Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1) Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Фестивал за нова драматургия - София
New Stages Southeast: програма

New Stages Southeast (програма на постановките в България)
© Гьоте-институт

Всички събития са с вход свободен с предварителна регистрация.
АКТУАЛНО: Местата за четенията пърформанси са вече изчерпани. Можете да гледате четенията на 12, 13, 15 и 16 май на живо и със субтитри на английски ТУК.

Програма © Андреа Попйорданова

12.05., 19:00 ч., Театър Възраждане

 
СТАРИ ГРИЖИ
тескт: Мария Милисавлйевич
превод: Александър Мануилов
режисура: Крис Шарков
участват: Виттория Николова, Костадинка Аратлъкова, Мартина Троанска
 
Катрин се опитва да се справи с липсата на персонал, липсата време и физическото изтощение, за да може да предложи достойнство, но и близост с възрастните хора. Но всичко това не и носи благодарност от старческия дом, в който работи. Шефката й я кара да бърза, близките ѝ се чувстват неразбрани, а собствената ѝ дъщеря – пренебрегната. В лудостта си един от пациентите ѝ застрашава живота ѝ, също както и тя в преработването си се превръща в заплаха за себе си.
По мотиви от „Войцек“ на Бюхнер Мария Милисавлйевич изследва своята героиня в хронично недобре заплатената и страдаща от липса на кадри система на грижата. Кой ще се погрижи за онези, които безрезервно се отдават на професията на грижата? Които понякога остават единствената връзка на пациентите с външния свят? И които в определен момент се губят във фантазиите на тези, които съпровождат до края?
В „Стари грижи“ Мария Милисавлйевич прави нежно обяснение в любов към третата възраст от чувствителния и странно поетичен поглед на една медицинска сестра. Катрин се превръща в калкулирана жерта на хронично страдащата от недостиг на персонал здравна система просто защото не може да избяга от отговорността си към хората. Дори и когато животът ѝ е пред разруха.
 
Мария Милисавлйевич (р. 1982 г. в Арнсберг, Германия) е международно утвърдена авторка на пиеси с множество отличия и награди. През последните 20 години е работила с различни театри и компании в Германия, Канада, САЩ и Великобритания. Първата ѝ пиеса "Brandung" печели през 2013 г. наградата за млади драматурзи Кleist Promotional Award for Young Dramatists (Kleistförderpreis) и се показва на сцената на "Дойчес театър" Берлин. Пиесата ѝ "Beben" печели Германската награда за драматурзи (Deutschsprachiger Autorenpreis) на "пазара за пиеси" (Stückemarkt) в Хайделберг през 2016 г., номинирана е за наградата за нови пиеси Else-Lasker-Schüler Award през 2016 г., за наградата Mülheimer Dramatikerpreis през 2018 г., както и за пазара за пиеси на фестивала Театертрефен в Берлин през 2016 г. Пиесите на Мария се поставят от театри в Германия, Канада, Мексико, Бразилия, Сърбия, Франция, Швеция, Лондон, Ню Йорк и Виена. Тя има докторска степен по английски език и работи като преводач. Живее в Берлин.
 
---
 

13.05., 19:00 ч., Театър Възраждане

 
ПУСТОНИЯ
пърформас-четене от ПроТекст 10, продукция на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ (Плевен), 36 маймуни. 
текст: Мирослав Христов
режисура: Ованес Торосян
музика: Милен Апостолов
участват: Асен Данков, Александър Кънев, Васил Витанов, Милена Ерменкова, Антъни Пенев, Михаил Михайлов, Ованес Торосян

Действието в „Пустония“ се развива в далечното бъдеще, когато ледниците са се стопили, а хората се борят за спасение и за парче от сушата. За да оцелеят в света на Акулите и Глобалния пазар те са готови да продадат своята болка, като в замяна на това получат пясък. Бунтовници, познати също като „пустинници“, строят път към спасението, или т.нар. Пустония, докато един артист работи в ателието си над странно произведение.

​Мирослав Христов (р. 1982 г., гр. София) е завършил философия и магистратура „Изкуства и съвременност” в СУ. Пише драматургия и поезия. Автор е на няколко пиеси. През ноември 2012 г. се състои премиерата на неговата пиеса „Всичкоядецът” (реж. Ани Васева), която се играе последователно в The Fridge, Сфумато и ДНК. Играе се и на много места в страната, както и на фестивала Off Europe в Лайпциг. Отличаван е два пъти на фестивала Нова българска драма в Шумен (Последната звезда/2012, Цикадите/2017) и два пъти е в селекцията на платформата „ПроТекст“/мрежата за драматургия Eurodram (Всичкоядецът/2014, Цикадите/2018). През 2019 г. драматургичният му текст „Пустония“ е отличен на конкурса за нова българска драматургия „Иван Радоев“ в гр. Плевен. През 2019 г се състои премиерата на „Цикадите“ (реж. Александра Петрова) в Пловдив (Тютюневи складове). През 2020 г. „Цикадите“ получава номинация за драматургичен текст на театралните награди „Икар“.

 ---

14.05., 19:00 ч., Театър Възраждане

 
АРИСТОКРАТИТЕ  
текст: Заша Мариана Залцман
превод: Гергана Димитрова
режисура: Гергана Димитрова
участват: Мария Панайотова и Боян Арсов
 
В опустошен град, където телата запълват улиците, млада жена, Заша, търси убежище в изоставен пентхаус. Млад мъж, Шура, си проправя път през военната зона, за да намери Заша. И сега той се появява и не прилича на нищо - с рибка като единственото, което притежава – докато Заша го очаква с шампанско, приговетно в хладилника. Двамата са представители на двете воюващи страни, но Заша отдавна е допусната в семейството на Шура.
Някъде там в опустошения от война град Шура е убил някого, с когото имат общо минало на насилие. Започва битка за цивилизацията.
С „Аристократите“ Залцман нанася удар по тънкото бляскаво покритие на цивилизацията, разкрита като едно дехуманизирано общество.
 
Заша Мариана Залцман e писателка на свободна практика и живее между Берлин и Истанбул. Родена е през 1985 г. във Волгоград и израства в Москва. През 1995 г. емигрира в Германия, където следва литература, драматургия и медийни науки в университета в Хилдесхайм преди да получи място в курс „Писане за сцена“ в Берлинския университет на изкуствата през 2008 г. Следват пероди като асистент режисьорка и драматуржка в Шаушпилхаус Хановер и Театърхуас Йена. Нейните поеми, есета и кратки пиеси са публикувани в различни издания. Съ-основателка е на културното и социално списание „freitext“. Първата ѝ пиеса „White Bread Music“ печели наградите Wiener Wortstaetten Prize през 2009 г. и IKARUS през 2012 г., с нея участва и на различни фестивали. През 2012 г. получава наградата „Клайст“ за млади драматурзи за пиесата „Birthmarks Window Blue“. През 2013 г. „Mother Tongue Mameloschn“ е номинирана за най-добра пиеса на годината и получава наградата на публиката от Театралните дни в Мюлхайм. От сезон 2014/2015 е резидентка в театър „Максим Горки“ в Берлин, където е и директорка на Studio Я.

---
 

15.05., 15:00-20:30, Гьоте-институт България
16.05., 11:00-18:30, Гьоте-институт България

 
ЕДИН СЛУЧАЙ
театрална инсталация
текст: Сабина Балан
режисура: Николай Йорданов
продукция: „Радар София“ и „Драма пакт“
участват: Николай Николаев, Симона Здравкова, Ивана Керанова, Ванина Йорданова, Владимир Ковачев, Теодор Ненов
сценография: Никол Трендафилова
 
Инсталацията се базира на мотиви от драматургичния текст "Онзи случай" на румънската авторка Сабина Балан ", резидент на „Радар София“ и „Драма пакт“ през 2020 г. „Един Случай” създава пространство, което развива историята след делото. Действията вече са се превърнали в информация, архив, маса от хартиени файлове, които ще обграждат мястото на произшествието – одеяло на полянка. Участниците/посетителите на инсталацията могат да сглобят историята и да изградят позиция за случилото се като разглеждат документите и слушат звукозаписите от следствието. Няма упътване и карта на хронологичния ред на събитията. Инсталацията изследва разпада между субективната и обективната реалност – има ли една истина, или малките лични истини доминират света? Всичко това режисьорът Николай Йорданов разглежда през взаимоотношенията институция-човек, човек-човек и човек-текст.
 
Николай Йорданов (р. през 1996 г. в град Варна) завършва бакалавър “Режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ през 2020 г. в класа на професор Снежина Танковска с дипломен спектакъл “Прах при прахта” от Харолд Пинтър. Обект на артистичните му изследвания са екзистенциалното и абсурдното, въпросът за алтернативните или измислените реалности. Разглежда човека като същество, което създава само себе си, но и другите, а също и конфликта, който се получава вследствие разрива между фикция и реалност.
 
- - -

15.05., 15:00-20:30, Гьоте-институт България
16.05., 11:00-18:30, Гьоте-институт България

 
АРХИВ: „ИМЕТО МИ БЕ...“
театрална инсталация
текст: Бюрхан Керим
режисура: Кристина Беломорска
продукция: „Радар София“ и „Драма пакт“
участват: Ели Колева, Симона Здравкова, Божидар Йорданов, Владимир Матеев, Петър Петров – Перо и Стефан Мавродиев

Архив:„Името ми бе…“ е инсталация състояща се от шест документално-сюрреалистични филма, базирани на пиесата „Името ми бе…“ (бивше име: „Назови ме с моето име“, а по-преди: „Последни вести от Китай“) на Бюрхан Керим, резидент на „Радар София“ и „Драма пакт“ през 2019-2020 г.
Инсталацията разказва истинските истории на четирима български граждани от турски произход, преживели събитията на Възродителния процес и „Голямата екскурзия“. Инсталацията разглежда и представя на зрителите си проблема за Човека, и борбата му да съхрани личността си и името си. Инсталацията се състои от четири изолирани клетки, в които зрителите влизат един по един, за да се срещнат „лично“ с Мемиш, Мелек, Нерима и Октай. Този, който въвежда зрителите в Архив: „Името ми бе…“ е Момчето – наш съвременник.
 
Кристина Беломорска (р. 1993 г. София) завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Иван Добчев, а по-късно и магистратура по „История и съвременност на философията“ в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Сред режисьорските ѝ работи са „Предназначено за събаряне“, „Моцарт и Салиери“, „Сексуални перверзии“ и д.р. Играла е в представленията - „Черна дупка“, „Онова нещо“, „Срещу тишината“, „Изгубеното поколение“. Автор е на фотографския проект „Quarantine day&night || Portrait project” , в който снима през платформите Zoom и Viber лица под карантина, болни от COVID – 19, с цел разпространение на информацията за лечението на тежко заболели, с реконвалесцентна плазма от преболедували вируса. Проектът „Името ми бе…“ е първият ѝ опит в киното като режисьор.
 

15.05., 19:00 ч., Театър Възраждане

 
РЪКАВИЦА
текст: Пресиян Кузов
режисура: Пресиян Кузов
участват: Николай Върбанов
пърформас-четене от ПроТекст 10 на 36 маймуни

Пиесата изследва издръжливостта, устойчивостта и жертвоготовността на Човека, поставен в извънредна ситуация, и потенциалния изход от нея. По-конкретно на фокус е, т.нар. малък човек. В случая той е мъж, озовал се сам в гората, над селските гробища, затворен в кръг между дървета, студ и множество въпроси. Притиснат (поставен натясно) между тук (сега) и там (винаги), между вярата и безверието, между духа и материята, между живота и смъртта, той търси истината. Истината, която би дала тласък на по-нататъшното му пълноценно битие, изпълнено със смисъл. Основното противоречие е в опита да се преодолеят физическите страдания, от една страна, и душевните, от друга.
Кой път е правилният – този напред, или този назад? Има ли смисъл да съм тук? Аз или другите? Това са част от въпросите, обитаващи съзнанието и подсъзнанието не само на персонажа, но и на Човека въобще. А хамлетовската дилема между спасението на духа и спасението на тялото като че ли поддържа главния герой жив. Единственият му придружител е незабравката в саксия, която той неизменно носи със себе си. А къде остана ръкавицата? И героят се пита това...
 
Пресиян Кузов (р. 1994 г. в гр. Русе, България) живее в гр. София, България. Средното си образование завършва в Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети” гр. Русе (2013 г.) със специалност „Бизнес администрация”. Висше образование - „Актьорство за драматичен театър” в Театрален колеж „Любен Гройс” в класа на проф. Надежда Сейкова, випуск 2017 г. Изучава второ висше образование - „Режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Маргарита Младенова, випуск 2022 г. Пише драматургични произведения и кратки разкази.
 
 

15.05., 21:00 ч., Гьоте-институт България

 
РАЗГОВОР СЛЕД ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО
пърформативна игра на групата „Драма Пакт“
Участници: Eлена Димитрова, Мартина Апостолова, Милена Станойевич, Александър Мануилов от „Драма Пакт“
 
„Разговор след представлението“ ползва отворения формат Block Game на холандския театрал Ян Рицема (Jan Ritsema), в който група театрали изнасят пресконференция относно несъществуващ пърформанс. Те отговарят на въпросите на зрителите и формират напълно спонтанно и импровизационно картина на несъстояло се театрално събитие. Всички участници са от неформалната платформа "Драма Пакт", която обединява професионалисти интересуващи се от нова драматургия и водени от идеята за сътрудничество и споделяне на ресурси. 
 
---

16.05., 11:00-14:00, Гьоте-институт

ФОРУМ НОВА ДРАМАТУРГИЯ: Материали, политики, репертоари

Водещ: Виолета Дечева
ВХОД СВОБОДЕН с предварителна регистрация тук: https://forms.gle/Ma6ZqbYct3y45hFE8

11:00-11:10 – Откриване

11:10-11:50 – Форми, фигури, идеи на новата драматургия
Георги Тенев, Мартина Новакова, Гергана Димитрова

11:50-12:30 – Мястото на новата драматургия в репертоара на държавно-финансираните театри и независимите театрални групи
Роберт Янакиев (Театър "Възраждане"), Мирела Иванова (НТ "Иван Вазов"), Неда Соколовска

12:30-13:15 – Пауза

13:00-14:00 – Представяне на международния уъркшоп за драматурзи "Playdevelopment Workspace" с Мария Милисавлйевич (Германия) - НА АНГЛИЙСКИ
Модератор: Марина Лудеман
 

16.05., 19:00, Гьоте-институт

ПАНОПТИКУМ
текст: Мартина Новакова
режисура: Мартина Новакова
участват: Ивайло Драганов, Дайяна Димитрова и Василия Дребова
пърформас-четене от ПроТекст 10 на 36 маймуни

„Паноптикум“ е пътешествие из къщата на момиче на име Л. и дългия списък от възможни и необичайни предмети, които съхраняват спомените й. Всеки от петте избрани предмета в тази къща-музей разказва историята й по различен начин чрез: гласовете на персонажи, призовани, за да споделят своята гледна точка; погледа на всевиждащо око; историята на стар, купен от бипазара в Мадрид и в последствие опакован, телефон; споменът за полузабравена мелодия или интервюта със служителите на фирма за изпразване на къщи. Читателят сам трябва да избере мястото си в действието, както и по кой от трите възможни пътя да премине през пиесата, в зависимост предпочитаната степен на участие и целта, с която влиза в това пространство.
 
Мартина Новакова е Бакалавър по Испанска филология от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по „Театрално творчество“ с почетна диплома от Университет Карлос III в Мадрид, с ръководител Хуан Майорга. Разбира театъра като преживяване и обича да смесва и взаимства от различни театрални форми като театър на предметите, сайт специфик, вербатим и театър на сетивата. Има опит като режисьор и актриса.В последните години участва в множество проекти, семинари и обучения с драматурзи като Хосе Санчис Синистера и Енцо Корман.  Автор е на пиесите: “(Dis)placement: история за миграции”, Ла Нау, Валенсия (2019); „Препострояване на вече несъществуващо място“ в съавторство с Мигел Валентин, Мадрид, (2019);  „Паноптикум или Паметта на предметите“, Аудиторио де Леганес, Мадрид (2018); “Low cost”, Център за култура и дебат Червената къща, София (2017). Също така превежда пиеси от испански на български език, между които са „Рейкявик“ от Хуан Майорга и „Тъмният камък“ от Алберто Конехеро.


Запазете място