Писателка, журналистка и преводачка
Маркета Пилатова

Живяла съм дванадесет години в Латинска Америка и връщането ми към Европа започна с редица литературни четения. Шумперк. Прага. Табор. Дрезден. Тишнов. Бърно. Берлин. Кладно. Пещяни. Усти над Лабем, Терст. Имах четения във всички тези различни едно от друго места. И въпреки това, когато се връщах от четенията в Латинска Америка, си давах сметка колко много всъщност си приличат тези места. И колко много се различават едни от други отделните градове и места в Латинска Америка. Става въпрос за бягство. Отдих. Почивка. За човешко отношение. За това, че европейските градове имат паркове и пейки в тях, на които човек може просто да седне и да си чете книга или да хапне нещо. За това, че в европейските градове има библиотеки, в които има книги, подредени като в дарохранителница, а не стоящи на прашни полици и гниещи в големи складове на отдавна забравени от всички щати или градове. За това, че в европейските градове можеш да ходиш пеша или да караш спокойно колело, без да се страхуваш за живота си. За това, че в европейските градове има малки кафененца, където можеш да безделничиш или просто да си работиш нещо и тези кафененца са много уютни и не изглеждат като месарни или пекарни и можете да се приберете от тях чак в полунощ без да ви се случи нещо лошо. Европа всъщност е, въпреки всички войни, различия и разделения на множество малки народи и езици, едно от най-хуманните места на планетата. В Европа хората могат да се чувстват като човешки индивиди, които и в големия град успяват да запазят достойнството си.
 
Обичам Европа, защото проявява една малка, но уютна грижа за населението, с която изгражда местата си и общественото пространство за човешко потребление. Велоалеи, пиана по гарите, почистени паркове, музеи с евтин достъп, дворчета, малки кътчета, в които можеш за момент да спреш и си починеш. Животът обаче въпреки всичко се срутва и оставя свлачища. Но в Европа тези свлачища ще имат винаги по-човешки измерения.