В търсене на лек срещу антициганизма в медийното пространство

Лекция на Радмила Младенова по време на "Медийния инкубатор" 2021 | ©Невена Рикова Предразсъдъците и дискриминацията срещу етническите и расови малцинства са дълбоко вкоренени в европейските общества. Въпреки това пандемията от COVID-19 допълнително изостри този проблем. Особено когато става дума за ромите - най-голямата етническа група в Европа.

Поради тази причина Гьоте-институт България реши да фокусира тазгодишното издание на проекта „Медиен инкубатор“ върху антициганизма в аудиовизуалните медии. В рамките на четири дни, от 4 до 7 октомври, институтът проведе ексклузивен уъркшоп за десет млади, амбициозни журналисти. Образователният семинар имаше за цел да изследва в дълбочина приемствеността на антициганските конструкции в аудиовизуалните медии чрез разглеждане на инструментите за визуално представяне, които се използват за маргинализиране и дискриминация на индивиди и/или общности, етикетирани като „цигани“.

Каква роля играят медиите в създаването и затвърждаването на историческата нетолерантност към ромите? Възможно ли е етичната журналистика днес да сложи край на негативното представяне на ромите в медиите и да излекува болестта, наречена "Антициганизъм"? По какъв начин би могло да се постигне това?

Това са само част от въпросите, върху които „Медийният инкубатор“ обърна внимание. Програмата беше разработена и конструирана около наскоро публикуваното изследване на Радмила Младенова, която работи в новосъздадения Изследователски център по антициганизъм към Хайделбергския университет. За целите на дисертационния си труд, Младенова е извършила анализ на над 120 игрални и 35 документални филма от зората на киното до наши дни, за да разбере чрез какви инструменти и образи националните мнозинства са допринесли за създаването и утвърждаването на стереотипите спрямо ромите и по какъв начин тези стереотипи са допринесли за отчуждаването на тази малцинствена група от от обществото. Освен теоретичните знания, Младенова предостави на участниците в семинара и практически насоки как трябва да бъдат представени малцинствата в аудиовизуалните медии.

Изследванията на Младенова бяха допълнени от лекции и дискусии както с ромски, така и с български режисьори, дългогодишни журналисти, актьори и изследователи, като единствената ромка телевизионна водеща в България – Кремена Будинова, първата дипломирана актриса от ромски произход – Наталия Цекова, първата ромка режисьор Людмила Живкова. Сред менторите бяха още съоснователят на българския клон на Асоциацията на европейските журналисти Мария Черешева, видеожурналистът на DW Мария Милкова, съоснователят на Български хелзински комитет и главен редактор на Marginalia.bg Юлияна Методиева. Програмата включваше и провокираща размисъл дискусия с един от най-значимите режисьори, появили се в следвоенна Германия – Петер Нестлер.

„Всяка демокрация трябва да се справя с расизма и екстремизма, за да оцелее като демокрация“, каза той, докато обсъждаше измеренията на антициганизма в аудиовизуалните медии с участниците в семинара.

За да достигне темата до по-широка публика, образователната част на семинара беше придружена и от специално подготвена едноседмична филмова програма в Дом на Киното. Сред представените заглавия бяха „Аферим!” на Раду Жуде, „Да си циганин” на Питър Нестлер, „Весел е циганският живот” на Людмила Живкова, „Циганска Кралица“ и „Писмо за помилване“ на Алина Сербан, „Добре дошли у дома“ на Елица Петкова и много други. Всяка прожекция беше придружена от дискусия в кино залата с някои от режисьорите на творбите, както и със съпътстваща възможност за нетуъринг във фоайето на Дом на киното.

(L-R) Наталия Цекова, Радмила Младенова и Христо Христозов в Дом на киното | ©Невена Рикова Вдъхновен от креативността и желанието на участниците да допринесат за промяна в социално-отговорната журналистика, в края на семинара Гьоте-институт организира и състезание между младежите за концептуализиране и създаване на медиен продукт на тема „Хора отвъд етикетите”, като по този начин направи още един опит за повишаване на осведомеността по въпроса и достигане до по-широка аудитория. В резултат, участниците предложиха богато разнообразие от подкасти, интерактивни арт инсталации, изложби, аудиовизуални предавания, видеа и статии, засягащи не само ромската тематика, но и други наболели социални теми като дискриминацията на база сексуалност, мизогинията, проблемите на хората в “недокументирана” ситуация или на тези с увреждания. Сега предстои пет от тези проекти да получат финансиране от Гьоте-институт България и да бъдат реализирани през идната 2022 година.

Единият от печелившите проекти е разработен от студента по журналистика Станислав Петров в колаборация с негови колеги от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет “Св. Климент Охридски” - Симеон Александър и Диляна Стоянова. Концепцията на тримата студенти представлява аудиовизуално предаване тип социален експеримент, което цели да поставя различни събеседници в имагинерна ситуация на дискриминация, за да провокира критичното им мислене. Самото заглавие на проекта “С.У.П.Е.Р” представлява абревиатура на наболелите теми, които ще бъдат разисквани - сексуалност, увреждания, полова идентичност, етнос и религия. Проектът на Станислав, Диляна и Александър ще има и благотворителен характер – всеки от шестимата събеседници в шоуто ше се включва в експеримента с кауза, която подкрепя. На финала победителят от всички епизоди ще има възможност да дари 1000 лв. на организация/ инициатива/ лице в нужда по свой избор, като тази сума ще бъде осигурена от Single Step Foundation

Под заглавието „Недокументираните”, от друга страна, екип от двама участници работи по мултимедиен проект, целящ да разкаже историите на бежанците в България, попаднали в ситуация без документи. Като част от идеята авторите – дългогодишната журналистка от БНР Елеонора Тропанкова и изгряващата звезда в разследващата журналистика Кристиян Юлзари – са си поставили ца цел да публикуват серия от различни медийни продукти, включващи радио материали за БНР, както и статия и поредица от документални видеоклипове за националната студентска платформа по журналистика sCOOL Media.

Финансиране за иновативния си подход в борбата със стигмата срещу малцинствата чрез медиите получава и още един екип от участници от “Медийния инкубатор” - Магдалена Цанева и Виктор Бонжолов. Те искат да подходят интердисциплинарно към темата „Хора отвъд етикетите“, като комбинират уменията си на културолог със специализация в комуникационни изследвания (Магдалена), от една страна и от от друга страна – журналистическият профил и уменията в работата и развитието на собствени онлайн медии (Виктор).

По-конкретно, тяхното проектно предложение има за цел да разгледа темата „Хора отвъд етикетите“ под формата на уъркшоп за ученици на тема „Как да направя подкаст?“ с фокус върху образа и ролята на жените в нашето общество и как медиите го представят. За да достигнат до широката публика, резултатите от семинара ще бъдат представени и под формата на интерактивна аудиовизуална инсталация във Велико Търново. Авторите ще работят по инсталацията заедно със студентите и ще използват продуктите, създадени по време на семинара – подкаст записи, текстове, статии и други информационни материали.

Проектът на студента по журналистика Росен Цаковски пък предвижда подкаст, който да повиши осведомеността за социалната стигма, с която се сблъскват различните общности (жени, роми, ЛГБТК+ общност, хора с увреждания). Целта е да се проучи и изложи дали стигматизацията нараства през времето на пандемията в 10 ексклузивни епизода. До тази дата няма такъв подкаст, създаден за българската публика. В допълнение към подкаста "Хора отвъд етикетите", проектът включва и възможност за създаването на платформа за творческа изява. Росен планира да курира и художествена изложба през 2022 г. Средствата, събрани от изложбата, ще бъдат дарени за добра кауза (образование или здравеопазване ).

„Целта е да покажем чрез изкуството, че всички сме равни пред глобалната пандемия“, се казва в изявлението на Росен.

Не на последно място финансиране получава и концепцията на Павел Божилов за лек и изненадващ с духовитостта си подкаст, в който роми от столичния квартал Факултета открито разказват за живота си. С „Разговори от квартала“ Павел, млад режисьор, цели да привлече вниманието на слушателя с непосредствени разговори, които разкриват непознати аспекти от бита и душевността на ромската общност в кв. Факултета, останали невидими в медийното пространство, заради доминиращите предразсъдъци. Самият подкаст също ще се води от представител на “Факултета” - 29- годишната ромка Емилия Димитрова, като в петте планирани епизода на подкаста тя ще представя на слушателите истории за бита и душевността на ромската общност в квартала през призмата на своите приятели, познати, съседи.

Участниците в тазгодишното издание "Медиен инкубатор" | ©Невена Рикова Гьоте институт България очаква с нетърпение крайните резултати и се надява да продължи работата си в подкрепа на етичната и социално отговорна журналистика през 2022 г.