Фотография
Смаяна почуда: Фотографиите на Сибиле Бергеман

"Сибиле Бергеман. Фотографии", изложба на Institut für Auslandsbeziehungen (ifa), може да бъде видяна в София в рамките на световното си турне. По този повод публикуваме откъси от текста в каталога на изкуствоведа и куратор Матиас Флюге. 

Om Матиас Флюге

Необходимо е пренаписване на историята на германската фотография след Втората световна война, откакто след падането на стената погледът беше освободен за онази глава, съдържаща фотографското творчество в ГДР. Оттогава то предизвиква нарастващ интерес и извън Германия, показва се в индивидуални и групови изложби и е обект на множество публикации. Но системната обработка на тази история все още предстои. Още не е завършена, защото много фотографи, чиито снимки принадлежат към тази история, продължават да работят и да засягат в практиката си нови теми и мотиви.

Сред тях е Сибиле Бергеман. Нейното творчество е от централно значение за субективната авторска фотография, която от 70-те години на миналия век е намирала широка културна и социална основа в ГДР. Със снимките си тя успява да проникне дълбоко под повърхността на едно привидно контролирано, псевдо-егалитарно общество. Фотографската кариера на Сибиле Бергеман започва в края на 60-те години на 20-и век в Източен Берлин. След обучението си при Арно Фишер тя прави първи публикации в списание „Зонтаг”, а малко по-късно в „Дас Магацин“ и в модното списание „Сибиле”, издания, които в ГДР бяха ориентирани към културата и се открояваха от масата идеологически сходни печатни продукти.

„Сибиле” беше нещо повече от „женско списание”, беше централният орган на индивидуалистите, еманципацията на чувствителността. През онези години Сибиле Бергеман се занимаваше предимно с модни снимки – или по-скоро: снимаше жени, които носят дрехи на места, които са познати на зрителя – по сивите улици с олющени фасади, пред циркови шатри, на плажа или пред полуразрушени промишлени сгради. Тези места никога не бяха фон за инсценировка на идеални образи на непостижимо съвършенство. Дори когато жените бяха малко по-красиви и дрехите малко по-изтънчени в сравнение с ежедневната снимка на улицата, нищо не изглеждаше недостижимо, срещата бе между равни, но имаше капка съмнение, скрита меланхолия заради напразните усилия. И това не остава скрито за зрителя.
Днешният поглед към тези снимки показва още по-ясно прецизна увереност, с която Сибиле Бергеман успява да композира конкретни ситуации. Тя сякаш предвижда филмовите стратегии във фотографията и същественото при нея е не запечатването на образ, а улавянето на реалност, която замръзва в момент, който носи в себе си минало и бъдеще. В този смисъл модната фотография на Сибиле Бергеман е тясно свързана с многобройните снимки на Берлин, които тя прави от 70-те години насам. Тя отказва да приеме всички клишета за възприятието на този град, фикцията за урбанистичността, както и романтизирания образ на бохемския квартал „Пренцлауер Берг“, официалната героизация и евтината критика на социалистическите жилищни блокове. Изглежда, че никой в този град, сниман до втръсване, не е правил толкова естествени снимки, напълно лишени от всякаква стилизация. Те имат само една тема: Как живеят хората на преходно място, между миналото и бъдещето, което е несигурно обещание.

През есента на 1989 става ясно колко е несигурно бъдещето. Това, което доскоро беше неоспорима реалност, изведнъж се превърна в запечатан спомен. Но тези снимки, техните меланхолични и метафизични нюанси на черно и бяло, плътността им, заредена с атмосферата и скромните моменти на щастие, показани върху тях, са вечни. Нямаше причина за ревизия, а за ново начало. Още няколко години Сибиле Бергеман продължи да снима в Берлин. През 1990 г. тя съосновава фотографската агенция „Осткройц“, но редакцията на списание „Гео“ беше тази, която оцени качеството на фотографиите на Сибиле Бергеман и ѝ повери задачи, които бяха истинско предизвикателство.

От този момент нататък освен като фотографка на свободна практика тя работи предимно за това списание, което не се подчинява на повсеместната мания по цветни изображения в печатните медии и по електронния образ и което съумява да запази вече рядко срещаното качество на фотографското произведение. Приносът, който Сибиле Бергеман има в това, може да бъде възпроизведен тук само частично. Снимките от африканските страни – модни и ситуационни снимки – разкриват целия блясък на нейните художествени възможности. Те показват красотата без екзотика, живота като победа над съществуващите обстоятелства, над ежедневието, разделено между традиционната култура и проникването на глобализираните форми на живот. Това са често срещани мотиви, непознати досега в тази форма: снимка, изобразяваща чувствителността към чуждото, което изглежда напълно близко. Снимката е запечатан спомен. В момента на създаванто ѝ същият този момент вече е в миналото. Тази проста визия съпътства работата на Сибиле Бергеман от самото начало още по времето на ГДР, когато проекциите на бъдещето бяха идеалният стандарт на това визуално средство. Още тогава тези снимки можеха да бъдат прочетени като икони на безплодие, защото те отразяваха симулацията на идеален контекст, показваха отпечатъка на митологизирана и буквално куха форма на патос. В творчеството на Бергеман тези снимки представляват началото на визуално-философски метод, който намира нова приемственост в полароидната фотография на авторката. Неповторимата естетика на полароидите, технически обусловеното размазване на образа и цветовите изменения, изтънчеността на прецизно насложените филми и, не на последно място, залезът на „моментната снимка“ в ерата на вездесъщата цифрова мигновеност създават пространство на изчезване. Към спомена се присъединява забравата, неустойчивостта на образа в течение на времето.

„Избледняващи спомени“ е заглавието на една от полароидните серии, в които Бергеман предприема едно различно пътуване, физически не толкова отдалечено колкото психически. Изглежда, че фотографиите искат да извадят на повърхността нещо, което едновременно присъства и отсъства. Оскъдни бележки отблизо, търсене на улики, резултатите от едно пътуване в мечтите. Това е очаквано допълнение и в същото време последният смътен спомен за снимки от Берлин през двете десетилетия, в които тя развива онзи графично ориентиран лиризъм, който прави снимките ѝ разпознаваеми – въпреки факта, че субективната истина отдавна не се възприема като черно-бяла, както някога в страната на евтината баритна хартия.



* Оригиналният текст е публикуван през 2008 г. 

---------------------------------------- 

„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) и ще бъде представена в Софийска градска художествена галерия в сътрудничество с Гьоте-институт България между 1-ви март и 10-и април 2022 г.