Neuer Berliner Kunstverein
Задочна среща с Мариус Бабиас
Застигайки България и Европа, коронавирус епидемията засегна и нашата културна програма, която в тези седмици и месеци, трябваше да ви срещне с редица интересни личности и теми от сферата на изкуството. Макар и затворени вкъщи, все още имаме възможност да ви запознаем с тях и да говорим за изкуство. Затова тук ще ви срещаме с кураторите и артистите, с които работим – засега само дигитално, а, надяваме се, в най-скоро време и на живо.
Поредната ни „задочна среща“ е с Мариус Бабиас – куратор и директор на Neuer Berliner Kunstverein. В края на месец март той трябваше да бъде на работна визита в България по покана на галерия Sariev Contemporary и Гьоте-институт България и да изнесе публична лекция за практиката и опита си от менажирането на едно от особено важните пространства за съвременно изкуство в Берлин.
Om Стефка Цанева
От 2008 г. ръководите Neuer Berliner Kunstverein. Кои са акцентите в програмата? Разкажете ни за Вашата стратегия за превръщане на кунстферайна (художествена асоциация) в място за съвременно изкуство и дискурсивни дискусии, но и в пространство за естетическо изживяване.
За мен n.b.k. e една своеобразнa образователна институция. Моето разбиране за изкуството е, че то трябва да гледа критично на света и да се намесва активно в случващото се. Под това мое разбиране се крие идеята за духовно участие в културните процеси. Идея, която противоречи на представата, че културата е продукт за консумация. Нашите посетители не посещават n.b.k. за бърза обмяна на стоки. Те идват с желанието да водят разговор, да заемат произведение на изкуството за вкъщи, да гледат видео арт, да се образоват, да участват духовно. Това е една много особена форма на взаимно изграждане или допълване между институцията и публиката, която n.b.k. предлага и постоянно подновява. Именно в това взаимодействие между институцията и публиката и обмена на информация помежду им се крие нашият образователен подход. В крайна сметка образователните институции формират обществено-културното самовъзприятие и по този начин подсилват демокрацията, благодарение на която всъщност функционират.
Как се позиционира n.b.k. на културната сцена в Берлин?
Берлин e културен метропол и Berlin Art Week със сигурност е едно от важните събития в културния календар на града. Седмицата на изкуството стартира през 2012 г. по инициатива на n.b.k. и други институции, с нея откриваме сезона всеки септември. В рамките на събитието на преден план се представят арт институциите и артистите в различни области на изкуството, които Берлин може да предложи. Говорейки за Берлин, не бива да пропускаме един важен въпрос, а именно – как допринася изкуството за джентрификационните процеси. Тази огромна тема разгърнахме в изложбата „1989-2019: Политики на пространството в Новия Берлин“, която реализирахме заедно с архитектурното списание ARCH+. Район „Mitte“ например, който след падането на стената на практика беше опразнен или пo-точно казано прочистен от дисидентските групи от ГДР и бедните наематели, най-напред беше превзет от художници и алтернативната арт сцена и така преживя социална хомогенизация и комерсиализация. „Mitte“ се превърна в хедонистичен консуматорски остров, обграден от „маргинални“ групи – бедни, болни, мигранти, възрастни хора, които „вагабонтстват“ из града и биват контролирани от публичната власт чрез куп социално-политически мерки.
Кунстферайнът е типична немска форма на културна институция, която в България е малко известна. Как функционира един кунстферайн между пазара за изкуство и големите музейни институции? Кунстферайните възникват през 19. век, но как се е променила тяхната роля днес? И какъв е подходът Ви към публиката? Какви програми за образование и медиация предлагате в n.b.k.?
n.b.k. е основан през 1969 като следствие от обществените промени след 1968 г. От своето основаване той се застъпва за един динамичен подход, който свързва областите на художествената продукция и образованието и е част от публичния живот на Берлин. Основната ни цел е да приобщим към изкуството както активната част от населението, така и нова публика. От гледна точка на програмата n.b.k. засяга актуални за времето теми и дискурси. Това допринася за строго съдържателния ни профил и за свързаността ни с други международни институции. n.b.k. е място за естетическо изживяване, за срещи и дискусии, то е публична сцена за диалог между артисти и граждани. За мен n.b.k. е като работилница за нови идеи, която ни помага да осъзнаем изкуството като съществена част от живота ни. В проектите ни се интересуваме от това какво е важно и наложително днес, що се отнася до обществено-политически, но и естетически проблеми. Заедно с издателство „Walther König“ към изложбите издаваме регулярно публикации от сериите „n.b.k. Ausstellungen“, „n.b.k. Diskurs“ und „n.b.k. Berlin“. Филмовата ни поредица „n.b.k. Konzert“ пък документира музикални и дискурсивни събития и пърформанси, които се провеждат при нас.
Разкажете ни за Вашата Артотека, която е една от първите в Германия. Видео и медийно изкуство също са застъпени в програмата Ви. Как функционира Вашият Видео форум? Как се развива конкретно видео изкуството в последните години и кои са най-големите предизвикателства за представянето, колекционирането и съхранението на видео арт?
Със своите колекции Aртотека и Bидео форум n.b.k. изпълнява музейна функция. Aртотека съществува от 1970 г. и с нейните над 4000 произведения на изкуството, които могат да бъдат заети, тя е най-голямата подобна колекция в цяла Германия. Всеки може да заеме произведение на изкуството за вкъщи срещу такса от три евро – по-малко от цената на чаша вино в ресторант. Идеята на нашата Артотека е да демократизира образованието и да направи изкуството достъпно за по-широка публика. Годишно отчитаме по 11 000 заемания. Освен това аранжираме изложби и за други институции и предлагаме образователни програми в детски градини, училища и други обществени институции.
Видео форум пък е основан през 1971 г. и е колекция от международно видео изкуство, която наброява над 1700 произведения. Със своите редовни прожекции в културни институции, университети и по време на филмови фестивали в Германия и чужбина Видео форум спомогна n.b.k. да се превърне в едно от най-разпознаваемите места за продуциране, архивиране и предаване на знания в сферта на видео изкуството в международен план. Колекцията може да се разгледа на място, а освен това организираме и семинари, прожекции и уъркшопи. В същото време често копродуцираме видео творби и представяме най-актуалното от международното видеo изкуство. Колекцията се разгръща и в посока история на изкуството и филмова история. Нашият Видео форум се превръща все повече и в международно призната институция за заемане на видео произведения. Към това предлагаме и резидентна програма с жилищно и работно пространство, с която даваме възможност на артисти и теоретици да правят проучвания и да развиват свои проекти в Берлин.
Вече съм бил в България по повод проучване на различни изложбени проекти, в това число и изложбата „В дълбините на Балканите“ (2003) във „Фридерицианум“ в Касел с куратор Рене Блок. През 2006 г. съвместно с Ангелика Нолерт бяхме куратори на биеналето Periferic в Яш в Pумъния и поканихме Лъчезар Бояджиев. Година по-късно организирах изложбата „L’Europe en devenir“ в Centre Culturel Suisse в Париж, за която поканих Правдолюб Иванов. Познавам и ценя Недко Солаков, Яра Бубнова, както и Института за съвременно изкуство – София. Най-важният ми контакт в България е Веселина Сариева, която е изключително активна и съумя да създаде мост между европейския Югоизток и Запада.
Темата за Венецианското биенале в България e много спорна, тъй като страната ни рядко взема участие. През 2005 г. Вие бяхте куратор на румънския национален павилион. Защо е важно участието на биеналето на малки арт сцени като нашите? И как всъщност трябва да изглежда едно национално участиe?
През 2005 г. курирах румънския павилион, където Даниел Кнор показа своята сензационна работа „European Influenza“. Поглеждайки назад, мога да кажа, че тази работа окуражи следващите художници и куратори да скъсат с общоприетите културни и бюрократични модели и да реализират смели проекти, преодоляващи понятието за националното. По-малки сцени могат да развият естетически и политически модели, които да се разгръщат във времето, именно защото са по-независими от чужди интереси.
