Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Йозеф Бойс
Мазнина, филц и митове

Художник с шапка: Йозеф Бойс по време на documenta 7 в Касел, 1982 г.
Художник с шапка: Йозеф Бойс по време на documenta 7 в Касел, 1982 г. | © picture-alliance / akg-images / Niklaus Stauss

През 2021 година Германия чества един специален юбилей на изкуството. Легендарният художник Йозеф Бойс щеше да навърши 100 години през май. С какво се отличава този провокативен инакомислещ?

Om Роми Кьониг

Който веднъж го е виждал, не може така бързо да забрави неговия образ: Дори външният вид на Йозеф Бойс – риболовна жилетка, бяла риза, дънки и задължителната филцова шапка – е запечатан в колективната памет на света на изкуството. Неговите емблематични произведения, неговите акции и легендите за него – често подхранвани от самия него – подчертават това още повече.

Роден в Крефелд в Райнланд през 1921 г., той предизвиква сензация в средата на миналия век, преди всичко с прекрачването на валидните дотогава граници в жанра. Бойс е художник и скулптор, концептуален творец и политически мислител, философ на изкуството и духовен водач – един универсалистки начин на мислене се отразява както в творчеството му, така и в цитатите и лозунгите, които той е оставил.

Бойс постулира например „Всеки човек е творец, независимо дали извозва боклука, дали е болногледач, лекар, инженер или земеделски производител“. Там, където човекът разгръща „своите способности“, той или тя е творец, е убеден Бойс, който е учил в Художествената академия в Дюселдорф, а по-късно е работил там като професор – и добавя провокативно: „Не твърдя, че до изкуството се стига по-бързо чрез живописта, отколкото чрез машиностроенето“.

Радикална идея: Изкуството и живота са едно цяло

Тази нагласа е част от една концепция, която Бойс нарича „социална скулптура“ или „разширено понятие за изкуство“. Сърцевината на тази идея е, че мисленето, изкуството и социалните и политически дискурси трябва да се разбират като единство, в което изкуството и животът са взаимопроникващи – това също е коренно нова идея в света на изкуството от 60-те и 70-те години.

Бойс иска да демистифицира предметите на изкуството или изложбените пространства и да им вдъхне живот. За произведенията на изкуството, например, той казва, че идеите ще застинат в тях и „в крайна сметка ще изостанат“. Вместо това хората са тези, чрез които „идеите се движат“.

Според Бойс музеят не трябва да бъде съкровищница, както обяснява Ина Концен от Градската галерия в Щутгарт, „а оживено място за постоянни конференции“. В столицата на провинция Баден-Вюртемберг през лятото на 2021 г. ще се проведе една от многото изложби, които ще хвърлят светлина върху творчеството на Бойс по случай неговия 100-тен рожден ден; Концен е куратор на изложбата, посветена на връзката на Бойс с музея като институция. „Той смяташе, че музеят трябва да бъде по-скоро място за социални дебати.“
Изкуството трябва да е политическо: През 1971 г. Йозеф Бойс и други художници основават политическата „Организация за директна демокрация“ със седалище в Дюселдорф – и една година по-късно, по време на documenta 5, Бойс отваря клон в изложбения си павилион, който нарича: „Служба за директна демокрация чрез референдум“. Снимка: © documenta Archiv © Estate of Joseph Beuys / VG Bild-Kunst, Bonn 2014 Изкуството трябва да е политическо: През 1971 г. Йозеф Бойс и други художници основават политическата „Организация за директна демокрация“ със седалище в Дюселдорф – и една година по-късно, по време на documenta 5, Бойс отваря клон в изложбения си павилион, който нарича: „Служба за директна демокрация чрез референдум“. Снимка: © documenta Archiv © Estate of Joseph Beuys / VG Bild-Kunst, Bonn 2014 | © documenta Archiv © Estate of Joseph Beuys / VG Bild-Kunst, Bonn 2014, Photo: Brigitte Hellgoth Това се случва и в Касел през 1972 г.: Когато Бойс взима участие в documenta 5, известната изложбена поредица за съвременно изкуство, той не носи със себе си скулптури и не излага рисунки, а просто премества офиса си в определеното му изложбено пространство, като го нарича „Служба за директна демокрация чрез референдум“. Той сяда в офиса и започва да чака посетители, за да говори с тях по организационни въпроси на пряката демокрация.

Човек на материала и митовете

И все пак би било погрешно делото на Йозеф Бойс, който почива през 1986 г. в Дюселдорф, да се сведе до работата му като художник-акционист. Той също така въвежда например „нов материален език“, обяснява Ина Концен. Легендарен е неговият „Стол с мазнини“ от 1963 г., за който той по-късно споделя, че мазнините поемат „пътя от хаотично разпръсната, енергийно неориентирана форма към действителната форма.“ Или неговата творба „Мазен ъгъл“, който е съзрявал почти 20 години: десет килограмова бучка масло, залепнала в ъгъла на ателието му в Дюселдорф – и изчистена през 1986 г., няколко месеца след смъртта на Бойс, от един фанатизиран портиер. Досега щеше да „мирише на гранясало“, казва той тогава.
Остатъци от творбата „Мазен ъгъл“ на Бойс, които няколко месеца след смъртта му са изчистени от портиера. Остатъци от творбата „Мазен ъгъл“ на Бойс, които няколко месеца след смъртта му са изчистени от портиера. | © picture alliance/dpa/Rolf Vennenbernd Филцовият костюм, една от най-известните скулптури на Бойс, създадена през 1970 г., също е запечатана в колективната памет. Бойс многократно изтъква, че за него филцът е изолатор, чрез който може да се съхранява топлинна енергия, която за него е двигател на творчеството. От филц и мазнина, на която той също приписва свойства за съхранение на топлина, Бойс създава не само произведения на изкуството, но и легенда: а именно тази, според която той след самолетна катастрофа по време на Втората световна война е бил излекуван от татари, след като е бил обвит във филц и мазнини. Мит, както днес казват историците на изкуството.
Beuys’ 1970 “Filzanzug” (Felt Suit) at the Neue Pinakothek in Munich as part of the “Ich bin ein Sender. Multiples by Joseph Beuys” (I am a transmitter. Multiples by Joseph Beuys) exhibition in 2014. Beuys’ 1970 “Filzanzug” (Felt Suit) at the Neue Pinakothek in Munich as part of the “Ich bin ein Sender. Multiples by Joseph Beuys” (I am a transmitter. Multiples by Joseph Beuys) exhibition in 2014. | Photo (detail): © picture alliance/dpa/Nicolas Armer

Живото остава

Какво остава 100 години след Бойс? Едно различно разбиране за изкуството, убедена е Ина Концен: След Бойс на изкуството се гледа по различен начин, човек си позволява да мисли за това какво е изкуството и дали то може да промени света. Всеки, който днес пътува до или през град Касел – т.нар. град на documenta – едва ли може да подмине трайното и живо произведение на изкуството на Бойс – неговата процесно ориентирана „социална скулптура“: 7000 дъбови дървета са засадени по повод documenta 7 в града в Северен Хесен, като първото дърво Бойс засажда сам през 1982 г., а синът му засажда последното дърво през 1987 г. Не се очаква тези дървета – едно от последните произведения на изкуството на Бойс – да ги сполети съдбата на „Мазния ъгъл“, тоест да бъдат грубо премахнати: От 2005 г насам те са в списъка на защитените паметници на културата.