Петра Шьонхьофер
Моделиране на обществото като скулптура

Йозеф Бойс – художник-график, скулптор, инсталационен и графичен творец, педагог, политик и активист – е един от най-значимите творци на ХХ век. Изкуството му продължава да оказва влияние и до днес.

Om Петра Шьонхьофер

Той стига до краен предел, от което понякога боли. Трябва да боли. И дори онези, които никога не са виждали творба на Йозеф Бойс, вероятно познават многократно цитираното, но често погрешно разбирано негово изречение: „Всеки човек е творец.“ С това той няма предвид, че всеки човек е художник, архитект или композитор. А че всяка човешка дейност може да претендира, че е изкуство. С тази своя гледна точка Бойс променя коренно същността, материалността, границите и задачите на изкуството.

Йозеф Бойс е смятан за изключително харизматична личност. С готовността си да предоставя информация на медиите и с начина, по който се представя в своите художествени кампании – без да се щади, стигайки до степен, която застрашава здравето му – той оказва голямо влияние върху младите художници.

Списъкът на неговите ученици от времето му като професор в Художествената академия в Дюселдорф се чете като Who is Who на ранната сцена на изкуството във Федерална Република Германия: Ими (Клаус Волф) Кньобел, Ими (Райнер) Гизе, Блинки Палермо, Норберт Тадеуш, Анатол Херцфелд, Базон Брок, Крис Райнеке, Катарина Сиверинг, Ерина Кьониг, Райнер Рутенбек, Йоханес Щютген – всички те са минали през класната стая № 19 на Бойс в катедрата за монументална скулптура. И до днес сред международно известните му ученици се числи Йорг Имендорф. Починалият през 2007 г. художник, скулптор и професор по изкуства посещава класа на Бойс от 1964 г. В продължение на десетилетия след това Имендорф отразява в творбите си отношението си към починалия през 1986 г. Бойс, който го насърчава да използва изцяло нови теми и форми в живописта.
Йозеф Бойс (вдясно) в Художествената академия в Дюселдорф : На 15 октомври 1971 г. той и около 30 студенти окупират секретариата, за да поискат среща с министъра на науката Йоханес Рау относно противоречивата процедура за прием в академията. | © picture alliance / Вилхелм Лойшнер

МОДЕЛИРАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Бойс призовава за радикална промяна в обществото чрез съдържанието на творбите си. Както никой друг художник от своето време той свързва изкуството с обществото, преплита го с политика, наука, философия и икономика. Отправна точка е неговата теория за социалната скулптура, която той, наред с други неща, претворява в рамките на изложбата Документа в Касел през 1982 г. чрез своя социално-екологичен проект „7000 дъба – Залесяване на града вместо градска управа“. В продължение на пет години Бойс заедно с много доброволци засажда на различни места в Касел 7000 дървета, като до всяко едно от тях поставя по една колонка от базалтов камък. Първоначално спорен, проектът се превръща в част от градския пейзаж на Касел.
„7000 дъба“: До ден днешен акцията на Йозеф Бойс в рамките на Документа 7 е част от градския пейзаж на Касел – 30 години по-късно, през 2012 г., пешеходец се разхожда по алеята с дърветата, засадени от Бойс. | © picture alliance / dpa / Уве Цуки Художникът описва като социална скулптура акции, които не се свеждат до една завършена творба, а включват творческото мислене и действие на хората. С тази концепция той поставя основата на преобладаващото днес разбиране за изкуството. Оттогава изкуството вече не се създава просто в ателието, а се осъществява и директно в социалните горещи точки: Художниците работят чрез приобщаващи подходи за подобряване живота на хората в неравностойно положение. „Моделирането на социалния ред като скулптура – това е моята задача и задачата на изкуството“, вероятно е твърдял Бойс.

„Идеята за социалната скулптура, дори и да не харесвам думата, е може би най-голямото художествено наследство на Бойс“, обяснява философът и художник-акционист Филип Рух. Той оглавява Центъра за политическа красота (ZPS), асоциация на художници-акционисти и творци, която от 2009 г. насам предизвиква сензация в Германия с провокативните си арт проекти. „Вместо камък художниците-акционисти извайват самото общество. Техният материал е политическата реалност, а не обичайните материали.“
Филип Рух, ръководителят на колектива на художниците в Центъра за политическа красота (ZPS), 2018 г., Берлин. | © picture alliance / ZUMAPRESS.com / Сашел Бабар

Просвета чрез провокиране на смущение

 

Бойс също така се явява ключова фигура за разбиране на творчеството на Кристоф Шлингензиф. Починалият през 2010 г. германски театрален и филмов режисьор, автор и художник-акционист не крие възхищението си от Бойс. Близостта с Бойс може да се види ясно в социално-критичните творби на Шлингензиф, като например в „Чужденци вън!“. Контейнерът на Шлингензиф е художествен и филмов проект по случай Виенските фестивални седмици 2000. Концепцията на кампанията се основава на телевизионното предаване „Биг Брадър“: Чрез ежедневни публични гласувания се определя кои от събраните в един контейнер кандидати за политическо убежище да напуснат, като така биват одобрени за експулсиране от Австрия.
Кристоф Шлингензиф пред контейнер по време на Виенските фестивални седмици 2000: Според концепцията за „Биг Брадър“ дванадесет участници, представени като „кандидати за политическо убежище“ се помещават в контейнера – осем камери следят живота им и го излъчват на живо в интернет, а публиката трябва да избира ежедневно по двама кандидати за експулсиране. | © picture alliance / IMAGNO / Диди Затман По този начин Шлингензиф довежда пластичното акционно изкуство дори по-далеч от своя идол Бойс, който провокира и подлага на фундаментално изпитание художествената сцена, но не се доближава в същата степен до прага на социалната болка. „По това време Бойс отвори вратата за Шлингензиф за това, което сега наричаме „акция“, обяснява Рух. От своя страна Шлингензиф се явява по отношение на Центъра за политическа красота онова, което Бойс се явява за Шлингензиф: „През последните 12 години Центърът за политическа красота нахлу в обществото с повече от 20 акционистки творби. Всяка от тях би била немислима без Шлингензиф – и по този начин – и без Бойс. Изкуството трябва да причинява болка, да дразни и да предизвиква смущение. Шлингензиф нарича това: Просвета чрез провокиране на смущение.“