Theatertreffen 2023
Желанието за мащабни картини

Всяка година през май отново е време за Театралните срещи (Theatertreffen) – най-значимият театрален фестивал в Германия. През 2023 г. той за първи път ще се проведе отново без ограниченията, наложени от пандемията. Ще видим големи продукции и някои изненади, както и много радост от съпреживяния разказ и магическия реализъм.

Om Георг Каш

Всяка година в края на януари и началото на февруари за големите театри в Германия, Австрия и Швейцария има една дата, която никой не може да подмине: пресконференцията, на която се обявяват представленията, допуснати до участие в Театралните срещи (Theatertreffen) през май в Берлин. От 2020 г. насам, освен периода на наблюдение – който приблизително съвпада с календарната година – и претенциозното прилагателно „забележителен“, журито има само едно изискване към поканените спектакли: поне половината от тях трябва да имат жени в актьорския си състав и/или своя екип.

Резултатът обикновено е „среща на върха“ на големите театри от Виена, Мюнхен, Берлин и Хамбург. И все пак, и по-малки театри винаги успяват да попаднат в селекцията. И през 2023 г. има изненада: сред десетте избрани постановки – седемчленното жури е изгледало 461 представления в 58 града – е "Хамлет" на Анхалтския театър на Десау. Дълги години този театър споделя съдбата на почти всички останали в Източна Германия: горди традиции, (твърде) много зрителски места (1 070!), които въпреки болезнените процеси на трансформация, емиграция и свободни позиции трябва да бъдат заети по някакъв начин. Тук рядко идва някой от Берлин.

Шекспировият „Хамлет“ е в конкурсната програма на Театралните срещи. Филип Пройс поставя пиесата в Анхалтския театър на Десау. | © Claudia Heysel Тази ситуация се промени през последните години под ръководството на Александър Колман, който доведе в Десау режисьори, които привлякоха вниманието на публиката: Милан Пешел, Мизгин Билмен, Клаус Гере. И Филип Пройс, който вече неведнъж направи впечатление със силните си постановки, а представлението му "Хамлет" на голяма сцена въздейства така сякаш едно общество е в плен на самото себе си. Поканата е сигнал, който надхвърля границите на Десау. Тя показва, че извън пътеводните звезди Дрезден и Лайпциг на изток се случва нещо – в Шверин, Котбус, Майнинген. Разбира се, предстои да видим дали преместването в Берлин ще се отрази добре на представлението. Последната поканена постановка от Саксония-Анхалт – "Единствено морето" (Allein das Meer) на театъра в Хале през 2006 г. – се оказа в неудобна пространствена ситуация в Берлин и напомняше на беден роднина, който се е изгубил на погрешното парти.

Голямото гледане

Преместването от една сцена на друга е една от опасностите пред постановките, поканени на Театралните срещи. Сред другите е пословично строгата, защото е разглезена, берлинска публика с нейната още по-строга театрална критика. Особено като се има предвид, че много хора все още очакват десетте най-добри, а не просто „забележителни“ спектакъла (прилагателно, което оставя място за дискусии независимо от вкусовете и аргументите).

И все пак много неща подсказват, че Театралните срещи през 2023 г. могат да бъдат празник, поне що се отнася до десетте поканени представления. Фестивалът е първият от години насам, чиято селекция и провеждане няма да преминат под знака на пандемията. Журито разполагаше с цяла година да пътува и почти нямаше ограничения, като например отпадане на представления заради заболяване. Освен това селекцията събира много мащабни продукции със силно актьорско присъствие, които събуждат желанието за продължително гледане, почти без мярка. 

Още веднъж Шекспир: версията на Анту Ромеро Нунес на „Сън в лятна нощ“ | © Ingo Höhn Има и елемент на изненада: седем от десетте покани са отправени към участници, които ще се включат в Театралните срещи за първи път. Сред тях са отдавна познати на театралните ценители имена като Лучия Билер, голямата стилистка, която ще постави "Местните жители на Мария Блут" (Die Eingeborenen von Maria Blut) с Виенския Бургтеатър. Но има и такива, които досега почти не са привличали вниманието в национален мащаб, като Рике Зюсков, поканена с "Диалог" (Zwiegespräch) от Петер Хандке, постановка на Бургтеатър, която успоредно с това ще участва във фестивала на младите режисьори Radikal jung в Мюнхен. Естествено и тази година ще бъдат показани множество нови интерпретации на класически пиеси като "Нора" под режисурата на Фелиситас Брукер (Мюнхенски камерен театър).

Като цяло прави впечатление колко голямо е желанието, от една страна, за разказване на истории, а от друга – за мащабни картини. И за един вид магически реализъм, какъвто виждаме – в много различни превъплъщения – в "Сън в лятна нощ" (Sommernachtstraum) на Базелския театър с режисьор Анту Ромеро Нунес, в "Деца на слънцето" (Kinder der Sonne) на Бохумския театър с режисьор Матея Колежник и в "Наследството" (Vermächtnis) на Мюнхенския Резиденцтеатър под режисурата на Филип Щьолцл. Фестивалът започва на 12 май 2023 г. с пиесата на Матю Лопес "Наследството" за приятелски кръг хомосексуалисти в Ню Йорк, която по впечатляващ начин балансира на тънката граница между сапунена опера и човешка драма. Седемте часа и половина (с антрактите) преминават бързо, обещавам!

Това важи и за почти тричасовия спектакъл "Офелия има талант" (Ophelia’s Got Talent) на Берлинската Фолксбюне с режисьор Флорентина Холцингер – една дива, самоутвърждаваща се буря от образи, заради която на сцената се разлива много вода. Дори Себастиан Хартман с постановката си "Единственият и неговото имущество" (Der Einzige und sein Eigentum) на Германския театър на Берлин създава една сравнително лека за неговото творчество вечер, един вид дискурсивно-музикален театър.

Звучи поне като Шекспир: По време на спектакъла Ophelia’s Got Talent на Берлинската Фолксбюне на сцената е пълно с вода. | © Nicole Marianna Wytyczak А как стои въпросът с независимата театрална сцена, която беше особено силна през годините на пандемията? Тя ще бъде представена от групата De Warme Winkel и представлението им "Автобусът за Дахау" (Der Bus nach Dachau). Това, че продукцията е дело на Бохумския театър, разбира се, говори много за условията на работа на независимата театрална сцена, която за по-сложни постановки е принудена да търси или безброй партньори за копродукция, или да си сътрудничи с държавен театър. Това е тема, дискусията по която би могла да бъде задълбочена в паралелната програма и по време на разговорите с политици, от които зависи вземането на решения.

Дали дискусионната програма на новото ръководство на Театралните срещи – в лицето на Олена Апхел, Каролин Хохлайхтер и Йоанна Нуковска, които организират фестивала за първи път – предлага подходяща среда за това? Със своите десет тематични кръга, наречени „срещи“, сред които са война, солидарност и различие, и многобройни пърформанси от Източна Европа, съпътстващата програма създава впечатление на паралелен фестивал с малко препратки към основната програма. Дали Театралните срещи наистина ще се превърнат в празник, ще се реши на чаша вино в градината на Берлинския фестивален център и по време на кръглите маси. Ако ръководството на фестивала успее да създаде смислени връзки и разговори, нищо няма да попречи на един оживен Берлински театрален май.

Журито на фестивала Театрални срещи 2023: (от ляво надясно) Заша Вестфал, Катрин Улман, Петра Патерно, Янис Ел-Бира, Забине Лойхт, Ева Берент, Валерия Хайнтгес | © Stefan Wieland