как изглеждат тенденциите?

Според изследване на германските потребители от Bookwire, оповестено през есента на 2020 г., подкастите са станали „допълващ медиум за потребителите на почти всички други видове медии“ (включително на книгата). Над 70% от хората на възраст между 16 и 24 години слушат подкасти и макар с нарастването на възрастта интересът към тях да спада, той остава около 40% при хората на пенсионна възраст. Тези впечатляващи цифри могат да бъдат съпоставени с изследвания в САЩ – Институтът Нийлсен (Nielsen Institute), който проучва медийни аудитории, публикува наскоро данни, че публиките на подкасти не само нарастват количествено (5 пъти за 10 години), но стават все по-разнообразни по възраст и социален профил. Ето една показателна за силата на подкаста цифра: годишно в САЩ в подкасти се инвестират, твърди същото изследване, 1 милиард долара за реклами. Проучване на същия институт за Италия показва, че по време на първите социални затваряния от миналата пролет слушането на подкасти, което и без това расте лавинообразно, се е повишило с 15%. Изследване на Министерството на културата на Франция потвърждава тези все по-високи нива на популярност на подкаста и дори препоръчва необходимостта от специални държавни политики за поощряването на подкаста като културен феномен.

Къде е България сред тази световна културна вълна? И по-важното за нас: къде е малкият ни книгоиздателски свят? Стартирал ли е истински процесът, при който подкастът реално се използва в един специфичен план: за повишаване на видимостта на книгите, т.е. като силно, евтино, свръхмодерно средство за пряк и непряк маркетинг на книги, издателски политики и брандове, като средство, ако щете, за по-резултатна работа на независимите издателства, като средство за запазване на библиоразнообразието?

Набързо към самото начало

Думата „подкаст“ се появява в началото на 21 век, успоредно с феномена – онлайн разпространение на оригинално създадено (т.е. не заимствано) любителско аудио съдържание, което потребителят да може да сваля на своите устройства от интернет и да слуша когато и колкото пъти пожелае – „при поискване“. Пръв употребява думата Бен Хамърсли в статия за „Гардиън“ от 2004 г. Той се пита как да бъде наречена тази революция в слушането и сред няколкото му предложения („адиоблог“, „партизанска медия“) е и „подкаст(иране)“ – podcasting. За пионер в това поле се сочи нюйоркският журналист Кристофър Лайдън, но масовата употреба на думата започва през есента на 2004 г., а истинският ѝ популяризатор е Aдам Къри с онлайн шоуто си No Agenda – т.нар. баща на подкаста (podfather).

Думата е съчетание от „pod”, от името на устройството iPod, и „cast“ от „broadcast“ – широко разпространение, (радио)излъчване. И макар че през годините се появява не един опит думата да бъде заменена или редувана с други („неткаст“ [netcast], „радио при поискване“ [radion-on-demand], а съвсем неотдавна французите предложиха „аудио при поискване), „подкаст“ се утвърди категорично. Особено след като компанията Apple заяви официално, че се отказва от всякакви права над думата, чийто произход е свързан с нейния продукт iPod.

Няма да продължавам с интересната история на подкаста, чиито свидетели сме. Защото този кратък текст е предназначен преди всичко за издатели на книги, които вероятно вече обмислят – или ще им се наложи да го направят – „вкарване“ на своите издания в подкасти. Вероятно на всеки издател ще се наложи да използва този вариант за интелигентно промотиране на книгите си. Защото точно както за книгата са били съдбоносно важни добрата стара рецензия в текстови медии и представянето ѝ в класически електронни медии (телевизия и радио), сега също толкова съдбоносно започва да става не просто статичното присъствие на информация в социалните мрежи, но и „оживяването“ на книгите в аудио и/или видео подкасти. Разбира се, за любителя на книги, който би тръгнал към създаване на подкасти, те могат да бъдат начин да споделя идеите си, да придобие популярност, да навлезе в общността на инфлуенсърите (нали сте чували новата дума bookfluencer?), възможност за доходи чрез използване на хобито си да чете… и какво ли още не. Но за издателя на книги подкастът може да бъде преди всичко маркетингово средство с огромна ефективност: от една страна, пряко маркетингово средство, защото подкастите могат успешно да анонсират книги преди публикуването им и да ги рекламират след това. Но, от друга страна, подкастът е и непряко маркетингово средство – защото може да утвърждава позитивния имидж на издателството и неговата културна политика. Нека добавим и факта, че моментът за това сега е благоприятен: както споделя Демиан СантЮнионе (издателство Suhrkamp), в момента светът на подкаста в европейските страни, за разлика от ситуацията в САЩ, е свободен от външния натиск на рекламодатели и съответно – от „замърсяване“ на съдържанието на подкастите с външни реклами. Това все още ни дава шанс да акцентираме изцяло върху съдържателната страна на тази медийна форма и да я използваме като културен „посланик“ към публиките ни.
Подкасти за книги © Ирина Джонкова

Колко просто или сложно е да създадем подкаст?

Нека опитаме да съчетаем техническата и съдържателната страна на процеса, като се опрем на съветите на експерти в полето.

Първата стъпка е да изработим цялостна концепция: единичен подкаст ли ще създадем, след което да решим дали да продължим в зависимост от резултата? Или ще стартираме кратка поредица (5-10 подкаста), с която да проучим реакциите на аудиторията? Или ще обявим старт на регулярна поредица без ограничение във времето? В последния случай трябва да преценим силите си и заедно с първия епизод честно да информираме публиката за типа регулярност. Най-разпространени са месечните подкасти, но приемлива е и честота веднъж на два-три месеца или пък веднъж седмично. Част от концепцията ни е и решението за продължителността на всеки отделен епизод. Световната практика показва, че колкото по-рядко биват произвеждани епизоди, толкова по-дълъг е всеки отделен епизод (с оптимум не повече от 1 час).

Следващата съдържателна стъпка е избор на жанр подкаст, който искаме да произвеждаме. Някои от най-популярните подкасти за книги се ограничават до „соло“ говорене на един постоянен домакин, който споделя впечатления за книги. Друг жанр избира интервюта със създателите на конкретни книги. Трети жанр е организиране на дискусия по дадена книга. Възможно е подкастите да бъдат съсредоточавани всеки път върху различна книга; възможно е да комбинират повече книги около една и съща тема. Възможно е да обсъждат единствено книги на издателя-продуцент, възможно е обаче да съпоставят книги от различни издателства. Личното ми мнение е, че най-въздействащи са хибридните жанрове.

Идва ред на важното продуцентско решение дали ще произвеждаме подкасти със силите на собствения ни екип, или ще поканим външни сътрудници: например постоянен домакин/модератор, съвместно с когото да избираме теми и гости; както и външни сътрудници за техническа обработка на записите.

Следващото принципно решение е свързано с избор на вида подкаст. Aудио подкаст ли ще изберем? Той се създава по-лесно и е възможно да има по-голяма аудитория слушатели. Или ще се насочим към видео подкаст (наричан още „видкаст“, „водкаст“)? Той изисква повече усилия и средства, но пък за сметка на това вероятно е добър избор, когато става дума за книги, при които визуалната страна също не е за пренебрегване.

След като сме направили описаните дотук стратегически избори, идват по-простите решения: да се уверим, че разполагаме с технически средства за записване. При аудио подкаста това е преди всичко добър микрофон. Специалистите препоръчват при запис с един участник това да бъдат дигитални USB микрофони. Разбира се, задължителни са и слушалките, както и наличието на записващ софтуер, чиито инструкции могат да ни водят, когато сме съвсем начинаещи. При запис на подкаст с повече участници експертите препоръчват т.нар. динамични или кондензаторни микрофони. Облекчаващ е фактът, че добрите компютри с бърз интернет и включени към тях дигитални микрофончета са напълно достатъчни за аудиозапис през платформите, през които комуникираме днес онлайн – Zoom, Google Meet и др. Ако обаче сме избрали да създаваме видео подкаст, следва да осигурим камера и софтуер за обработка на видеозаписа. Задачата и тук се улеснява, тъй като съвременните смартфони с техните качествени камери ни дават пълна свобода – те, заедно с обикновен трипод за статично закрепване, са напълно достатъчни. В импровизирано студио може да се превърне офисът ни. Разбира се, възможността да ангажираме професионален оператор и/или режисьор е за предпочитане, но ако разполагаме с крайно ограничен бюджет, това съвсем не е наложително. Защото една от прелестите на подкаста е именно в неговото „аматьорство“, т.е. в относителното му несъвършенство.

Естествено, най-важното нещо е реализацията на самия запис. Опитните автори на подкасти съветват: всеки път прослушвайте записите си многократно. Онези части, които не ви харесват, запишете отново. Фактът, че подкастът не се излъчва на живо, помага за това.

След като разполагаме с готовия запис, следва да го обработим – сами или с помощта на специалист. Налични са безплатни софтуери за тази цел и дори да не сме в състояние да си позволим редовно помощ от специалисти, с малко усилия някой от екипа ни ще се научи да се справя. Ентусиазирани студенти-фенове също са добри помощници.

За да се превърна обаче обработеният запис в истински подкаст, трябва да помислим как той да бъде разпознаваем. Първата задача е да създадем визуално лого на подкаст серията. То ще ни трябва за присъствието му в онлайн платформите за подкасти и за рекламирането му. Ако подкастът е видео, логото освен това ще съпровожда началото и края на всеки епизод. Втората част от идентификацията е музикалното лого. Продължителността на сигнала не трябва да надхвърля 10 секунди. Ако не разполагаме с друг ресурс, на наше разположение са интернет платформи, които поддържат безплатна музика. Единственото, което следва да съблюдаваме, са евентуалните изисквания на авторите относно упоменаването на авторското им право. Третата, финална част от идентификацията на нашата поредица подкасти е името ѝ. Ако се доверим на експертите, най-добре е названието да се асоциира по интересен начин с името на самото издателство.

Какво следва, когато вече разполагаме с монтирания аудио или видеозапис? Разбира се, да го ъплоудваме в мрежата. Най-добре е да започнем с отделянето на специално място на поредицата подкасти в собствения ни уебсайт или блог. След това се отправяме към мощните онлайн платформи, чиято цел е именно да хостват нашите продукти. Ето някои от най-предпочитаните сред тях, които до голяма степен предоставят безплатно услугите си: iTunes, Spotify, Audible (Amazon), Google Podcasts, Soundcloud, Acast, Stitcher, Podbean и ред други. В България е много типично сериозните и дълготрайни подкаст поредици да използват платформата YouTube.

Впрочем препоръчвам като гид в първите стъпки на създаването на подкасти книгата на немски език Подкаст! Да се учим от опитните подкастъри [Podcasting! Von erfahrenen Podcastern lernen], написана от Лариса Василиян, създателка на легендарната германска поредица от подкасти „Безсънни в Мюнхен“.
уебинар "Подкасти за книги: Как да ги създаваме, защо да ги използваме?" © Ирина Джонкова

Да се огледаме наоколо

Посветените специално на книги поредици от подкасти в България не са много. Почти не съществуват устойчиви поредици, създавани от отделни издателства. Ако потърсим видео поредици за книги, зад които да стои „корпоративен актьор“, можем да посочим тази на Booklover.bg. Техните видеа обаче се легитимират като „рецензии“. Но те поддържат добра мяра между рекламата и задълбочената информация, която е важна при подкастите за книги, и лично смятам, че са „кандидат“ не след дълго да се превърнат в първата по-регулярна поредица подкасти. Да споменем и утвърдилата се персонална подкаст поредица на Стефан Русинов със заглавие „Бележка под линия“, която в кредото си посочва обаче, че се занимава само с обсъждания на литературни преводи. Тепърва предстои да видим какво ще се случва в областта на подкастите за български книги. Бих се радвала да видя тук нещо като дълготрайната поредица, каквато поддържа по широки теми проектът Ratio.

Но ако най-доброто в българския книгоиздателски свят предстои, то кои са добрите примери в световен план? В немскоезичния издателски свят за мен номер едно е видеопоредицата на издателство Зуркамп: „Зуркамп еспресо: Една тема – четири книги“. В англоезичния свят ще изброя няколко. Те се смятат за едни от най-добрите във вече множащите се световни класации на подкасти: седмичният „The Guardian Books Podcast“ на Guardian, месечният „Fiction Podcast“ на New Yorker, подкастът на BBC „Books and Authors“, който предлага задълбочени литературни дискусии, а също „Freedom, Books, Flowers & the Moon“ – седмичният подкаст за култура и идеи на Times Literary Supplement. Примерите за поредици подкасти на отделни издателства по света (особено в англоезичния свят) са неизброими.

И ето че стигаме до решаващия въпрос: ако издатели създават подкасти за книги, то само реклама ли трябва да са те? Важната, решаващата граница на вкуса преминава точно там, където информирането, образоването и забавлението в подкаста се съчетават с рекламата. Това е най-трудната за удържане мяра. Девизът на една от платформите-гиганти за подкасти е „Слушането е всичко“. В света на подкастите за книги именно мярата между реклама и култура може да се окаже всичко.