Гледна точка Амфитеатърът на Сердика - panem et circenses през призмата на XXI век

Амфитеатърът на Сердика
Амфитеатърът на Сердика | Снимка: © Иван Шишиев

Горещина! Слънцето пече тъй силно, че кара животните, нехранени от няколко дни, да се опитват да прескочат оградата, за да се нахвърлят върху зрителите. Една жена, облечена в палата[1], попива с плата й потта, стичаща се по врата й. Някой надува рог! Тълпата огласява с рева си влизащите рациарии и бестиарии[2]. Вратите, допуснали ги в Амфитеатъра на древния римски град Сердика, се затварят за тях. Битката на живот и смърт срещу лъвове, мечки и дори крокодили започва…

[1]  Палата -лен, коприна - 1,5 м. широк и 3,5 м. дълъг плащ, който жените увиват около себе си. Под палата древноримските жени носели и горна туника без ръкави.
[2] Рациарии – гладиатори, въоръжени с тризъбец, мрежа и кама. Бестиарии – гладиатори, въоръжени с копие или нож и най-често биещи се с животните. Те и най-често загивали.

Софийски неделен ден. Горещините на XXI век не изненадват никого, слушал с часове по телевизията за глобалното затопляне. В Националния археологически музей обаче е хладно. На една от стените му е окачена каменна плоча, изобразяваща гладиаторски борби, в чието участие взимат както хора, така и много екзотични и не толкова екзотични животни (ако броим лъвовете, срещащи се из Балканите по онова време, мечките и биковете). Каменният „афиш“, представляващ своеобразна реклама на сердикийския амфитеатър, е намерен преди почти век – през далечната 1919 година. Откривателят й се опитва да унищожи безценната плоча, натрошавайки я. По случайност обаче парчетата й попадат в археологическия музей на София, където тя е възстановена. Тогава един въпрос излиза на преден план сред археологическите среди – къде в столицата на България се намира това място, в което са ставали тези прекалено известни гладиаторски битки?

През 2004 година при строежа на хотел, намиращ се на улица „Будапеща“, работници се натъкват на масивна стена, видимо принадлежаща към античната част от историята на града. Екип, начело с археолога Жерин Величков, започва спасителни разкопки на място. Разкриват се пространства за сядане, както и съоръжения, водещи към едно заключение – масивното здание не е нищо друго, освен Амфитеатър. Две години по-късно археологът прави още едно забележително откритие – Амфитеатърът на Сердика е построен върху по-древен Античен театър, датиращ  вероятно в средата на II век, по времето на римския император Марк Аврелий Каракала (211-217 г.). Самата арена за борби е построена един век по-късно – в края на III век от император Диоклециан (284-305). От тогава е и приблизителната датировка на плочата – „афиш“.

Освен, че е построен върху по-древен античен театър, още едно нещо прави изключително впечатление – големината на съоръжението. То е с 60,5 метра дължина и 43 метра широчина. Или иначе казано с 10 метра в диаметър по-малък от Амфитеатъра на Флавиите[1] в Рим, което го поставя на второ място по големина в Европа (много по-голям от амфитеатрите в Ним и Помпей). И на трето място в цялата Римска империя -  след този в Ефес. Като се предполага, че капацитета на сердикийския амфитеатър е около 25 000 души.

След издаването на Медиоланския едикт за Веротърпимост от император Константин Велики (306-327 г.) цялото религиозно-историческо статукво на Рим прави рязък завой. Християнството се разпространява свободно, като след смъртта на император Юлиян I (наричан Отстъпник) става официална религия на империята. Обявени за варварски, игрите на кръв и смърт в амфитеатрите са застрашени. През 394 година, с едикт на Теодосий I, забраняващ езическите ритуали, те са официално закрити. Амфитеатърът на Сердика не прави изключение.

Забвението, обхванало както старите богове, така и Арените довежда и до тяхното разрушаване. За разлика от Колизеума, който е обявен за лобно място на много християнски мъченици и на практика е превърнат в храм, като по този начин се запазва до наши дни, Амфитеатърът на Сердика няма този късмет. Постепенно материалите, съдържащи се в конструкцията му, като мраморни плочи, камъни, скъпи тухли и дори статуи са заграбени от хората, строящи собствените си къщи. Разкритите жилище и пещ на мястото на амфитеатъра, датиращи от V-VI век, както и по-късните османски надстройки свидетелстват за това. Така любимият град на Константин Велики се развива и извисява, хранейки се от собствените си сгради, строейки върху „костите“ на някогашните си обществени места. В подкрепа на това е и височината на новия слой на града, образувал се от IV в. до днес – 12 метра! Това означава, че преди 1700 години районът на улиците „Московска“, „Будапеща“,“Малко Търново“ и бул. „Дондуков“ е бил с 12 метра по-нисък! Ако си представим, че на мястото на Младежкия театър, Гьоте-институт и Центъра по тракология няма никакви сгради, то там ще видим Колизеума на София.

След края на разкопките на Амфитеатъра на Сердика в района на хотел “Arena di Serdica” Столична община прави груба грешка, давайки разрешение за завършване на строежа. Когато той е приключен, части от стената, няколко от т.нар. гримьорни на артисти, участвали в древните представления, и пространство за сядане попадат в подземния етаж на сградата. Други части на древното съоръжение, намиращи се непосредствено до северната стена на сградата на Гьоте-институт, както и до източната част на Младежки театър „Николай Бинев“ в продължение на около десетилетия са оставени на произвола на времето, като често площта се пълни с вода, която се задържа по няколко месеца и сериозно вреди на двете сгради, едната от които обявена за паметник на културата, а другата - реално съвременна сцена за представления.

Годината е 2015. Столична община обявява идеята за събаряне на поне три сгради на територията на руините на Амфитеатъра на Сердика, в това число и на хотел, на който преди десет години дава разрешение за продължаване на строежа (http://www.ploshtadslaveikov.com/sabaryat-3-sgradi-nad-amfiteatara-v-sofiya/). Целта е не само реставрацията на комплекса, но и превръщането му в лятна сцена. Идеята не е нова и се прилага с успех в много европейски градове като Пловдив; Пула, Хърватия; Ним, Франция; и дори в римския Колизеум, но разликата се състои в това, че самата арена няма да бъде само реставрирана, а възстановена в по-голямата си част, като в процеса на работа ще се застраши и съществуването на сградата на Гьоте-институт, която е паметник на културата. Друг е въпросът дали самата сграда може да остане в центъра на Амфитеатъра, или да бъде преместена, или пък бутната, както се случи това с други два паметника на културата - Писателското кафене на ъгъла на ул. „Г. С. Раковски“ и бул. „Цар Освободител“ и Фабриката на братя Прошек.
 
Последните въпроси са свързани със самия Амфитеатър на Сердика – какво ще донесе такова възстановяване в културен аспект? И дали си струва едно от най-великите съоръжения на Римската империя да бъде неправилно реставрирано, както се случи с много други древни останки на територията на България? За съжаление грешните решения, породени от застрояване на мястото на останките, ще доведат до още повече объркване и при разрушаването на вече построените сгради. Единственият изход би бил да се унищожи само толкова, колкото да се представят в добра светлина руините на сердикийския Колизеум, без безумната мечта на Столична община за лятна Арена, съперничеща си с Амфитеатрите на Запад, върху които никога нищо не се е строяло.

Замирисва на кръв! Тълпата ликува! Героите им са победили, убивайки животните за забавление на римските граждани. Само двама от рациариите са загинали в битката. Но такова е ежедневието в един от най-големите амфитеатри в Европа.

[1]Амфитетър на Флавиите (от лат. „Amphitheatrum Flavium“) – Построено  през 70 г. сл. Хр. съоръжение за игри. Започнато от Веспасиан и завършено при сина му Тит, като някои промени са добавени при брат му – Домициан. По известен като Колизеум.