Музейна медиация
Успешната обиколка в музея
Какви са предпоставките за това една музейна обиколка да бъде успешна? Какво искаме да предадем като послание, знание и ангажираност на посетителите и кои са алтернативните начини да постигнем диалог с тях? Този компилативен текст е адаптация, изготвена и допълнена от Тодор Петев по блог публикации на германската културна медиаторка и изкуствоведка Анке фон Хайел.
Om Анке фон Хайел
Има въпрос, който винаги трябва да си задавате, когато подготвяте обиколка в музей: Какво послание искам да предам? (И посланието, разбира се не съвпада 1:1 с информацията за експонатите и изложбата) Защото, ако искате да достигнете до посетителя, имате нужда от послание – това е единственият начин за закотвите знания у тях…
Така че обмислете внимателно какво искате посетителите да вземат със себе си след посещението си в музея! Към какво бихте искали обиколката да ги насочи? Какво е желателно да запомнят те? Със сигурност всички участници в обиколката трябва да станат почитатели на музея. И да се връщат в него възможно най-често…
Разбира се, в началото на обиколката e важно да се представи експозиционната концепция или да се обясни целта на куратора…
Но във всички случаи личната ангажираност и отношение на гида-медиатор, присъствието на ваша гледна точка при воденето на обиколката винаги води до добри резултати. Определяйки маршрута, намерете ъгъла, който би ви заинтригувал най-много! Това ще се усети, когато представяте експозицията.
Също така е важно да следите какви са нуждите на посетителите. Настроени са да се забавляват? Дошли са да поддържат социални контакти? Или просто да научат нещо, което да споделят на следващата разговорка на кафе? Всичко това, разбира се, са резонни потребности... Естествено има и такива, които са дошли с намерението да се потопят в атмосферата на периода, да преживеят изкуството или да научат и припознаят нещо за родината. Но не бива да правим допускането, че тези потребности са водещи за всички посетители.
Тук със сигурност трябва да правим разлика между тези, които идват в музея по собствено желание, и учебните групи, като училищните класове в музея. Всяка целева група има своя собствена рамка – свои нужди и интереси. И колкото повече знаете за участниците в обиколката, толкова по-добре можете да приспособите посланието и подхода при общуването си. За съжаление, на практика имате кратък предварителен контакт с групите и съответно няма как да съберете твърде много информация за тях. С течение на времето, обаче опитът ви учи да развиете усет за различните посетители и да ги преценявате на място. Затова е добре да сте подготвени с разнообразен репертоар от вариации на обиколката, от който да подбирате/адаптирате на момента.
И така, в началото е добре да представите рамката, да очертаете концепцията на обиколката в максимум три изречения. Така ще известите участниците какво да очакват. Това ще им помогне да се чувстват по-ориентирани и ще им даде възможност да се включат по-активно в това, което им предстои.
„Днес ще говорим за движението на експресионистите в Германия. Бих искал да ви запозная с положението на поколението художници между двете световни войни. И ще ви отведа на пътешествие във времето в трудни и вълнуващи времена... "
„Пабло Пикасо се смята за художник на века. Оправдана ли е тази оценка? Ако да, какво го прави такова забележително изключение? Днес ще ви запозная с най-важните фази от развитието му."
Напомняйте им за тази тематична рамка в хода на обиколката. Добре е да я акцентирате в хода и в края на обиколката, защото през повечето време именно казаното последно се запомня най-добре.
При подготовката е изключително важно е да измислите драматургия – една ангажираща постановка на вашата обиколка. Добрите куратори планират подредбата на изложбата и пътеките на публиката с тънък психологически усет. Това обаче е ориентирано най-вече към отделния посетител. Затова трябва да измислите собствен маршрут за груповите обиколки. Кои експонати биха били най-ефектно представени за пред групата така, че да подкрепят концептуалната рамка, която сте заложили?
За обиколката е добре да подберете експонати, които, разбира се, са впечатляващи и имат потенциала да привлекат любопитството на посетителя. Но наместо наниз от откъснати едни от други музейни предмети изберете такива, които разказват някаква непрекъсната история. Всеки експонат разказва сложна история. Предизвикателството на успешната обиколка е да филтрирате от това многогласие на истории точно това, което може да бъде свързано в нишка в една нова история. И не се опасявайте, че не споменавате множество подробности за експоната – дръжте око на червената нишка на обиколката!
Разбира се, обиколката ви има спирки, всяка от които разказва основни части от тази история. Подготвяйки се за обиколката си запишете ключови думи, които характеризират подтемата на всяка спирка. (Получава се като в настолна игра, за да минеш на следващото ниво трябва да подадеш ключовите думи за настоящето.) За мен такива под-теми, всяка със свой акцент и специфика са не повече от 5. До толкова обикновения посетител може да помни без усилие.
Едно предупреждение: да, добре е в подготовката да си нахвърлите ключови думи и основни точки, които да засегнете на живо по време на обиколката. Също така и фрази как да въведете нов експонат или идея. Това обаче са помощни средства и в никакъв случай прудържането към такъв „сценарий“ не трябва да е за сметка на спонтанното вдъхновение и реакция на живо пред експоната. Елементът на импровизация в обиколките винаги го има и публиката усеща и цени автентичното преживяване.
Всяка спирка пред предмет или витрина е опорна точка на вашия разказ. Но не губете от поглед цялостната траектория на обиколката. Мислете за преходи и връзки. Какво е това, което свързва подбраните от вас предмети? Как те се допълват или са в контраст един с друг в контекста на историята, която разказвате? В художествения музей, например, може да направим определен цвят в главния герой на такава история? Или може да изберете лице от историческа снимка герой от разказа който свързва експонатите. В етнографския музей това би могло да бъде, например един фиктивен, но лесен за визуализация герой, който съживява предметния свят и бита във въображението на посетителите.
Началото на обиколката е решаващият момент! Добре е да започнете с "примамка", която привлича и въвлича участниците в някаква история (история, свързана с колекцията, с подготвянето на изложбата; история, свързана с нещо увличащо в темата на изложбата). В идеалния случай такъв подход би докоснал емоционално посетителя. Някои медиатори например обичат да започнат с цитати от литературата или от известни личности като стимул за размисъл и въведение в темата.
В хода на обиколката може да използвате провокации и изненади – опровергаването на очакванията е идеално средство за привличане на вниманието. Тук е мястото да споменем и ползата от хумора, по време на обиколката. Всеки специалист по публично говорене ще ви каже колко силно е този инструмент. Музейният медиатор би могъл да се възползва от него така, че да прикове вниманието на публиката, да провокира смях, да разтовари участниците от умората и просто да направи дискусията по-непринудена и приятна. В този контекст може да споделите за странна реакция на посетител от абстрактна картина или да прочете ярък цитат от дете в отклик на музеен експонат. Разбира се, забавни анекдоти за ярки исторически фигури, художници, инженери, куратори и други също ще свършат работа и ако търсите в тази посока със сигурност ще намерите нещо. С тази „подправка“ обаче трябва изключително да внимавате. Никога не ползвайте прекалено много от нея!
Най-добрият начин да се закотвят фактите е чрез емоциите. Те са като лепило – покрай тях се помнят идеи, факти и много други неща за експонатите и музея. И най-добрият начин да създадете емоционални моменти е да разказвате истории. Способността на човек да помни е тясно свързана със слушането на истории. Това е негова архетипна обусловеност.
Да напомним и още нещо: бъдете внимателни – не използвайте реторични орнаменти самоцелно. В крайна сметка всичко винаги трябва да бъде свързано с медиаторската цел, която сте заложили в обиколката.
Важно е по време на общуването си да търсите баланса на новото и познатото – не искате публиката ви да е отегчена, но също така не бихте искали тя да остане озадачена, претоварена или преситена… Изграждайте връзки с вече натрупани знания, които можете да предположите, че са налични в групата. Но внимавайте с допусканията за експертно знание у публиката – наместо да скъси дистанцията това би могло да отчужди посетители. Търсене на връзки между експонатите или темите на обиколката с околната среда и ежедневието на посетителя работят особено добре. Сравненията между различни експонати също са от полза.
Както в театъра и в ораторството паузите са много важни. Честа неопитните медиатори говорят твърде бързо. Може би това идва от желанието им да представят колкото се може повече информация. Един от начините да противостоите на това е съзнателно да се принуждавате да правите паузи! Не забравяйте, че информацията, с която разполагате е нова за посетителите, а те имат нужда от време да я осмислят, да се взрат в експоната, да изградят свое преживяване.
Краят на обиколката в музея е особено важен! Как да удържим интереса, динамиката на общуване и тонуса на групата до последно? Може би ще оставите за край някой забележителен експонат? А може би ще отправите намек, мисъл или коментар с отворен край? Нещо, което участниците в обиколката ще запомнят и ще отнесат със себе си в ежедневието си. А може и самите участници да споделят нещо за експоната, който ги е впечатлил най-силно. И разбира се е добре да отправите покана за скорошно последващо посещение.
Алтернативи на традиционната музейна обиколка
Няма спор, традиционната обиколка на музея е важна форма на културна медиация. Още повече ако тя бъде водена от знаещ и забавен човек, който ви представя по вълнуващ начин теми, идеи и информация, свързани с експозицията. Но би било добре да има повече алтернативи на тази форма на общуване. Понастоящем термини като „участие“ и „интерактивност“ са се превърнали в модни клишета – ползват се толкова много по път и над път, че се загубва техния специфичен смисъл. При все това в контекста на музея, те все още се нареждат далеч зад мантрата за „познание на фактите“.
Добре е, когато музеят припознава предаването на знания като собствена мисия. Но за какви знания става въпрос?
От познавателна и комуникационна гледна точка музеят е наистина много, много сложна територия, която трябва да бъде обходена, изпробвана, обработена. Контекстът е дълбок и многопластов. Като медиатор, за да можете дори да вникнете в това, за което става въпрос, често трябва да се позовавате на неща, които не са видими на място в експозицията. Огромно количество информация, търсене на взаимовръзки и как да представите всичко това… Доста голямо предизвикателство за паметта! Не всичко това може да бъде постигнато в контекста на традиционната музейна обиколка. Затова може да потърсите други пътища да постигнете своята цел.
Редуцирането на информация звучи като старомоден съвет, но затова пък винаги работи! В този случай намаляването означава опростяване и изоставяне на информация, която няма пряка връзка с темата на вашата обиколка. Един такъв подход предполага да се ограничите до най-важното. Може би просто изберете само три експоната и ги представете в добре обмислена свързаност, така че да дадете на посетителите нещо, което те ще могат да си спомнят и може да обсъдят вечерта у дома. В идеалния случай те дори ще се върнат, защото искат да видят и преживеят повече. (Това разбира се е основна цел на медиатора във всички събития – да превърне посетителите в редовни почитатели на музея.)
Промяната на гледната точка е вълшебна дума, която работи. Просто вие трябва да направите първата стъпка. И би било чудесно, когато посетителите – в зависимост от техните възможности и изисквания – станат изследователи в музея.
Казват, че обиколките с гид са чудесен начин да започнете разговор в музея. И ако се получи така е страхотно, но много зависи и от групата, на която ще попаднете. Най-често, обаче истинският диалог е доста ограничен. Опитът показва, че по-скоро медиаторът би могъл да инициира внимателно осмислена поредица от въпроси и да създаде ситуации, чрез които публиките да изскочат от обичайната си гледна точка, да генерират собствени въпроси и да се съотнесат към гледните точки и преживяването на другите в групата.
Освен публиката да вижда това, което има се показва може да насочите и да създадете ситуации, в които участниците в обиколката правят неща, да придобият собствен опит, който им помагат да виждат и научат повече в експозицията. Тази активност от страна на публиката може да се съвмести във формáта на музейната обиколка като редувате на интервали на традиционна беседа с активно занятие. Например след обход из музейните зали от 10 до 15 минути, в който можете да представите ключовите елементи за подбраните експонати потърсете удачно занятие, при което публиката става по-активна. И тук важи съветът: колкото по-стегнато и по-организирано, толкова по-добре. В края на всеки цикъл обход-активна дейност не пропускайте да проведете обсъждане на резултатите. Такава дискусия би подпомогнала участниците да осмислят своя опит, да го съотнесат към експозицията и да се свържат с преживяването на другите посетители. След обсъждането продължете със следващата отсечка на обиколката, в края на която има отново дейност и обсъждане.
Примери за занятия, който активират публиката по такъв начин има много. Някои от тях ще бъдат представени и обсъдени по време на обучителния семинар. Тук само ще споменем един такъв. Опитът показва, че рецитирането от внимателно подбрани литературни и други текстове е успешна инициатива не само в началото, но и по време на обиколката. Защо не раздадете подготвени откъси с текстове на участниците в обиколката да ги прочетат на глас -- подобно на роли? Създава се ситуация подобна на представление, в което участва самата публика, разчупват се ледовете, активира се вниманието и отношението…