Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1) Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Писател и музикант
Даниел Висер

Даниел Висер
© Arnold Poeschl


Напредъкът и пощенските гълъби

Даниел Висер
 
Гулиелмо Маркони е изобретателят на радиотехнологията и пионер в безжичното предаване на информация, за което през 1909 г. е удостоен с Нобелова награда за физика. Маркони обаче е и предприемач. В един още доста ранен момент той предлага своето изобретение на флота на различни държави и се опитва да ги убеди с експериментални демонстрации, че техните кораби могат да комуникират един с друг лесно и удобно, използвайки радиотелеграфията. Когато демонстрира изобретението си на американския флот, първоначално всички са впечатлени. Тогава обаче един находчив генерал поставя задача, която никога преди не била задавана на Маркони: генералът поискал два кораба да предават радиосигнали един на друг, докато други два кораба в близост до тях също предават помежду си радиосигнали. Тъй като концепцията за радиочестотите по това време все още не е съществувала, експериментът бил неуспешен, защото сигналите не могли да бъдат различени един от друг. Американският флот информира Маркони, че съжалява, че трябва да откаже използването на неговото изобретение и че е решил да продължи да използва пощенски гълъби за връзка между своите кораби.

Разбира се, по-късно радиокомуникацията се въвежда и посредством използването на различни честоти първоначалният проблем скоро бива решен. И естествено пощенските гълъби тогава не са били визия за бъдещето, иначе в наши дни, когато радиосигналите са нещо обичайно в ежедневието, в цял свят щеше да има напаст от пощенски гълъби. (Вместо това за израза на немски има само два резултата в Гугъл.) Историята с експерименталната демонстрация на Маркони в САЩ обаче показва едно: някои разработки не винаги предлагат решения за всички поставени пред тях изисквания, като това обаче не налага тяхното незабавно отхвърляне. Но винаги ще се намерят хора, които напълно да отхвърлят определени развития и предпочитат да са заобиколени от традиционните концепции.

Европейският съюз също има такива проблеми, всъщност европейското обединение като цяло. След като ЕС беше разглезен от успехите от средата на 90-те години и също като Гулиелмо Маркони дори получи Нобелова награда, през последните години е подложен на значителен натиск. Това веднага разкрива един човешки автоматизъм: когато има успехи и приятни неща в Европейската общност, НИЕ сме Съюзът, но ако има проблеми, това са проблеми на Европейския съюз и ние го заявяваме така, сякаш не сме част от него.

С оглед на тези проблеми може да се постави под въпрос изобщо значението на общността от държави и да се върнем към решаването на европейските проблеми на национално ниво (тоест, както в уводната история да се предпочетат пощенските гълъби). Преживяваме подобно развитие и с пандемията от COVID. Това би трябвало да бъде последният подобен сценарий, за който няма общоевропейски план за действие; но за съжаление в момента сме в тази ситуация.

В същото време е очевидно, че животът ни се е развил икономически, политически и социално по такъв начин, че изолацията и пълното прекъсване на икономическа и човешка комуникация могат да бъдат понесени само за кратко време. Отделните национални държави не могат да запазят такова състояние за дълго и - както твърде ясно пролича - те дори не разполагат с най-обикновени защитни и хигиенни средства; да не говорим за медицински и фармацевтични възможности. Така държавите превръщат тази криза в криза на демокрацията и имат претенции да бъдат похвалени за успешни действия, докато в случай на провал прехвърлят отговорността на народа.
 

В крайна сметка обществото може да преодолее тази криза само като цяло и COVID също трябва да се разглежда така: не като изключение, а като наше настояще, което показва нашите проблеми.


Това са проблеми, които всички имаме. Не търсим виновник, търсим по-добри решения. Кризата ни показва, че нашите демокрации и особено социалните ни системи все още са твърде различни. Някои държави обмислят дали изобщо да не се откажат от демокрацията (това са тези, които предпочитат да използват пощенски гълъби вместо WLAN). Но свободата предполага първо равенство, а не обратното. С всяка мярка, която приближава Европейския съюз до единна социална система, се прави стъпка в посока към равенство.

Това равенство, което е основата не само за Европейския съюз, но и за всяка общност от държави или за интернационализъм, също изисква промени, които не всички ще възприемат като напредък. Ресурсите на природата и ресурсите на човешката работна сила не са безкрайни. Продължаващата им експлоатация само ще изостри проблемите, с които се сблъскваме днес. Общност от държави като Европейския съюз може да преодолее тези проблеми. Но съюзът винаги е израз на волята на неговите членове. Той не замества прозрението и политическата съвест, които всеки отделно трябва да има, за да се справим с предизвикателството за обитаем, спокоен свят: да организираме справедливо съвместния живот на нашата планета, без да разрушаваме нашето жизнено пространство. Логично е, че Европейският съюз няма и не може да изпълни тази задача сам - но това също няма да бъде възможно без ЕС. Европа може да се превърне в модел за целия свят. Или може да се върне към стари концепции, които още в миналото не са били в състояние да решат много проблеми.

 

Био

Даниел Висер е роден през 1971 г. в Клагенфурт, от 1989 г. живее във Виена.
Заедно с Томас Пфефер, Юрген Планк и Флориан Висер създава през 1994 г. групата Erstes Wiener Heimorgelorchester, която издава многобройни албуми, най-новите - „Латвийците ще бъдат естонците“ (2018) и „някъде другаде“ (2019).

Дебютният му роман „Доплергасе 8“ излиза през 2003 г. в издателство Ритер в Клагенфурт. С романа си „Стендбай“ участва през 2011 г. в конкурса за наградата Ингеборг Бахман. През същата година романът излиза в издателство Клевер.

През 2018 г. излиза романът му „Кралица на планините“, за който получава Австрийската награда за най-добра книга и наградата за литература Йохан Бер. Романът е преведен на естонски, грузински и чешки и е драматизиран.

През 2021 г. в издателство Лухтерханд предстои да излезе романът му „Ще останем още“.