Ретроспекция и поглед към бъдещето
Нашата 2022: Поглед към изминалата година и онова, което предстои

2022-ра година ни върна обратно към нормалния ритъм за провеждане на събития на живо. С този текст си припомняме най-важните акценти от културната програма на Гьоте-институт България и едновременно с това отправяме поглед напред към вече настоящата 2023-та. Вижте кои бяха темите, чрез които търсихме диалог със заобикалящата ни среда през езика на изкуството, както и кои ще са основните посоки на културната ни дейност през новата година. 

Om Марина Лудеман

Светът е разтърсен от войни и кризи. Налага ни се да се запитаме как искаме да съжителстваме оттук нататък. В такива времена изкуството и културата са по-важни от всякога за процеса на самоосъзнаване на дадено общество. Може ли и трябва ли изкуството да бъде политическо? В началото на годината, по повод 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс, потърсихме отговор на този въпрос в изложбата „Искри на въображението. На честотите на Бойс“, курирана от Вера Млечевска и разположена на пет етажа в Националната галерия. Показани бяха произведения на повече от двайсет български творци, а в обширната съпътстваща програма през тези два месеца и половина се обсъждаха вижданията на артисти като Йозеф Бойс, които вярват в трансформиращата сила на изкуството в обществото.

С подобни въпроси се ангажира и тазгодишното издание на Documenta в Касел под знака на идеята за „Lumbung”. На индонезийски това е оризов хамбар, в който за целите на общността се съхранява излишъкът от реколтата на отделни стопанства. Индонезийският кураторски екип Ruangrupa избира тази дума като метафора за колективност, щадящ подход към ресурсите, устойчивост, децентрализация и разрушаване на йерархиите. Тяхната концепция беше предмет на обсъждане в нашия дискусионен панел за изкуството през 2022 г., с който обобщихме темите през изминалата година. 2022 г. беше белязана от мегасъбития в областта на изкуството. Освен documenta fifteen, Гьоте-институт България и неговите партньори проследиха с интерес Manifesta в Прищина и биеналетата във Венеция и Истанбул. Дискусиите около тези събития продължиха нишката на лекциите, разговорите и семинарите с Лъчезар Бояджиев, Бояна Кунст, Катрин Никълс и др. в рамките на проекта „Изкуство и политика“, чието начало дадохме миналата година. Надяваме се, че Кръгът на приятелите на българското изкуство, чието основаване искахме да насърчим чрез лекцията на Катрин Бекер за модела на художествените сдружения, в бъдеще ще се превърне във форум за обсъждане на актуалните тенденции в изкуството.

Една по-устойчива форма на международен културен обмен от кратките  пътувания за творческите резиденции. При тях артистите прекарват четири седмици или повече в съответния град и завързват контакти с местните дейци. Този формат става все по-популярен и в България, въпреки че все още не се ползва с категорична подкрепа от страна на държавата. Гьоте-институт подпомага резидентни програми в сътрудничество с местни партньори и на разменни начала с Akademie Schloss Solitude в Щутгарт. Досега в София за по-дълъг престой са били Флорин Флуерас, Алися Висоцка, Биргит Хьолмер, Джейн Гарберт, а съвсем наскоро и египетският танцьор и хореограф Мунир Саид, а в Щутгарт бяха поканени Красимира Буцева и Мартина Вачева. В бъдеще Гьоте-институт ще съсредоточи повече сили в подпомагането на единната платформа на всички организатори на резиденции в България. Решението за нейното създаване беше взето след двудневен семинар в Топлоцентрала. Целта е съвместно лобиране за политики в областта на културата и увеличаване на степента на осведоменост в обществото.

Културата не е и не трябва да бъде привилегия за малцина щастливци. Но как да се привлече вниманието на хората, които не са свикнали да ходят на театър и да посещават музеи? Именно „Audience Development“ („Развитие на публиката“) е целта на проектите за медиация в полето на изкуството, по които от две години работим с музеи в България и в съседните страни. Тази тема също ще продължи да ни занимава и занапред.

Ролята на изкуството в обществото беше обсъдена и от организатори на различни фестивали и представители на институциите за изкуство и на независимата сцена по време на панелна дискусия, състояла се в рамките на едноседмичния фестивал за междудисциплинарно сътрудничество „180 градуса – лаборатория за иновативно изкуство“. Той се проведе в София за 9-та поредна година и се утвърждава като един от най-интересните фестивали с подобен фокус в областта на изкуствата. Дитмар Визнер, съосновател на Ensemble Modern във Франкфурт на Майн, изнесе семинар за инструментална импровизация, спонсориран от Гьоте-институт, а студенти от Международната академия Ensemble Modern съвместно с български студенти разработиха интердисциплинарни идеи и ги представиха пред публиката. Фестивалът не само обединява артисти от различни страни и дялове на изкуството – той ги доближава до публиката. Тази година бе отделено повече внимание на образователните аспекти с новата програма „180° Student Lab“ („180° общностна лаборатория“). Целта е чрез създаването на среда, която насърчава творческия подход и експериментите, да се даде мотивация на учениците, студентите и младите артисти да изследват границите между дисциплините и жанровете.
Разглеждаме темата „audience development” и в контекста на нашите изложби. Галерията на Гьоте-институт от години е разпознаваемо и важно място за изкуство в София. В десетте изложби тази година представихме както млади, неизвестни творци, които тепърва чакат да бъдат открити, така и утвърдени артисти, които бяха останали почти незабелязани в България. Почти всяка изложба беше придружена от разговори с авторите, тематични дискусии, пърформанси, представяния на книги или музикални финисажи. По този начин достигнахме до много по-широка аудитория. Участието ни в основаването на КАРЕ - квартална мрежа от галерии, които съгласуват планирането на своите изложби и заедно ги популяризират, също увеличи броя на посетителите.

Работата на Гьоте-институт България се разпростря и отвъд собствената му галерия: наред с „Искри на въображението“ в Националната галерия трябва да споменем изложбата на ifa (германски институт за международен културен обмен) с фотографии на Сибиле Бергеман със специално замислена програма за посредничество в Градската галерия, както и плакатната изложба за жените архитекти в България и Германия, разположена в Градската градина в София.

Работим в тясно сътрудничество не само с нашите партньори в областта на визуалните изкуства, но и с най-важните фестивали в областта на киното, театъра и танца. След като представихме легендарната танцова постановка на Саша Валц „Алея на космонавтите“ при откриването на новия културен център „Топлоцентрала“ през ноември 2021 г., ние продължихме съвместната си работа със „Sasha Waltz & Guests“ с местен вариант на „In C“ – най-новата им хореография. Следващата пролет ще има още две възможности да я видите. Също в „Топлоцентрала“ с подкрепата на Гьоте-институт беше представена продукцията „Super Night Shot” на пърформанс групата „Gob Squad“. Както винаги, Гьоте-институт България отново даде своя принос към „Antistatic”, един от най-концептуалните фестивали за танц и пърформанс в България – тази година с гостуването на хореографката Зуфит Симон и с един все още сравнително нов формат в България: танц в музея. Хореографът, танцьор и визуален артист Юлиан Вебер постави своя спектакъл „Дуети с абстракции“ в Националната галерия и ръководи семинар с местни танцьори и изпълнители, за да ги поощри да работят над свои собствени „дуети“ с творби в Националната галерия.

Театралното пространство напусна и танцовият спектакъл „The Last Sunset” („Последният залез“), който се игра на сметището край Габрово. Това бе първата германско-българска копродукция, която получава финансиране от Международния фонд за копродукции на Гьоте-институт. Ето и кадри от спектакъла: 

Второто издание на нашия фестивал за нова драматургия „New Stages Southeast” обхвана десет събития на пет различни места в София. Този регионален проект на Гьоте-институт се осъществява успоредно в седем държави от Югоизточна Европа и ще продължи три години.  През четирите дни на фестивала се проведе работилница за млади драматурзи от България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция и Кипър, водена от награждаваната авторка Мария Милисавлевич от Германия. Работилницата за писане на пиеси имаше за цел да предложи на участниците свободно и безопасно пространство за работа по техните текстове и за обмен на идеи с колеги. Резултатите ще бъдат представени в театъра в Оберхаузен през април следващата година в рамките на фестивал за нова драматургия от Югоизточна Европа. От този видеоклип можете да добиете впечатления от „New Stages Southeast“ в София:

Творчеството на Хайнер Мюлер, най-значимия немски драматург на 20-ти век, който е бил и тясно свързан с България, беше тема на петдневен семинар. Авторката и преводачка Клаудия Рушковски разнищи текста „Хамлетмашина“ заедно със студенти по театър, актьори и режисьори. В заключителното събитие, което организирахме заедно с фестивала VIAfest, взеха участие известни театрални дейци, като Константин Илиев, Явор Гърдев, Камелия Николова и Боян Иванов. Последният преработи своя превод на „Хамлетмашина“ специално за една публикация, с която целим да стимулираме допълнителен интерес към Мюлер – автор, който в тези мрачни времена отново е извънредно актуален. Взаимното вдъхновение на Мюлер и България ще бъде предмет и на бъдещи проучвания.

Философията е важно поле за Гьоте-институт България. В България тя е най-значимата дисциплина от социалните и хуманитарните науки и има най-голямо влияние. Съвместно с преподаватели от Философския факултет на Софийския университет и издателство „Критика и хуманизъм“ Гьоте-институт организира дискусионната поредица „Философски вечери в библиотеката“. Шестте дискусии тази година привлякоха многобройна публика, а темите бяха свързани с феноменологията, но също така със самотата, конфликтите между поколенията, миграцията, смисъла на живота и смъртта.

В областта на киното представихме наши собствени формати в допълнение към участието ни в София Филм Фест. С второто си издание Rhodope International Documentary Film Fest – RIFE (Родопският международен фестивал за документално кино), съоснован от Гьоте-институт България, се утвърди като фестивал за филмов обмен между България, Гърция и Турция. RIFE се провежда в Смолян, един от най-красивите планински градове в България, на 1000 метра надморска височина. В шестте фестивални дни бяха показани 45 филма. Тази година Валеска Гризебах и Владимир Каминер пристигнаха от Германия като членове на международното жури.

Летните ни филмови прожекции в двора тази година обогатиха културната програма на нашите съседи от „100 стола“ на хълма в края на улица „Будапеща“. Планира се още по-тясно сътрудничество с тях, може би дори затваряне на задънената улица за автомобили.

В края на годината имаше още един филмов акцент с три черно-бели филма от Ваймарската република в Дом на киното, а по случай 100-годишнината му бе показан и класическият филм на ужасите „Носферату“ на Фридрих Вилхелм Мурнау от 1922 г. с музика на живо от Soundscapers.
 

Поглед към 2023 г.

Освен че ще продължим утвърдените програмни линии и сътрудничеството с партньори и фестивали, ще обърнем внимание на разломите, които характеризират историята на страните в Югоизточна Европа. С оглед на войната в Източна Европа следва да се поставят наново въпросите за колективната памет и нейните проявления. Според композитора и музиковед Чико Мело културната идентичност е историческо и геополитическо противоборство между региони, нации и етнически групи. А музиката е специално средство за идентификация, тъй като функционира на равнището на емоциите и съпричастието. Българският композитор и музикален етнолог Петър Керкелов подлага на критичен анализ българския музикален фолклор и факта, че музиковедските изследователски методи са разработени от Запада. Поканихме Чико Мело и Петър Керкелов – двама композитори, единият от които е израснал на Изток, а другият – на Запад – да напишат по едно произведение, което да засяга въпроса за мултикултурализма, идентичността и мимезиса.  Двете композиции ще бъдат представени заедно като част от регионалния проект „Present Past”, първо в България, а през 2024 г. и в други страни от Югоизточна Европа.

Идентичността се създава и чрез ритуали. Колективните светски ритуали изграждат и укрепват националната идентичност, а някои ритуали са демонстрация на власт, потисничество и отлъчване. Говори се обаче и за изчезването на ритуалите. В изложба с нови творби на фотографи или артисти, работещи с фотография, ще изследваме ритуалите, които хвърлят светлина върху „мултикултурните недоразумения“ (Чико Мело) в обществата от Югоизточна Европа. Фотоизложбата ще бъде показана на различни места в региона като част от проекта „Present Past”.

С други думи, фотографията отново ще бъде от централно значение за нас през 2023 г. След Сибиле Бергеман, една от най-значимите фотографки от Източна Германия, идва ред на Барбара Клем като неин западногермански аналог, но ще ви представим и едно напълно различно фотографско изкуство – така наречената Lumpenfotografie („дрипава фотография“). Ще поканим нейния най-виден представител – германския артист Йоахим Шмид.

  © Илиян Ружин

В галерията на Гьоте-институт отново ще можете да се насладите и на разнообразна изложбена програма.

През третата си година „New Stages Southeast“ ще се представи с фестивал в театъра в Оберхаузен, Германия, както и със собствена програма на известния театрален фестивал в Сибиу, Румъния. За София работим върху нови формати, които ще допълнят класическите сценични прочити.

Екологичната катастрофа е тема на много произведения на изкуството, театрални постановки и филми. Учените достатъчно добре са описали какво ни очаква, ако продължим да съсипваме ресурсите си както досега. Загубата, произтичаща от унищожаването на биоразнообразието, може да се преживее емоционално само чрез изкуството. Театрални постановки като „Alle tiere rufen“ („И всички животни крещят“) на Томас Кьок, която се игра в Природонаучния музей в рамките на „New Stages Southeast 2021“, или перформативната звукова инсталация „Extinction Room (Hopeless)“ на Серджу Матис са израз на дълбока скръб поради изчезването на видовете. „Extinction Room” ще бъде част от „Antistatic 2023” в София.

Следете за нови акценти от програмата на нашата страница www.goethe.de/bulgarien или се абонирайте за нашия бюлетин.