Изкуствен интелект и законодателство
Какви са правата на един робот?

Изкуственият интелект улеснява живота ни в много отношения. Но кой носи отговорността, когато алгоритмите и роботите допускат грешки?

Изкуственият интелект (ИИ) намира приложение навсякъде във всекидневния ни живот. При това той все повече наподобява човешките умения: днес алгоритмите могат да бъдат не само логични, но и креативни. Самите роботи научават нови неща. Какво означава това в законодателно отношение? Може ли един робот да има права и задължения подобно на човека?

Въпроси като този занимават специалисти по етика, юристи и правителства. Защото да се греши е не само човешко: автономните програми вземат собствени решения и понякога те могат да са неправилни, а от това не може да ни предпази и най-добрият алгоритъм. Пример за това е автомобилът без шофьор. Подобно на всички участници в уличното движение, той също трябва да спазва определени правила. За разлика от човека, роботизираният автомобил може да бъде програмиран така, че да се избегне изкушението от превишаване на ограниченията в скоростта или предприемането на рискована маневра за изпреварване. Но какво се случва, когато останалите участници в движението реагират неправилно? Например, ако на пътното платно внезапно изскочи велосипед. Да си представим, че маневрата за заобикалянето му би застрашила пешеходец на тротоара. Следва ли автомобилът да бъде програмиран така, че да рискува предприемането на маневрата? Или той трябва да реши сам? И ако вземе погрешно решение, кой ще поеме отговорността?
 
ТРЯБВА ЛИ ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ ДА БЪДЕ ЮРИДИЧЕСКИ СУБЕКТ?
 
За да се създаде законодателство, което да урежда подобни сложни казуси, през 2017 г. Европейският парламент предложи на интелигентните машини да бъде присъден статут на „електронна личност“, която – по подобие на физическите и юридическите лица – да бъде призната като правен субект. Но изследователи на ИИ и юристи не реагираха особено възторжено на тази идея. В открито писмо до Европейската комисия 250 експерти се обявиха срещу предложението. Според тях то почива на погрешното допускане, че въпросът за поемането на отговорност в случаите, когато автономни роботи вземат неправилни решения, не може да бъде решен. Това неразбиране се дължи на представянето на роботите в научната фантастика и на търсещите сензационност медийни съобщения, се казва в откритото писмо. Германското федерално министерство на икономиката и енергетиката (BMWi) също не вижда необходимост от присъждането на правен статут на едно „e-лице“. В доклад по темата ИИ и законодателство в контекста на индустрията 4.0 BMWi настоява, че юридическите въпроси, които се повдигат по отношение на интелигентните машини, са решими в рамките на съществуващата уредба: „Системите на изкуствен интелект не са достигнали досега до такава степен на автономност, че вече да не е възможно свързването им с човешкото поведение“. Следователно, човекът трябва да продължи да носи отговорност за последиците от използването на ИИ. В крайна сметка той не може просто да прехвърли отговорността върху безжизнена машина или компютърна програма.
 
РОБОТЪТ КАТО АВТОР?
 
Обратният въпрос е кой би трябвало да спечели, когато ИИ създава интелектуална собственост. Тази тема не е съвсем нова. Още през 60-те години на ХХ век появата на рисуващи роботи поставя подобни въпроси на обсъждане. Но създадените от тях произведения като цяло все още са базирани на случайни алгоритми, които по никакъв начин не могат да се сравнят с човешката интелигентност. През последните десет години обаче изглежда, че ИИ е „достигнал ново ниво на развитие“, както признава в своя доклад Федералното министерство на икономиката и енергетиката. Днес роботи пишат цели сценарии и композират музикални произведения. Това е почти несравнимо с някогашните драскулки на случаен принцип. И така, може ли един робот да се превърне в автор?
 
В тази връзка юристите охотно препращат към един прецедент: през 2008 г. английският фотограф Дейвид Дж. Слейтър дава в ръцете на маймуната Натуро своя фотоапарат. Макакът си прави „маймунско селфи“, което три години по-късно попада в Интернет и бързо се разпространява по целия свят. Организацията за защита на животните Peta се опитва да предяви претенции към получените от снимката приходи в полза на Натуро. Следва многогодишен съдебен спор, който се води в Съединените щати. През 2017 г. Слейтър се съгласява на извънсъдебно споразумение, което го задължава да дари на Peta една четвърт от бъдещите приходи от селфито на Натуро. Но Апелативният съд в Сан Франциско не приема споразумението. Обвинението е оттеглено с обосновката, че самият Натуро не е взел думата и че целта на делото е била създаването на прецедент. Освен това Peta е осъдена да поеме разходите на фотографа за адвокати. Слейтър е признат за автор на снимката. По-късно той завежда дело срещу германската пънк-група Terrorgruppe, която без негово съгласие използва кадъра за обложка на свой албум. Американската агенция за авторски права постановява, че авторски права могат да бъдат присъждани единствено на хора и в този смисъл нито на животни, нито на роботи.
 
Днес съдилищата и правителствата не освобождават човека от отговорност спрямо разработения от него ИИ, дори когато собствените му изобретения сами на свой ред се превърнат в изобретатели. Правата и задълженията остават в сила за ползвателите на ИИ, респ. за онези, които ги създават. Британският Закон за авторските права, дизайните и патентите стига до това решение още през 1988 г., когато първият домашен компютър повдига въпроси, подобни на свързаните с днешния „обучаем робот“. Междувременно Европейската комисия като че ли също се доближава до тази идея. В съобщение на Комисията от февруари 2020 г. за изграждане на цифровото бъдеще на Европа се настоява, че технологията постоянно трябва да се поставя в услуга на хората и да следва тяхното законодателство.