30 Years of Optimism

30 Years of Optimism © Александру Михай Будеш & Лиза Мари Шмид

30 Years of Optimism

Изложба на Лиза Мари Шмид и Александру Михай Будеш

Галерията на Гьоте-институт България
20 юни – 20 август 2024

Откриване: 20 юни, 18:30 ч.
Разговор с артистите и българския художник Лъчезар Бояджиев: 20 юни, 19:00 ч.




През 1992 г., малко след падането на комунистическия режим в Румъния, Майкъл Джексън става първата западна мегазвезда с концерт в Букурещ. До 1989 г. масовите прояви в страната служат почти изцяло на политически цели, но за концерта хиляди младежи правят „поклонническо“ шествие от Северната гара към Националната арена, като блокират движението, пеят на висок глас, хвърлят града в хаос.

Специалистът по медии и професор в Букурещкия университет Михай Коман описва това събитие като „ритуал за колективно пречистване“ с почти религиозно значение за населението на страна, обхваната в този момент от политическа и икономическа несигурност. Концертът освен това действа като инструмент за имиджа на тогавашния кандидат за президент, който впоследсвие печели първите свободни избори.

30 Years of Optimism („30 години оптимизъм“) е съвместен проект на Лиза Мари Шмит и Александру Михай Будеш. В проекта се преплитат социално-политическият феномен, предизвикан от концерта на Джексън, с историята на Флориан Истрате, бивш собственик на фабрика за порцелан в Алба Юлия, Трансилвания.

В средата на 90-те години Истрате получава голяма поръчка от мениджъра на Майкъл Джексън, Дитер Виснер, за производство на 100 000 порцеланови фигурки на Краля на попа, украсени със злато и платина. След като първите 1000 фигурки са транспортирани от името на Виснер, той напълно неочаквано прекъсва контакта. Истрате остава с хиляди недовършени фигурки, закрива фирмата и уволнява персонала. Работилницата в Трансилвания е изоставена за почти 30 години. В нея остават хиляди фигурки и артефакти. Защо Виснер прекратява внезапно сътрудничеството, остава неясно и до днес.

Като част от проекта Александру Михай Будеш и Лиза Мари Шмит показват селекция от части от порцелановите фигурки, изработени от Флориан Истрате около 1996 г. Приходите ще отидат при Флориан Истрате, за да компенсират част от загубата му. Двамата артисти виждат в това важно проявление на солидарност в едно настояще, доминирано от капитализъм.

Заглавието на проекта 30 Years of Optimism (оригинално заглавие: 30 de ani de Optimism) идва от рекламна кампания на Coca-Cola в Румъния от 2021 г., която отбелязва падането на комунизма и навлизането на продуктите на Coca-Cola. По своеобразен начин Майкъл Джексън е една символична фигура – западен продукт с лъчезарна аура на светец, който привидно носи със себе си дългоочакваната свобода.

Филмът е реализиран с финансовата подкрепа на Департамента за култура и Европа към Сената на Берлин.


▬ ▬ ▬

ЛИЗА МАРИ ШМИТ (*1991 г. в Трир, Германия) учи изящни изкуства във Висшето училище по изящни изкуства в Саарбрюкен. След като завършва обучението си през 2017 г., получава стипендия за резиденция в Cité Internationale des Arts Paris чрез Künstlerhaus Schloss Balmoral. Получава различни стипендии, сред които Stipendium Global от Департамента за култура и Европа на Берлинския сенат (2021 г.) и стипендия Neustart Plus от Stiftung Kunstfonds (2023 г.). Нейни творби са представяни в множество изложби, включително в Kunstverein Ludwigshafen, Arp Museum Rolandseck, Brücke-Museum Berlin и Galerie Bernau. Лиза Мари Шмит живее и работи в Берлин и Румъния.


АЛЕКСАНДРУ МИХАЙ БУДЕШ (*1992 г. в Себеш, Румъния) учи теория и история на изкуството в Националния университет по изкуствата в Букурещ, след което продължава обучението си с магистърска степен по изобразително изкуство (скулптура). Завършва обучението си през 2017 г. след година на обмен в Висшето училище по изящни изкуства в Саарбрюкен. Получава различни стипендии за обмен, включително в Cité Internationale des Arts Paris (2019 г.) и в института DEPO в Истанбул (2022 г.). През 2023 г. получава стипендия от Berliner Senatsverwaltung für Kultur und Gesellschaftlichen Zusammenhalt. Александру Михай Будеш живее и работи в Берлин и Румъния. Работите му са излагани на различни места, напр. в Музея за съвременно изкуство MNAC в Букурещ, Румънския културен институт в Париж и Roam Projects Berlin.