За произхода на думата „тълмач“
Тълмач е остаряла българска дума за „преводач“ и със самия си произход подчертава неговата значимост. Самата тя показва, че различните езици не са откъснати една от друга концепции, а са преплетени образувания, които с течение на времето непрестанно се раздалечават и доближават взаимно.
Може и да звучи изненадващо, но всичко започва преди повече от хиляда години в Мала Азия, на територията на днешна Северна Сирия, в държава на име Митани. Жителите ѝ използвали думата „talami“, като е спорно какъв точно е бил смисълът ѝ по онова време. По-късно тя е възприета в тюркските езици в изменената форма „tilmaç“ или също „dilmaç“ и е означавала „медиатор“ или „посредник за разбирателството между две страни с различни езици“.
С османските военни походи думата продължава да се пренася все по на Запад. Тя намира път в унгарския под формата на „tolmács“ и в славянските езици – в съвременния полски например срещаме „tłumaczyć“ (превеждам). Думата навлиза и в българския език. Докато днес значението на „тълкувам“ е „обяснявам“ или „интерпретирам“, в миналото „тълмач“ е означавало преводач.
През 13 век думата навлиза и в късносредновековния немски език под формата на „tolmetsche/tolmetze“, което съвсем се доближава до днешната употреба на „dolmetschen“. Не е ясно дали думата е била възприета от унгарския или от славянските езици. Знае се обаче, че в средата на 16 век с това понятие Мартин Лутер е имал предвид писмения превод, докато днес „dolmetschen“ означава устно превеждане.
Новата ни рубрика „Тълмачи“ си поставя за цел да разгледа преводаческата дейност задълбочено и от първо лице – в поредица от интервюта ще разговаряме с преводачи от български и немски език за особеностите на художествения превод и за професията на преводача в наши дни. Тук ще ви срещаме с преводачи от България и немскоезичните страни в опит да открехнем завесата и погледнем зад кулисите на литературния превод.
Може и да звучи изненадващо, но всичко започва преди повече от хиляда години в Мала Азия, на територията на днешна Северна Сирия, в държава на име Митани. Жителите ѝ използвали думата „talami“, като е спорно какъв точно е бил смисълът ѝ по онова време. По-късно тя е възприета в тюркските езици в изменената форма „tilmaç“ или също „dilmaç“ и е означавала „медиатор“ или „посредник за разбирателството между две страни с различни езици“.
С османските военни походи думата продължава да се пренася все по на Запад. Тя намира път в унгарския под формата на „tolmács“ и в славянските езици – в съвременния полски например срещаме „tłumaczyć“ (превеждам). Думата навлиза и в българския език. Докато днес значението на „тълкувам“ е „обяснявам“ или „интерпретирам“, в миналото „тълмач“ е означавало преводач.
През 13 век думата навлиза и в късносредновековния немски език под формата на „tolmetsche/tolmetze“, което съвсем се доближава до днешната употреба на „dolmetschen“. Не е ясно дали думата е била възприета от унгарския или от славянските езици. Знае се обаче, че в средата на 16 век с това понятие Мартин Лутер е имал предвид писмения превод, докато днес „dolmetschen“ означава устно превеждане.
Новата ни рубрика „Тълмачи“ си поставя за цел да разгледа преводаческата дейност задълбочено и от първо лице – в поредица от интервюта ще разговаряме с преводачи от български и немски език за особеностите на художествения превод и за професията на преводача в наши дни. Тук ще ви срещаме с преводачи от България и немскоезичните страни в опит да открехнем завесата и погледнем зад кулисите на литературния превод.