Театрална сцена
Свободен, но нестабилен

Независимата театрална сцена в Германия се разраства, но проблемите остават: малко пари, недостатъчна сигурност и почти никакво (политическо) признание. Преглед на ситуацията.
 

Om Аня Квикерт

Независимата театрална сцена в Германия има своята специфична история: тя се заражда в резултат на революционното движение, което през 1968 година по фундаментален начин поставя под съмнение социалната и политическата система на Федерална република Германия. По онова време тази критика е насочена предимно към държавните и публично финансираните институции, които са със строго йерархична структура и се ръководят от мъже. Независимият театър се развива също така като опозиция на т.нар. висока култура с нейната претенция за елитарност, изключвайки значителни слоеве от населението.

„Ето защо ние предлагаме демократизиране на западногерманските театри“, настояват Барбара Зихтерман и Йенс Йолер през 1968 г. в професионалното списание „Театърът днес“ (Theater heute). Критиката им е озаглавена „За авторитарния дух на германския театър“. Алтернативната театрална практика от 1968 г. се вписва в традицията на Бертолт Брехт и се придържа към неговата обстойна критика на театъра като „апарат“. Тъй като истинската демократизация на германския театър – промяна към колективни форми на управление, администрация и режисура – не успява да се осъществи, артистите започват да се организират извън установените институции и да търсят нови пространства за работата. В локално отношение в съответната своеобразна форма и при много различни културно-политически рамкови условия от това се развива „независимата сцена“.

Работа в мрежа и институционализация

Междувременно независимата сцена успява да стане професионална, да изгради собствени зали, да се организира в местни и международни мрежи, да създаде лобистки асоциации и да установи копродуцентски взаимоотношения. Накратко, тя „институционализира“ собствените си начини на работа и поддържа диалог с участниците в културната политика, за да си осигури възможно най-дълго публично финансиране. „За нас да бъдеш свободен означава да имаш максимална независимост в творчеството“, пише пърформанс артистката Мике Мацке, член на феминисткия колектив She She Pop. „В този смисъл структурите и методите на работа на такъв свободен театър са пряко свързани с въпроса за пространството на творчество и политическите му импликации“.

На федерално ниво Федералната асоциация на независимите сценични изкуства е главната организация, която представлява общо около 27 000 независими професионалисти в областта на танца и театъра, както и шестнадесет провинциални и седем асоциирани сдружения. От сезон 2016/2017 г. комисарят на федералното правителство по въпросите на културата и медиите финансира Асоциацията на международните продуцентски къщи – сдружение на седем независими сцени в метрополиите, които са включени и в обширна международна мрежа. От друга страна, основаната през 2010 г. общонационална мрежа Netzwerk Flausen+ осъществява регионалното присъствие. Тридесет и един независими театъра от четиринадесет федерални провинции са обединили усилията си в тази мрежа. Освен това беше създадена и Мрежата на независимите театри за „трансрегионален обмен на продукции и ноу-хау“, в която членуват единадесет професионални театрални и продуцентски къщи.
   

При несигурни условия

Сдружението на свободните сценични артисти в Берлин показа по много нагледен начин колко ефективно тези организации могат да представляват интересите на артистите пред обществеността и по отношение на културната политика. LAFT е основано през 2007 г. като сдружение с нестопанска цел. То не само поддържа всеобхватни работни групи за „Пространства“, „Разнообразие и антидискриминация“ или „Архив“, но и основава през 2016 г. Фестивала на изпълнителските изкуства, който се провежда ежегодно на почти шестдесет локации в целия град. С Програмата за сценични изкуства Сдружението на свободните сценичните артисти в Берлин създаде и ефективен инструмент за подсилване на инфраструктурата, повишаване на професионализма и изграждане на мрежи на най-голямата и най-разнообразна локална сцена в Германия – също с финансиране от фондовете на Европейския съюз. И въпреки че независимата сцена в Берлин вече разполага с почти четиридесет различни програми за финансиране, а и финансовите средства са значително по-високи, положението ѝ остава нестабилно: сцената се разраства, но политиката трудно намират ефективни стратегии срещу нейното изтикване от централната част на града, предизвикано от джентрификацията.

От 2021 г. и под мотото Fairstage Сдружението на свободните сценичните артисти в Берлин работи в сътрудничество с Diversity Arts Culture, Ensemble Network и Берлинския сенат по идеен проект за създаване на модел за подобряване на условията на труд и намаляване на дискриминацията в театърa в Берлин. За разлика от градските и държавните театри независимата сцена е изключително егалитарна и разнообразна, особено по отношение на пола и цвета на кожата. Това се отразява не само в програмите и театралната естетика. От 2010 г. потребността и търсенето на равенство и равнопоставеност в театъра породи и множество инициативи и организации на национално равнище – като Bühnenwatch, Pro-Quote Bühne или Ensemble Network, които водят кампании за подобряване на условията на труд и срещу дискриминацията. Така например на 9 ноември 2018 г., точно 80 години след началото на ноемврийските погроми срещу еврейското население в Германия, по инициатива на независимата сцена – и със значителната подкрепа на Фонда за сценични изкуства – беше създадено и сдружението „Многото“ (Die Vielen). От 2016 г. насам културният пейзаж все повече е подложен на атаки и агресия от страна на десни екстремисти. Зачестиха и парламентарните въпроси в комисиите по култура от страна на дясноконсервативната партия Алтернатива за Германия. Германският (и по-късно: немскоезичният) художествен и културен пейзаж реагира на това с безпрецедентно сплотяване и ясно позициониране.

Пандемията разкри уязвимостта

Благодарение на Фонда за сценични изкуства, като федерален фонд за насърчаване на културата, средствата от Федералното правителство по програмата „Neustart Kultur“ – „спасителния пакет Корона“ в областта на изкуствата и културата – достигнаха бързо и ефективно до хората, които спешно се нуждаеха от тях: артистите на свободна практика (от сценичните изкуства), които не са защитени по трудовото законодателство.
  Корона-пандемията и последиците от нея отново извадиха на бял свят уязвимостта на независимата сцена. Базираната на проекти работа – свободното, основано на концепции развитие на работните структури в променящи се екипи – представлява в същото време екзистенциална заплаха. След проведеното през 2012 г. проучването „Културният инфаркт“ (Der Kulturinfarkt), което подхрани дискусиите за легитимността на театралния пейзаж, независимата театрална сцена започна лесно да се възприема като пестяща разходи и иновативна алтернатива. Интересът към до голяма степен несигурните условия на труд и липсата на социално и пенсионно осигуряване е доста по-малък. Надяваме се, че пандемичната криза е променила това. „Коалицията на независимата сцена се противопоставя на политиката, която все повече изтиква изкуството, създадено в независими структури, и го поставя пред комерсиални ограничения, като по този начин ограничава неговата автономност и маргинализира социалното значение на изкуството“, се казва на началната страница на „Коалицията на независимата сцена“ (Koalition der Freien Szene), която смята себе си за отворено към всички сектори лоби на около 40 000 артисти на свободна практика в Берлин. В Берлин се разкрива ясно онова, което е валидно за всички градове и региони: без независимата сцена ще изчезнат пространствата на социално действие.