Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Музеят и публиките в третата възраст

По данни Националния статистически институт през юни 2020 г. над два млн. или близо 29% от българското население са пенсионери, като тенденцията е този процент да се качва. Каква прекрасна възможност е това музеите ни да са изпълнени с посетители, а хората от тази демографска група да намерят стимулираща и комфортна среда! Но, за съжаление, това като че ли не се случва или поне за това сочат данните за музейните посетителите, разпределени по възрастови групи, там където такава информация е налична.

Om Тодор Петев

Дори за водещи музеи, като Регионален исторически музей – Пазарджик, който е разработил поредица от изнесени лекции в градски пенсионерски клубове по повод на различни празници, има скромен поток от посетители в третата възраст [1]. Тъжно ниските пенсии са със сигурност едно от ограниченията, но се оказва, че дори и в дните, когато музеите са безплатни (или почти безплатни) потоците от тази възрастова група не се вдигат значително. 

Защо? Къде се къса нишката? Какво би мотивирало тази възрастова група да влезе в музея и да идва отново и отново? Дали проблемът се корени в недостатъчното разбиране на това от какво се нуждаят и от какво се интересуват хората в тази възрастова група? Липсата на програмно съдържание, подходящо тях? Недостигът на квалифициран човешки ресурс в музеите? Отсъствието на пространства за ателиета, социализация и отдих в голяма част от нашите музеи? На удачна комуникация на музеите с тези публики? На липсата на отношение към музеите и навици сред населението или на нещо друго?
 
Ключов въпрос за организиране на посещение в музея би бил как да се осъществи връзка с организираните групи на пенсионери. В страната има няколко по-големи пенсионерски организации, които защитават интересите на тази възрастова група. Например Националният съюз на пенсионерите в България или Националният комитет по проблемите на възрастните хора – обединение на няколко пенсионерски съюза. Информацията за пенсионерски клубове имат общините. 
 
Прави впечатление, че пенсионерски клубове на свързани с определени професии (напр. учители, военни) са по-добре организирани и многобройни. “Ние много пътуваме, всеки предлага своите идеи. Животът продължава, и това е лично решение. Ето аз например, когато пътуваме из страната, предлагам да съм екскурзовод – и всички са толкова доволни, знаят, че това умея наистина добре”, споделя Бояна Петричева на 81 г. от пенсионерски клуб “Сребърна есен” в София. Клубът има разнообразна програма – при добро време всеки вторник посещения в парка и всеки четвъртък петнадесетина души отиват на изложба или в музей. Може би, в случая важна особеност е това, че в клуба членуват предимно пенсионирани творци и учители. Освен пенсионерските клубове, читалищата, особено в по-малките градове и в селата, също събират хора в третата възраст. 
 
Една от връзките на музеите с тези поколения е богатството на преживяната история и желанието у някои хора да съхранят колкото се може по-дълго спомените от своето детство или своите родове чрез предмети. Кампанията на Националния етнографски музей да обогати своите фондове с предмети от времето на социализма съвсем логично намира място и на страниците на седмичника “Пенсионери, 19” [2]. Дали този опит за контакт ще доведе след себе си до други инициативи, свързани с устната история, а защо не и с кураторство от страна на публиката? 
 
При ограничения човешки ресурс музеите едва ли могат да подемат самостоятелна проактивна инициатива към целевата група на възрастните. Затова пък те могат да потърсят партньорствата на НПОта. Да потърсят доброволци [3] или стажанти [4], заплатени по програмите на МОН. Някои от занятията и практиките на студенти от специалности като социология, психология и етнология могат да включат работа с хора от третата възраст при посещения в музеите. По този начин могат да бъдат осъществени и така необходимите проучвания на тази целева аудитория. В по-малките селища музеите ще трябва да търсят решения чрез връзки и лични контакти в местните социални мрежи.
 
И последно, както Естер Гайек подчерта в нейната презентация, голяма част от пенсионираните са физически и интелектуално активни и желаят по един или друг начин да се чувстват свързани със социалната среда, да бъдат полезни и ценени. Готови ли са нашите музеи и галерии да приемат доброволци от третата възраст? Както е известно, това практика широко застъпена в музеите в Германия, Русия, Великобритания и САЩ. Но нас това вероятно ще трябва да се случи с помощта на НПОта, които имат контакти и опит в работата с такива групи. И ако културата на доброволчеството все още е слабо развита у нас, у нас са налице са процеси, в които музеите могат да вземат активно участие [5].
 
Дискусията по време на конференцията потвърди актуалността на темата за (не)посетителите в третата възраст в българските музеи. Признак за това е и факта, че сред темите на Националната среща „Добри практики. Съвременни тенденции и проблеми в дейността на българските музеи и художествени галерии”, насрочена за 2021 година, е темата за работата с публики в третата възраст. 
 
Презентацията на д-р Естер Гайек на настоящата конференция ценни съвети и ориентири за такава работа. Надяваме се, че организаторите на настоящата конференция ще посветят кръгла маса, на която музеите и галериите, заедно с представители на Министерство на културата, Министерство на труда и социалната политика и на другите заинтересувани страни ще имат възможност да дискутират политиките и стратегиите за включване и участие на граждани в третата възраст в културата. 
 
Ще завърша с поредица от въпроси, които бележат основни практически страни в осмислянето на проблема от гледната точка на музеите:

  • Достъпни ли сме за посетителите в третата възраст? (физически, финансово, интелектуално и социално) 
  • Имаме ли човешки ресурс, който да може да се отдаде на създаване и реализиране на специализирани програми? Ако нямаме човешки ресурс какви съюзници/партньори биха могли да ни подкрепят в това? 
  • Какво може да предложим на тази група? Нови идеи? Проекти? 
  • Къде са те? 
  • Кои са те?
  • Какво търсят те? Какви са техните специфични интереси, желания и нужди? Как да разберем това?
  • Как нашата информация да стигне до тях? 
  • Имаме ли директен контакт и обратна връзка с тях?
  • Мислим ли творчески за ролите, в които може да си представим хората от третата възраст в музея? 
  • Как може контактът да се развие и превърне в устойчив?
[1] Виж Отчет за дейността на РИМ Пазарджик през 2019 г.: https://museum-pz.com/wp/otchet-za-2019/
[2] Пенсионери, 19. 16.V.2019: www.pensioneri-bg.com
[3] За отбелязване е че от 2 100 доброволчески  мисии на 243 места в страната, обявени до настоящия момент на платформата Time Heroes само 13 мисии са предложени от музеи и галерии, като 5 от тях са на Националния политехнически музей. 
[4] Виж програмата, организирана и спонсорирана от МОН, чрез която обучаващите се стажанти получават възнаграждение: https://praktiki.mon.bg/
[5] Виж например проекта с участието на Фондация Лале и Русенския университет «Обучение и доброволчество в третата възраст - нови перспективи за България, Румъния и Германия», 2019-2021 г.: https://www.tulipfoundation.net/news/old_thirdage_ruse-554/