Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Флорин Флуерас
"Новата нормалност става все по-дистопична"

Флорин Флуерас // Artwork
© Иван Дончев

Работата на румънския артист Флорин Флуерас е ситуирана в полето на съвременния пърформанс и визуалните изкуства. Артистичната му практика опитва да създаде алтернативни среди за изкуство, засягайки политически, философски, духовни, образователни и здравни теми. Чрез по-актуалните си работи Флуерас се намесва в скритите връзки между произведенията на изкуството и публиката. През 2020-та година той беше в София като резидент по програма RAD.OST от мрежата на Akademie Solitude. В края на тримесечния му престой разговаряхме с него за изкуството, което нарушава собствените си конвенции, трансформациите на физическото пространство и човешкото поведение отвъд стандартните аксиоми. Въпросите зададоха Войн де Войн, Виктория Драганова и Александър Мануилов.

Войн де Войн: Какво трябва да научим, да знаем, да упражним, преди да се озовем на етап „Unlearning“ (отучване) и защо това е важно?
 
Флорин Флуерас: Нашите съвременни културни сигурности, парадигми, имплицитни перспективи и имплицитно знание са това, което създава реалността и „света“. Но светът става с всеки изминал ден все по-несимпатичен. Изглежда, че това, което сме научили, това което знаем като общество и индивиди, които го съставляват, трябва да се промени напълно; ние просто трябва да се отучим, да спрем да знаем и правим много неща, ако не е прекалено късно за това.

Принципите на обществото трябва да бъдат отменени, особено в днешно време, когато останалата част от свободата изчезва и новата нормалност става все по-дистопична.

Да „знаеш“ прекалено много и с прекалена сигурност е затвор. Омагьосан кръг, както казваше Кларис Лиспектор: „Мога да разбера само това, което ми се случва, но се случва само това, което разбирам“. Някак си трябва да намерим начини да прескочим това, което знаем, да надскочим себе си. Трябва да се научим да си признаваме, когато не знаем, и да оставяме малък шанс на бъдещето, ако не е напълно късно.

Rad.Ost © Rad.Ost RAD.OST е резидентска програма от мрежата на Akademie Schloss Solitude в сътрудничество с Гьоте-институт България и реализирана от три независими софийски арт пространства — Æther, Radar Sofia и Swimming Pool. Програмата, инициирана през 2020-та година, цели да насочи вниманието към културната и артистична продукция от Югоизточна Европа и да насърчи взаимния дългосрочен обмен между участващите организации и техните стипендианти. Всяка година резидент от Akademie Schloss Solitude получава стипендия за тримесечен престой в София, а артист от България – за тримесечен престой в самостоятелно студио в Schloss Solitude в Щутгарт.

Каква е връзката между въображението, плътта и терапията?
 
Предпочитам думата „сънуване“ пред въображение. Сънуване в смисъл на създаване на реалност, както се използва у много първични общества. В съвременната духовна философия и невронауките все повече присъства идеята, съвместима с много духовни традиции, че всичко представлява нещо като сън или симулация, дори ние самите. Че в известен смисъл всичко е виртуална реалност. И че тази реалност зависи силно от нашата перспектива, нашето съзнание. Квантовата физика също предполага нещо подобно.
 
Според теорията за хиперстицията не е необходимо да вярвате, а просто да се държите както обикновено, за да стане фикцията реалност. Много мистици казват същото: Ако просто се молите, медитирате или се отдадете на други духовни практики, религиозните преживявания ще дойдат. А с преживяванията ще дойде и вярата. Тялото създава реалност от въображението. Тогава въпросът е: На коя фикция е по-добре да се вярва? Защото е очевидно, че актуалните имплицитни вярвания (сциентизъм, физикализъм и медицинска религия според Илич и Агамбен), които оформят телата и реалностите ни, са недобри измислици.

Съществува силна връзка между тялото и ума. Състоянията на тялото влияят на сънуването. И обратното, въплъщението на сънуването отваря пътя за различна физичност. Психоневроимунологията и епигенетиката все повече показват високата степен, в която здравето и изцелението са свързани с модели на поведение, мислене и усещане. Имунитетът е силно корелиран с отношението ни към нас самите и към реалността. И с нашите емоции страхът е имуносупресор. Има стотици изследователи, които се опитват да тематизират тази перспектива, но те са заровени под дискурсите на страха и медицината, базиранa на вещества, която е много печеливша. Но може би трябва да намалим малко вярата в новите свещеници – официалните експерти. През по-голямата част от човешката история изцелението се е смятало за изкуство, при това поради основателни причини.
мъж се усмихва на жена Флорин Флуерас // Artwork @ Swimming Pool, ноември 2020 | © Иван Дончев Какво е за Вас изкуството?

Интересувам се от изкуството като метод, който активира нови начини за виждане, усещане, съществуване. Методи, които засягат границите на човешкото поведение и конвенции. Това е идеализирана идея за изкуството, на практика изкуството винаги се формира силно от типа общество, в което то се случва. В нашето общество, основано на хомо-икономика, акцентът е най-често върху изкуството като продукти, предмети и спектакли, които могат да се продават на пазара. Но все пак има много интересни произведения на изкуството, основаващи се на интересни практики. Това, което ме интересува, са тези практики, перспективи и мисли, които се съдържат имплицитно или експлицитно в дадено произведение на изкуството.

Изкуството е сферата, в която може да се повлияе на съществуващата чувствителност, мисловни форми и преживявания в определена среда, могат да се променят условията на възможностите. Голяма част от изкуството нарушава собствените си конвенции, има изкуство, което променя представата за това какво може да бъде то. Тези трансцендентни метаоперации са ценни сами по себе си, тъй като те могат да бъдат прехвърлени като обща способност за виждане и действие извън условията, като възможност и сигурност на дадена среда в други области.

Във времена, когато всичко трябва да се промени, изглежда, че тези метаспособности явно отсъстват, а единствената идея, която изглежда имаме, е да увеличим дистопичните елементи на нашата реалност. Нищо, което наистина се различава от това като мисъл и практика, не изглежда възможно. Не съществува навън, няма изход, защото ние нямаме метакапацитетите, практиките да виждаме и действаме отвъд стандартните аксиоми, т.е. сигурностите, които изграждат нашия свят. Сега това в още по-голяма степен е така, тъй като се превръща в престъпление да се мисли и да се излиза извън официалната перспектива. Но доброто изкуство винаги действа извън официалната перспектива.
Artwork @ Technofields Cuca Artwork @ Technofields Cuca | © Флорин Флуерас Виктория Драганова: Възприемате ли работата си и като пространствена практика? До каква степен имате намерение да трансформирате чрез вашите проекти пространството, където се провеждат, и по какъв начин? Разкажете ни по-конкретно за ARTWORK и как то се появява пространствено в „Swimming Pool“.

Флорин Флуерас: Интересувам се от абстракциите, които определят пространството. Всяко пространство има абстрактен субстрат, съставен от неговите имплицитни условия, аксиоми, жестове, афективна атмосфера. Това е точката, в която се намесвам. Виждам пространството по-скоро като зоната във филма за Stalker: одушевенo, то може да повлияе и да бъде повлияно. Изглежда, че и квантовата физика твърди точно това, че обективната реалност, дори времето и пространството, са напълно зависими от съзнанието, което ги наблюдава. Пространството не е фиксирано, то може да се променя. Обикновено е стабилно, защото някъде на заден план автоматично знаем как да го интерпретираме и как да се интегрираме в него. Интересувам се от методи и ситуации, които засягат самото пространство – субстрата на това, което е възможно да мислим, възприемаме и чувстваме в определена среда.

В Swimming Pool Artwork се стреми към пространство, което не е толкова очевидно за разчитане, особено поради амбивалентното ни присъствие (охранители на галерията / представители на методите на Artwork / произведения на изкуството) и амбивалентността на ситуацията, изложбата, въвеждането в соматичния метод, пърформанса, уъркшопа, терапията. Посетителите трябваше да договорят присъствието си там и да пренастроят автоматичния си прочит на контекста. Предизвикателствата на имплицитните прочети и пренастройването могат да отворят нови възможности в пространството.
Artwork @ Swimming Pool // Флорин Фуерас с Елиза Трефас Artwork @ Swimming Pool // Флорин Фуерас с Елиза Трефас в рамките на RadOST | © Иван Дончев В каква степен вашата практика е предназначена да трансформира институциите или по-общо институирането?

Някои от моите произведения са в пряк диалог с институциите и институирането. Unofficial Unworks се появяват неканени на важни места и институции. Те си играят с очевидно недосегаеми институционални протоколи, конвенции и достъпи.

В света на изкуството има обща атмосфера, определени теми и естетика са на мода, а други определено не са.


В Artworlds (с Алина Попа) се опитахме да създадем алтернативни светове на изкуството – сложни компилации от хора, концепции, процеси, способности – произведения на изкуството като светове на изкуството (Unsorcery, Black Hyperbox, The Clinic). Не ги нарекохме „институции“, защото те бяха нещо повече от това, ние ги наричахме естетически единици или Artworlds (светове на изкуството).

Presidential Candidacy (инициирана от Йон Думитреску) отново се заиграва с амбивалентното състояние, което се изразява в това да бъде едновременно арт институция и политическа институция. Проведохме няколко дейности във връзка с президентските предизборни кампании преди законовите срокове, защото бяхме „арт проект“.

Artwork продължава по някакъв начин тази игра с територията на официалните институции. Но този път това е определено по-многозначна игра. Освен това има пренебрежително отношение към институционализацията и професионализацията. Намеква се, че могат да се прилагат собствени методи, терапии, духовни практики, институции. Не е необходимо човек да се подчинява и приспособява към съществуващите структури, както обикновено се случва в сферата на здравето, духовността и в изкуството.

Институционално погледнато пространството за размисли и за нови начини на преживяване изчезват бързо. Политиката на идентичността и пробуждането създадоха контролираща атмосфера и направиха институциите много сковани и уплашени. И сега, в тази глобално наложена ситуация, нещата станаха по-лоши, атмосферата е такава, сякаш нищо важно не може вече да бъде поставено под въпрос, критикувано или обсъдено.
Artwork @ Beyond School, Minitremu Târgu Mureș Artwork @ Beyond School, Minitremu Târgu Mureș | © Флорин Флуерас Александър Мануилов: Защо хората на изкуството трябва (или не трябва) да пътуват в чужбина? Има ли някаква полза от това, освен да се използват средствата, които са на разположение там? Ако да – каква е тази полза?

Флорин Флуерас: Както наблюдавам тенденциите в момента, това артистично пътуване може скоро да приключи. Това би било много жалко. Много е ценно човек да се откъсва от познатата среда от време на време. Потапянето в нова работа и отдалечаването от навиците може да бъде от голяма помощ. А нова среда може да донесе нови импулси, нови ситуации.

Освен това е важно да се взаимодейства с друга публика. За публиката също е важно да се среща с други артисти и предложения. Връщането към затворени общества към кръстосване на местно ниво между артистични общности и предложения, към липса на динамика, стагнация и провинциализъм би било много тъжно.

Свидетели сме на множество онлайн резиденции. Те биха помогнали на артистите да оцелеят в този период, в който изкуството се възприема като „несъществена работа". Но те не са заместител на реалните резиденции. В изкуството, особено в пърформанса, изживеният опит е много важен.

Пърформансът има дълга история на съпротива срещу репрезентацията, срещу спектакъла, а новите онлайн условия са регрес към точно това, към простото изображение и репрезентацията. Сега изглежда, че обществото само по себе си е един голям спектакъл. От начините, по които медиите и поведенческите експерти поддържат страха, до нашите принудително хореографирани движения, присъствия и отсъствия в публичните пространства, нашите жестове за избягване на близост в наложените ни костюми за уста и нос.

За първи път сте в София и в България – има ли нещо, което ще вземете със себе си от контекста, бита, артистичните практики и/или средата тук?

Живеем в глобализиран свят, много е трудно да намерим нещо наистина различно и следователно потенциално вдъхновяващо, освен ако не отидем в центъра на Амазония или нещо подобно. Има по-бедни и по-богати държави, но за това, което ме интересува в работата ми – алтернативни форми на живот, субективност – разликите между държавите са твърде малки, за да имат значение. Формите на живот са доста хомогенни в световен мащаб, така че те не са обект на моята работа.

Парадоксално, но само международните артисти могат да внесат някои отклонения в тази глобализирана субективност, оформена от настоящите международни политики, ценности и манталитет.


Натискът за справяне с местни проблеми или за работа с местни общности понякога може да пречи на артистите да бъдат аполитични. Ако някога е имало съмнение, актуалните събития, начинът, по който глобално се прилагаха глобалните политики и страхове и липсата на всякакво подобие на демократична политика, дава ясно да се разбере, че живеем в глобализиран свят; за да се придобие някакъв политически обхват, трябва да се работи с глобални, универсални проблеми, необходима е среща с тази глобална сила там, където тя действа – на нивото на производство на субективност, на новия човек или трансчовека или каквото и да е. Защото цялата нова политика трябва да има готовност за човешкия терен, в противен случай политиката няма да устои. Настоящите мерки и политики, основани на страха, са възможни, тъй като, както отбеляза Иван Илич, от 80-те години нататък настъпи мутация, хората започнаха да имат „медицински тела“. Но формирането на живота може да бъде обект в работата и на хората на изкуството. Най-малкото се интересувам живо от това и това е универсален проект, а не локален. Много труден при това.
Две момчета и едно момиче седят на пода и разговарят. Флорин Флуерас // Artwork @ Swimming Pool, ноември 2020 | © Иван Дончев И все пак фактът, че живяхме три месеца в София, несъзнателно повлия на нашата работа и живота ни. Хареса ни да сме там. По пътя от Букурещ за София се виждат от влака много руини, много индустриални и изоставени сгради и машини, имаше пост-апокалиптично настроение, но някак си беше приятно. Това включване в миналото беше приятно, докато сега това, към което се ускоряваме, е много по-дистопично. Радвахме се, че бяхме в София, защото имахме привилегията да бъдем потопени за известно време в старата нормалност, мерките и хората бяха по-спокойни, отколкото в други части на Европа, а това всъщност направи работата възможна. Защото е наистина трудно да се мотивираш да създаваш изкуство в среда на пълна дистопия.

Интервюто с Флорин Флуерас в оригинал на английски език можете да прочетете тук.
 
Porträtfoto eines Mannes in einem lila T-Shirt © Флорин Флуерас Флорин Флуерас (1978, Търгу Муреш/Румъния) следва хореография в Университета за театрално и филмово изкуство в Будапеща и психология в Медицинския университет в Търгу Муреш. Чрез последните си работи Unexperiences, Unimages, Unvisitors се намесва в скритите връзки между произведенията на изкуството и публиката. Работите на Флуерас са показвани в рамките на Fap Sao Paulo, DEPO Istanbul, Ujazdowski Warsaw, Jardim Equatorial Sao Paulo, MUMOK Kino Vienna, Aleppo Brussels, HAU Berlin, Salonul de Proiecte Bucharest, Suprainfinit Bucharest, Europalia Brussels, BOZAR Brussels и др.