градско пространство отвъд етоса на пазара

Има места в града, които по много явен начин онагледяват противоборствата оформящи социалния живот. На заден план, без да бъдат видими във всекидневието, протичат процеси на съперничество между различни социални агенти, чийто резултат е съществуването или смъртта на отделни обекти. Такъв обект е будката на ъгъла на бул. „Дондуков“ и ул. „Стара планина“. Днес изоставена, тя търпи редица промени в предназначението си през годините. Най-ранните сведения за съществуването й са няколко фотографии от 30-те години на миналия век. 

„Животът“ и „смъртта“ на това място се обуславят от сблъсъците на поне три групи агенти, или заинтересовани лица, който създават или си присвояват мястото. Това са жителите на града или съкварталците на будката с техните културни практики, от една страна. На второ място, това е градската управа с нейните макро-политически или макро-архитектурни градоустройствени проекти. И, не на последно място, различни комерсиални агенти, които търсят всевъзможни начини да „капитализират“ този малък фрагмент от града посредством различни търговски практики. Възелът, изплетен от културни практики, градоустройствени проекти и комерсиални интереси, обуславя живота на града и на будката.
 
Културните практики на обикновените хора са тези, които дават живот на обекта – посещават го, използват го, присвояват го в своите всекидневни употреби. Тук те се спират по някакъв повод (за да си купят вестник или друга някоя дреболия) и така будката се превръща във важна точка от всекидневните им траектории из града – тя е повод за социални контакти и обмен на информация. Така живее градът през първата половина на миналия век. Град на пешеходци, които ту преминават, ту се спират, чертаят траектории и оформят една мрежа от, където се свързват помежду си. Град на случайните срещи, късите разстояния и бавното време. Животът тече на улицата, сред хората. Будката се ражда в този контекст на пешеходния град и живее в културните практики на случайните срещи и пресичащите се траектории.
 
Десетилетия по-късно улицата е превзета от автомобила. Градът се разраства и дългите разстояния се преодоляват с превозни средства. Времето се забързва. Случайните срещи между движещите се в автомобили са все по-трудни, „застояването“ на едно място в приказки е все по-рядко. Шумът от трафика постепенно заглушава разговорите и дългият престой във и около будката се превръща в изпитание. Социалният живот на града се преоформя, а будката губи своето значение като пресечна точка.
 
Идва ред на големите градоустройствени проекти, които чертаят широки булеварди и нови „скоростни“ траектории в града. В тези макро-проекти будката е нещо твърде малко и незначително. Тя е забравена или изоставена. Тя продължава да бъде спирка, но не на пешеходните траектории, а на градския транспорт. Тук случайно преминаващи принудително се спират за кратък период от време, докато чакат следващия трамвай. Но те не се познават и скучаят. Вниманието им може да бъде ангажирано, времето им може да бъде „уплътнено“ от някоя малка покупка. Спирките на градския транспорт са превзети от дребните търговци и превърнати в малки търговски пространства. На местата, където се пресичат големите артерии на градския транспорт, човек може да си купи на практика всичко на цена под 5-10 лв. (от вестници и списания до закуски и бельо). Будките са превзети от комерсиалните агенти, които им дават нов търговски живот. Със съгласието на общинските власти, които по този начин прехвърлят отговорността за стопанисването на будката като елемент от градската инфраструктура на търговски агенти. Следва чисто икономическата логика на окрупняване и постепенно малките магазинчета за продажба на вестници, цигари, напитки и други дребни артикули стават част от една и съща верига.
 
Неочакваният ефект от това взаимно изгодно сътрудничество на административни и търговски агенти е, че комерсиалното превзема социалното. Будката вече не е място за срещи, а място за търговия и не принадлежи на гражданите, а на корпорациите. Тук няма да се спреш, за да обсъдиш политическия живот със съкварталците си, да обменяш клюки, да споделиш тревогите си. Публичното пространство е другаде.
 
Има ли живот за будката извън комерсиалното? Ако тя отново стане място за срещи и споделяне. Ако тя се върне в културните практики на съгражданите и възвърне ролята си в публичното пространство.
 
През последните години се случиха много инициативи, търсещи алтернатива на пазарната размяна. Безплатните фестивали или „наистина свободни“ пазари предлагат форма на размяна, при която всеки взима каквото му е нужно и оставя нещо, което може да послужи другиму. Оказва се, че всеки има вкъщи повече, отколкото му е необходимо и е готов да го сподели. Тези форми на размяна без посредничеството на парите се провеждат кампанийно на открито в публичните пространства на града, или постоянно на закрито в социалните центрове. Предлагат се книги, детски дрехи и играчки, дрехи и обувки за възрастни, пособия, техника и всичко останало. Принципът е споделянето на ресурси. Но покрай размяната на книги, например, или на детски играчки хората се застояват и заговарят за общите си интереси към даден жанр литература, за отглеждането на децата, за други тревоги и радости. Така постепенно от желанието за комуникация се изгражда общност, основана на взаимопомощ и колективни усилия. Търсят се по-устойчиви форми на споделяне.
 
Тези форми на алтернативна икономика по никакъв начин не са нови. Антропологът Дейвид Гребър описва практиките на споделяне в различните общества и култури в книгата си „Дългът: Първите 5 хиляди години“. Търговията и консумеризмът са добили статута на водеща културна практика на съвременността, но това съвсем не е било така винаги. Днес привичките на мислене ни карат да осмисляме отношенията между хората по модела на взаимната изгода, по логиката на пазара. Но как се е стигнало дотам „нашето разбиране за морал и справедливост да бъде сведено до езика на бизнес сделка“? (Грейбър 2013, стр. 60)
 
Коренът на проблема, според Грейбър, е в това, което той нарича „Митът за размяната“. Човешките отношения не се свеждат само до размяната на ресурси, това е очевидно. Но свръх-фокусирането в икономическото измерение води постепенно до навика да мислим всичко в термините на размяната. И до невъзможността да си представим споделяне без пари и без взаимна изгода. „Това, което всички тези погрешни схващания споделят е, че те свеждат всички човешки отношения до размяната, сякаш всичките ни връзки с обществото, дори с вселената, могат да бъдат мислени чрез същите понятия, чрез които мислим за една бизнес сделка.“ (пак там, стр. 69) Споделянето е повече от размяна – то изгражда връзки, създава колективи за взаимопомощ, оформя нови социални групи, които после се превръщат в групи за действие или за натиск, могат да имат и политическа програма. Тъканта на социалното се изгражда в тези разговори между любителите на книгата и разтревожени майки, които впоследствие създават родителски кооперативи и общности на фенове, а могат също и да излизат на протест и да се борят за законодателни промени.
 
Отвъд пазара, основан на желание за максимизиране на печалбата, на комфорта и материалната собственост, може да има и друг етос – етосът на свобода и на липса на принуда от материалната собственост. Това е моралната максима, от която се води щастливият Ханс от приказката на братя Грим. За него материалното е в тежест и той е най-доволен когато вследствие на поредица от „пазарни“ сделки се отървава от всичко. Но има и трети етос – етосът на даряването, където единственото извинение за събиране на богатства е възможността те да бъдат ритуално раздадени (ритуалът „потлач“ при индианците квакуитл, описван от много антрополози, включително и Грейбър).
Най-ценното при тези алтернативни форми е, че те създават форми на социалност, превръщат се в нови културни практики и връщат на сцената на града неговите обитатели. Споделянето създава общности, които преоформят публичните пространства. Тези нови общности са колективният агент на промяната, който може да противостои на макрополитиките на градската управа и на комерсиалните агенти.

Повече за алтернативната икономика и формите на споделяне можете да прочетете в:

Петър Пан, „Free Fest: Икономиката на даровете в действие“, В: Докато питаме, вървим. София, „Живот след капитализма“, 2011г., стр.351-359 (достъпно онлайн на http://www.lifeaftercapitalism.info/in-bulgaria/130-free-fest)

Дейвид Грейбър, „Из 5000 години дълг“, В: Гребър, Д. Партизанска антропология. София, Фондация „Медийна демокрация“, 2013г., стр. 39-69. (достъпно онлайн на: http://seminar-bg.eu/kontrasensus/item/402-graeber-guerilla-anthropology.html)