Сайт-спесифик артистична намеса
Призрачни хоризонти

Сайт-спесифик артистичната намеса на германския артист Клеменс Бер в двора на Гьоте-институт рефлектира върху темата за разрухата и реконструкцията.

Om Гьоте-институт България

От този юни можете да посетите двора на Гьоте-институт България и да се насладите на най-новата инсталация на открито на германския художник Клеменс Бер. 

Първата самостоятелна изложба на Бер у нас, наречена Haunted Horizons („Призрачни хоризонти“), е с куратор Викенти Комитски и се разгърна на три локации. Арт инсталациите включват скулптури и обекти в конкретен сайт-спесифик контекст в галериите Пунта и Поста, както и в двора на Гьоте-институт. 

Отправна точка на „Призрачни Хоризонти“ е идеята за руини, не само като останки от нещо отминало, а и като изкуствена структура („фалшиви руини“), романтизираща миналото.

При първото си посещение в София Клеменс Бер е заинтригуван от историята на хотел Арена Ди Сердика (срещу Гьоте-институт) — шестетажна, модерна сграда, построена върху останките на античен римски амфитеатър от III век, открити при изкопите на строежа. Въпреки протестите на местната общност от археолози и историци, настояващи, че общината трябва да запази останките, хотелът все пак е построен, като част от руините са запазени видими като елемент от архитектурната среда.

Започвайки с тази история Бер издига в двора на Гьоте-институт шестметрова скулптура от дърво и различни строителни материали, наподобяваща незавършена симбиоза между модерни елементи и псевдоантични останки („изкуствени руини“).

Тя открито се заиграва с темата за „архитектурните интерпретации“, опитващи се да прокарат мост между миналото и настоящето. Композицията е издигната върху колони, които не са от камък, а от оребрен PVC материал, използван за покриви на временни конструкции, и стои като цитат, препращащ към историята на Сердикийския амфитеатър. Този подход е познат още от XVIII век, когато фалшиви руини, наподобяващи останките на антични сгради, са строени в ландшафтните паркове на Западна Европа.

Използването на реставрацията като артистична техника е основна характеристика на тези работи. Подобно на фалшивите руини на Руиненберг до Сан Суси в Потстдам, тези обекти са първоначално изградени в естетика на разпад. Това, което ги предпазва от разруха, е и това, което ги формира.

Според автора това, което избираме да съхраним, е това, което избираме да помним. Наративът на историята е изгубен в интерпретации, подобно копие на копие с изгубен оригинал, като така се изравнява с фикция. Бъдещето се очертава в хоризонт, преследван от безкрайно повторение на миналото.