Стоките на времето

Die Waren der Zeit

Днес всичко е за продан: телевизори и телефони, чувства и мечти, а дори и време. Капитализмът оставя своите следи върху цялата повърхност на ежедневието ни. Продукция, репродукция, все по-бързо и по-бързо… Усещаме времето чрез стоките. Разпознаваме идеологията в тях. Падането на Берлинската стена доказа победата на капитализма. Както Марк Фишер повтаря след Славой Жижек: „По-лесно е да си представим края на света отколкото края на капитализма (Mark Fisher, Capitalist Realism: Is There No Alternative?*). Ние сме всички играчи и жертви на системата. Не сме само хора, ние сме и обекти. Може ли изкуството да устои?

Докато създаваме неща, подобни на стоки, но с различна функция или без каквато и да било такава, изкуството е опитва да разруши мрежата на стоково-паричните отношения, но въпреки това попада в играта. Изложбата създава усещането за това изместване на границите между полезно и безполезно, между онова, което е за продан, и другото, което не е, между съвременното и онова, което е извън времето…
Наративът на изложбата е вдъхновен от смесицата от културни и естетически пластове на града, където дивото присъствие на комерсиалното по улиците е видно по стените, покрити в графити; където социалистическите блокове са построени върху антични руини. Една среда, където времето е спряло, но се движи бързо с вятъра на капитализма. Съвременното изкуство отразява нашето време, съотнася се към рекламата, миналото за продан по битаците, архитектурата и стоките. Но как би могло то да бъде описано? Защото времето е така трудно да се улови. Можем да се докоснем единствено до капиталистическия реализъм. Само изкуството остава да живее.
 
Анастася Скворцова