"Медийният инкубатор" в Югоизточна Европа 2021-2022

"Медийният инкубатор" представлява образователна програма за студенти и бъдещи журналисти, които искат да създават медийни репортажи на теми, свързани с дискриминацията, социалното неравенство и предрасъдъците към малцинствата. Медиите, независимо дали печатни, аудиовизуални или дигитални, играят ключова роля върху формирането на мнението на мнозинството. „Добри, не сензационни, а интересни и образователни социални репортажи почти не се появяват в медиите на нашите държави“, констатира обаче медийната програма „Югоизточна Европа“ на Фондация „Конрад Аденауер”.

Затова проектът "Медиен инкубатор", реализиран от клоновете на Гьоте-институт в България, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Хърватия и Румъния цели да допринесе за създаването на повече социални репортажи, в които хората биват представяни без етикети. Като част от инициативата,във всички гореспоменати държави, институтите и техните партньори организираха през 2021 серия от семинари и обучения, които да предоставят на участниците полезни умения и инструменти за целите на тяхната журналистическа работа.

Група журналисти от различни медии и различни части на Хърватия, например, сформираха заедно редакционен екип под ръководството на основния ментор на програмата -  журналистката на свободна практика Барбара Матежичич. По време на програмата участниците осъзнаха огромната необходимост от редовен обмен на мнения по отношение на социалната маргинализация. Спектърът от теми варираше от бедността и социалното изключване на възрастните хора до географските различия в развитието на страната и дискомфорта, с който по-бедните жени се сблъскват, когато се налага да закупуват продукти за дамска хигиена. В рамките на пет семинара участниците получиха социално-икономическа, правна и психологическа консултация по горепосочените проблеми, но обменът на мнения и опит, особено по отношение на етиката на отразяване, също се оказа много важнен аспект.

Как може да бъде избегната сензацията и в същото време да се създават критични репортажи за бедността? Какво отличава добрата медийна редакция от останалите? Какво прави един журналист или редактор добър? Работа ли е на журналистите да създават по-справедливо общество? Това бяха част от въпросите, които бяха дискутирани по време на обучението. Преди всичко обаче хърватският "Медиен инкубатор" се утвърди като „място, където човек да се развие, да се научи да бори и за себе си, и за своята работа; място, където да се почувства защитен“, както коментира менторът Барбара Матежичич.

И докато участниците в Хърватия бяха журналисти с професионален опит, семинарите във всички останали страни бяха насочени повече към студенти и тепърва прохождащи професионалисти. Участниците бяха подбрани чрез отворени покани и подаване на кандидатури. В Северна Македония по този метод бяха избрани десет кандидати от различни части на страната за четиридневен семинар с партньора по проекта Балкански институт за регионално сътрудничество - BIRC. Програмата, която се проведе основно онлайн заради пандемичните мерки, беше фокусирана върху социалните репортажи и качествената журналистика и се състоеше от четири модула, всеки от които воден от опитен журналист. След това участниците получиха възможност да натрупат първия си практически опит в рамките на един месец в някое от независимите издания в Северна Македония. Друг еднодневен уъркшоп, който се проведе в присъствена форма в Югоизточноевропейския университет в Тетово, пък запозна участниците с концепцията за "Нови медии".

В Босна и Херцеговина клонът на Гьоте-институт пък реализира своята програма в тясно сътрудничество с Катедрата по комуникационни изследвания и журналистика към Университета в Сараево и в рамките на четири отделни семинара повиши осведомеността на студентите по теми, свързани с миграцията, дискриминацията срещу малцинствата и борбата срещу бедността. Впоследствие общо 74 ученици се включиха в конкурс за създаването на социални репортажи и новинарски статии по зададени теми. От тях жури от експерти подбра седемте най-добри, които бяха доразвити от студентите през следващите три месеца.

Освен това участниците получиха и задачата да представят своята дефиниция за „социална журналистика” в кратък видеоклип. Във финалния кръг на конкурса журито избра най-добрите три от седемте новинарски репортажи и най-добрия от шестте видеоклипа. В края на тазгодишния "Медиен инкубатор" клонът на Гьоте-институт в Сараево организира  също така публична дискусия с четирима утвърдени журналисти от Германия и Босна и Херцеговина, на която бяха обсъдени значимостта на репортажа по социални теми и последиците от дезинформацията в медиите.

Ролята и статутът на журналистите - особено на жените журналисти -  беше пък темата в Румъния. Десет студенти от цялата страна бяха избрани да участват в четиридневната уъркшоп програма в Букурещ - не само студенти по журналистика, но и студенти по математика и чужди езици със страст към писането и разследващата дейност. Програмата показа, че има огромен интерес към темата в региона, но и че са необходими допълнителни възможности за обучения на по-напреднали. Програмата на семинара включи както  теоретични лекции относно ролята на журналистите в културата, така и  практически упражнения, които дадоха на участниците възможност да научат как да търсят и разпознават добрите източници и как да задават въпроси на политиците. След това участниците приложиха наученото на практика и разработиха свои собствени статии. Изключително ползотворно в този аспект се оказа сътрудничеството с партньора по проекта - онлайн медията “Cultura la duba” и нейния основател Александра Танасеску.
Медана Вайнер от DW по време на уъркшопите на "Медийния инкубатор" в Румъния | Гьоте-институт Румъния Специален беше и фокусът на "Медийният инкубатор", осъществен от клона на Гьоте-институт в България, който е и инициатор на проекта. Както и през 2020 г., когато "Медийният инкубатор" се проведе за първи път в София, тази година фокусът отново беше върху ексклузията и дискриминацията на ромите - най-голямото етническо малцинство на Балканите. Целта този път обаче беше да се повиши осведомеността на участниците за дълбоко вкоренената приемственост на антициганските стереотипи в аудиовизуалните медии. В центъра на програмата беше изследването, проведено от Радмила Младенова, научен сътрудник към Центъра за изследване на антициганизма към Катедрата по история на Хайделбергския университет. В своя труд Младенова анализира над 120 игрални и 35 документални филма от ерата на нямото кино до ден-днешен, за да разбере антициганските образи, които са разпространили.

Младенова също така предостави на десетте участници в семинара практически насоки как малцинствата трябва да бъдат визуално представени в аудиовизуалните медии, за да бъде избегната по-нататъщна стереотипизация и какви въпроси трябва да си задават авторите, преди да започнат да продуцират своите телевизионни репортажи или филми.

Четиридневният уъркшоп включваше още лекции от опитни журналисти и експерти, както и разговори с режисьори от Германия и България. Петер Нестлер и Людмила Живкова, първата жена режисьор от ромски произход в страната, проведоха изключително ценни дискусии с участниците, а филмите им бяха част и от филмовата програма “CineRoma”, която Гьоте-институт България прожектира в близкото кино по същото време, по което се провеждаше и обучителната програма. Желанието на участниците да приложат наученото от семинара на практика беше приветствано от Гьоте-институт България и институтът обяви конкурс за създаването на проекти на тема „Хора отвъд етикетите”. Предложено беше богато разнообразие от подкасти, интерактивни арт инсталации, изложби, аудиовизуални предавания, видеа и статии, засягащи не само ромската тематика, но и други наболели социални теми като дискриминацията на база сексуалност, мизогинията, проблемите на хората в “недокументирана” ситуация или на тези с увреждания. Сега предстои пет от тези проекти да получат финансиране от Гьоте-институт България и да бъдат реализирани в рамките на идните шест месеца.

Медиен инкубатор 2022 - какво следва?
Борбата с дискриминацията и социалното неравенство е маратон, а не бягане на къса дистанция, коментира един от участниците в семинара в София. От една страна, и петте клона на Гьоте-институт са убедени, че обучението в отделните страни трябва да продължи с техните партньори на национално ниво. От друга страна, обаче задълбочаването на регионалното сътрудничество също е сред целите ни.

С медийния партньор Deutsche Welle искаме да допринесем за това регионално сътрудничество между страните от Югоизточна Европа чрез създаването на по-голям обем репортажни материали, засягащи проблемите на техните държави съседки. Българското население, например, знае малко за ситуацията в Хърватия, а медиите в България отразяват предимно едностранчиво или тенденциозно случващото се в Северна Македония и обратно. Затова нашата цел за предстовящата година е трансграничен обмен на опит и формиране на мрежа от ангажирани журналисти, които искат да допринесат за по-доброто качество в социално-отговорната журналистика. Тази мрежа трябва да бъде това, което Барбара Матежичич описа за редакционния си екип: „място, където човек да получава подкрепа и насърчение“.

През 2022 искаме да дадем тласък и на сътрудничеството с журналистите и медиите в Германия чрез реализирането на визита на менторите на "Медийния инкубатор". Колко различни са редакциите в Германия и как се насърчава разнообразието? Как медиите в Германия се справят с дискриминацията срещу малцинствата? Какво влияние оказват имигрантите, които са медийни сътрудници, върху общественото мнение в Германия?

Пътуването има за цел да даде възможност на журналисти от Югоизточна Европа да обсъдят тези и други въпроси със своите колеги в Германия. В същото време той предоставя на представителите на германските медии поглед върху ежедневните битки на източноевропейската журналистика.