Разговор с художничката Моника Чижик
Между глина и звуци

Полската визуална артистка Моника Чижик е тазгодишният избор на Akademie Schloss Solitude за традиционния резидентски обмен между Германия и България. В разговор с нея проследяваме линията на художествените ѝ интереси, които вдъхновяват тримесечния ѝ престой в Пловдив. 

Om София Оли

В сърцето на Пловдив, в потопената в светлина стая на бивша болница, художничката Моника Чижик е създала своето работно пространство. Тук, сред атмосфера, която носи духа на миналото, малки торбички с глина в нюанси на сиво, кафяво и жълто говорят за нейната творческа дейност. Полската визуална артистка ще остане в Пловдив до края на ноември като гост-художник в рамките на творческата резиденция, реализирана със съдействието на Гьоте-институт и творческия колектив на Ателиетата и Галерията.

Чижик е известна със своите работи в областта на дигиталните медии и виртуалната реалност във формата на документални експериментални филми. Но тя създава също така одухотворени прозорци, изработени от глина. Въпреки това кариерата ѝ в областта на визуалните изкуства не е била предначертана от самото начало. „Първоначално имаше идеи да се насоча по-скоро към архитектурата и дизайна. Но всъщност започнах да уча изкуство, защото свирех на барабани. Тогава баща ми ми предложи: защо не се научиш да правиш дизайн?“

Методът на Чижик в момента включва както теренни проучвания по време на пътувания ѝ, така и студийна работа на остров Вартиозари, където тя е директор на Асоциацията на острова. Един от нейните най-нови проекти, „Mycelium Orgasm Report“, използва виртуална реалност, за да създадете 16-минутна разходка из една наподобяваща сън топография, представена като гора от гигантски гъби, с музика на Нийл Лък и анимации на Габриел де ла Круз. В момента тя работи по нов виртуален проект, в който събира сканирани изображения на тракийски артефакти, за да съживи тези завладяващи исторически места в уникално и вълнуващо преживяване.

Нейните творби са разнообразни: тя съчетава визуалното със звуковото и виртуалното с природното. Затова Пловдив е идеално място за любителката на пътешествията, която живее във Финландия. Градът, който е един от най-древните в Европа, предоставя богата почва за нови вдъхновения благодарение на своята стара архитектура, динамичната арт сцена, забележителната природа в близост до Родопите и органичната комбинация от традиции и съвременност. „Около нас има толкова много следи от човешката история в изкуствата. Нямам търпение да се потопя в нея.“ Въпреки че нейният артистичен опит в различни страни като Китай, Финландия и Нигерия я е формирал като творец, България има специално значение за Чижик, тъй като е славяноезична страна. „Може би има някаква история или корени, които ми звучат познато като полякиня. Това ми дава различен поглед и по-дълбоко разбиране.“ 

В тази обстановка Чижик има намерение да влезе в диалог с местната арт сцена и да създаде нова серия керамични фрески. За тази цел ще потърси нови видове глина, които след това ще обработва ръчно и ще използва за производство на пигменти. „Бих искала да пътувам до Родопите и до морето, а след това ще се отправя към различни национални паркове, за да видя какво мога да открия там.“ Българските глинени проби ще се присъединят към колекцията, която вече включва материали от места като Исландия, Румъния и Германия. Така чрез своето изкуство тя създава физическа връзка между различни географски точки.

Освен това Чижик мечтае да открие вдъхновение в българската народна музика и да интегрира звуци в своето изкуство, използвайки собственоръчно изработени органични инструменти. Тя планира и да си сътрудничи с местни музиканти. „Има различна логика, когато разглеждаш визуалните обекти през призмата на това как те звучат. Чрез звука виждам нещата по различен начин, а чрез различното виждане чувам света по нов начин.“

По време на престоя си Чижик възнамерява да преосмисли и по-ранни свои произведения. „Надявам се, че ще имам възможност да използвам тази резиденция, за да поразмишлявам малко. Защото непрекъснатото производство понякога води до това, че в даден момент произведенията започват да се повтарят.“

Чижик може също така да размишлява върху опита си от престоя в Щутгарт. Миналата година тя участва в резидентската програма на „Академия Замък Солитюд“ (Akademie Schloss Solitude). Настоящата ѝ резиденция обаче се различава от нея в някои отношения. „Замъкът Солитюд е място, където се събират резиденти от цял свят. Тук, в България, съм сама, което в момента е идеално за мен. Истински съм възхитена от свободата да опознавам страната, от подкрепата на ръководството и хората, с които се запознах в Солитюд, както и от възможността да общувам с местните хора.“

В края на престоя си в Пловдив Чижик ще се завърне не само с нови артистични прозрения. Преживяванията ѝ и взаимодействията с местната общност могат да поставят основите на бъдещи проекти, които да преминат отвъд границите на България и да продължат диалога между традицията и новаторството.

▬ ▬ ▬

Моника Чижик е полска визуална артистка, живееща в Хелзинки, Финландия. Тя работи основно с дигитални медии, VR в контекста на експериментални документални филми и участва в социално ангажирани проекти. През септември 2024 г. тя пристигна в България, за да прекара три месеца като резидентен артист в Пловдив, където Гьоте-институт за първа година си сътрудничи с творческия колектив, който стои зад Ателиетата и Галерията.

Прочетете повече за нея и нашите партньорски артистични резиденции ТУК. 

Между 22 и 26 ноември Чижик показа свои произведения, създадени в България, в рамките на резиденцията, в галерия Cu29 в Пловдив. В последния ден на престоя ѝ, очакваме и нейно гостуване в София, в галерия Октопод (в Ларгото, подлеза откъм Дондуков), където ще бъдат прожектирани два от нейните филми – Almanach (Echoes) и BOdyssey Interlude – последвани от разговор с нея.