Бърз достъп:
Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Пластмасови отпадъци
Живот без пластмаси?

Живот без пластмаси
Снимка: Жасмин Зеслер © Pixabay

Живот без пластмаси? Може ли някой от нас да си го представи? Заобиколени сме от пластмасови опаковки – торбички, бутилки, чаши. Даже дрехите ни, козметиката и почистващите препарати съдържат изкуствени вещества. Но за съжаление е невъзможно пълното разлагане и повторната употреба на всички пластмасови отпадъци. Поради това на нашата планета от десетилетия се трупат тонове отпадъци, които причиняват огромна вреда на природата и човека. Крайно време е да се замислим за нашето поведение във връзка с използването на пластмаси.

Според статистиките на Европейския парламент всяка година само в Европейския съюз се произвеждат 26 милиона тона пластмасови отпадъци. Това са опаковки, артикули за еднократна употреба като торбички, чинии и прибори, бутилки и чаши, угарки от цигари, хигиенични продукти, части от домакински и електронни уреди, от леки и тежки автомобили и много други предмети от пластмаса. През последните десетилетия производството на пластмаси по целия свят е нараснало експоненциално – от 1,5 милиона тона през 1950 г. на 322 милиона тона през 2015 г. Необратимо се е увеличило и количеството на пластмасови отпадъци. И какво да се прави с тях? Например у нас в Европа?

Пластмасовите отпадъци се преработват по три начина – чрез изгаряне, чрез събиране в депа за отпадъци и чрез рециклиране. На теория всичко това звучи добре. Но на практика числата са доста отрезвяващи. Според цитираната по-горе статистика в страните членки на ЕС по-малко от 30% пластмасови отпадъци се рециклират. Половината от тях се изнасят извън ЕС за по-нататъшна преработка. Останалото се изгаря (около 39%), или пък попада в екосистемата Земя – в реки и езера, в морето и по плажовете, в горите и нивите. Смята се, че в моретата днес попадат над 150 милиона тона пластмасови отпадъци. И всяка година към тях се добавят между 4,8 и 12,7 милиона тона нови. „Все едно всяка минута по един камион пластмасови отпадъци да се изсипват в морето“, така гласи образното описание на сайта на първия магазин „Original Unverpackt“ [Оригинално неопаковано] в Германия.

Веднъж използвани и изхвърлени

Човекът не само произвежда, употребява и замърсява природата с неимоверно голямо количество продукти от пластмаса. Половината от отпадъците, които се откриват в моретата и по плажовете, представляват пластмасови артикули за еднократна употреба: бутилки, угарки от цигари, клечки за уши, торбички, въздушни балони – списъкът е почти безкраен. Само от осемте милиарда пластмасови торбички, които годишно попадат в природата, в океаните са се образували огромни острови от боклуци.

Защото пластмасата не гние. В зависимост от вида материал времето за разпадане на съответния предмет в природата може да трае до 450 г. Това води до невероятни проблеми в глобален мащаб – както за нашата екосистема, така и за световното стопанство. От замърсяването с пластмаса са застрашени всевъзможни животински и растителни видове, които биват задушени или отровени от отделните частици на химикалите в различните пластмаси. През хранителната верига тези изкуствени вещества отново попадат в човека. Ние консумираме отровени риби и морски дарове и пием вода, заразена с пластмасови частици. Но всичко това има и финансови последици – в доклада „Пластмаси в морето“ от октомври 2018 г. Европейският парламент отчита, че пластмасовите отпадъци в морето струват на икономиката на ЕС между 259 и 659 милиона евро.

В търсене на алтернативи за пластмасите

В стремежа си да реши този екологичен проблем науката търси алтернативи за производството на пластмаси. Могат ли да се създадат материали, които да се разграждат по-бързо и изобщо да са разградими, но същевременно да изпълняват същите функции като пластмасите?

В момента най-разпространените алтернативи са изкуствени материали, биологични, био- и оксо-разградими вещества, например за направата на кутии, торбички и прибори за еднократна употреба. Изкуствените биоматериали се произвеждат от напълно или частично възстановими суровини, например царевица или захарна тръстика. Не е необходимо те да бъдат непременно и биологично разградими. Противниците на такива алтернативни вещества се опасяват, че по този начин се предизвиква недостиг на хранителни продукти и унищожаване на растителност за биоматериали. Други виждат в това решение модел за бъдещето при производството на изкуствени материали, защото използваните суровини се възстановяват и не се изчерпват като петрола.
 
Биологично разградимите торбички се произвеждат от вещества, които при определени условия се саморазграждат. При това те могат да са направени както от растителни суровини, така и от петролни полимери. Съществуват освен това оксо-разградимите материали, съдържащи метални йони, които се окисляват под въздействие на ултравиолетова светлина или топлина и кислород. Тогава тяхната пластмасова структура се разпада на микрочастици. Но за съжаление биологично разградимите пластмаси в момента не представляват алтернатива. Както показват резултатите от изследване на университета в Плимут, пластмасовите торбички от оксо- и биоразградими материали след три години все още не са се разпаднали. Подобно на конвенционалните пластмасови торбички от полиетилен. Затова експертите препоръчват да не се успокояваме от надписа, че определена пластмаса е биологично разградима, а просто да използваме по-малко пластмаси.

Нужни са политически решения

Отрезвяващите констатации на учените и на неправителствените организации ясно показват, че политиката трябва да търси решения на по-високо ниво. Особено след като през 2018 г. Китай отказа да приема пластмасовите отпадъци на западните страни, положението стана много тревожно. През 2019 г. и други страни като Индонезия, Малайзия и Камбоджа отхвърлиха неограничения внос на нерециклируеми пластмаси и върнаха контейнери с хиляди тонове отпадъци.

Още през 2015 г. Европейският парламент гласува общо споразумение, според което в ЕС трябва да се използват по-малко пластмасови торбички. „Всеки европеец използва годишно около 200 найлонови торбички“, се казва в доклада. „Докато в Дания и Финландия всеки гражданин е използвал годишно само по четири торбички, в Полша, Португалия и Словакия те са сто пъти повече.“ Според новия регламент всички страни членки на ЕС имат избор дали да ограничат броя на използваните леки пластмасови торбички до 90 годишно до 2019 г. и не повече от 40 до 2025 г., или пък до 2018 г. да забранят на клиентите да се дават безплатни найлонови торбички. Днес както в България, така и в Германия найлонови торбички в супермаркетите, магазините за строителни материали, за облекло и т.н. се предоставят срещу определено заплащане.

В края на 2018 г. бе направена още една крачка към намаляването на пластмасовите отпадъци – Европейският парламент прие решение пластмасовите предмети за еднократна употреба като прибори, клечки за уши и сламки от 2021 да бъдат забранени, а безалтернативните пластмасови изделия като например кутии за сандвичи или опаковки за плодове и зеленчуци до 2025 г. да бъдат намалени поне с 25%. Забраняват се и оксо-разградимите материали и някои видове стиропор, а производството на съдържащи пластмаси филтри за цигари трябва да бъде намалено до 2030 г. с 80%. Освен това Европейският парламент смята, че трябва да бъде достигната обща квота от 90% за пластмасовите бутилки. Това трябва да стане чрез въвеждане на системи за депозит и връщане на използваните бутилки, каквито в момента съществуват вече в единадесет от страните на ЕС, сред които Дания, Нидерландия и Хърватска. В Германия задължителен депозит е въведен през януари 2003 – 25 цента е депозитът за пластмасови бутилки за еднократна употреба, 15 цента за пластмасови бутилки за многократна употреба и 9 цента за стъклени бутилки и буркани за многократна употреба, при връщането на бутилките съответната сума се получава обратно. Въвеждането на единна система за депозит в България се обсъждаше през 2012 и 2015 г. На дискусия бяха подложени икономическите, екологичните и социалните последици от такава система, но предложението бе отхвърлено от парламента. Категорично против идеята бяха освен това фирми от сферата за производство на храни както и местните организации, отговорни за сметосъбирането и преработката на отпадъци. Според последните системата за сметосъбиране и рециклиране през последните години е била така разработена, че всяка промяна би довела само до ненужни разходи, съкращаване на работни места и не би подобрила опазването на околната среда. България наистина през 2016 г. е имала висока квота при рециклирането на опаковки от 50 до 60% и е произвела относително ниско количество отпадъци от опаковки, около 100 000 тона. За сравнение квотата за рециклиране в Германия е била 40 и 50%, а с над 3 милиона тона страната е била на първо място сред 28-те държави членки на ЕС по произвеждане на отпадъци от опаковки.

С отделни проекти в правилна посока

Докато политиците в парламента дискутират и набелязват цели за следващите десетилетия, частни инициативи също се опитват да предизвикат промени. Навсякъде по света се подемат отделни идеи, обменя се опит и се основават магазини, кампании и онлайн-портали, за да се активизира съзнанието за замърсяването на околната среда с пластмаси.

В България вече има многобройни примери за подобни инициативи, които се стремят активно да противодействат на употребата на пластмаси. В своя блог Zero Waste Sofia Симона Стилиянова например редовно пише по темата, дава съвети и е изработила карта на свободно достъпните извори за питейна вода в София и околностите ѝ. С помощта на други съмишленици списъкът постоянно нараства. Инициативата Sipi.ey също е разработила много информативен сайт и карта на ресторанти, кафенета и магазини в София и други български градове, където можете да консумирате напитки и храна в собствени съдове за многократна употреба. Съществуват и акции като „BringYourOwnCup“ в софийския бар „Маймунарника“ да се пие от собствени чаши и да не се използват пластмасови. В магазини като „Rois“ и „Зоя“ можете да намерите сухи плодове, ядки и зърнени продукти без опаковка както и натурална козметика и други био-артикули.

Така наречените магазини „без опаковка“ и в Германия вече не са нещо непознато. Първият магазин без абсолютно никакви опаковки „Original Unverpackt“
[оригинално неопаковано] – бе създаден през 2014 г. в Берлин-Кройцберг. Днес във Федералната република съществуват около 100 магазина, създадени като проекти за групово финансиране, които предлагат пресни хранителни продукти, плодове, зеленчуци, козметика и почистващи препарати без пластмасови опаковки. Някои от веригите супермаркети също се включват в тази кампания със собствени идеи. Така например от 2017 г. веригата Rewe наред с малките безплатни найлонови торбички в секторите за плодове и зеленчуци, които по хигиенични съображения не могат да бъдат отменени, предлага мрежи за многократна употреба в двойна опаковка срещу 1,49 евро. В тези мрежи могат да се пренасят закупените плодове и зеленчуци. Списъкът с примери е доста дълъг.

Най-доброто решение: да се консумира по-малко

Огромните количества отпадъци показват, че вече не е достатъчно сметта само да се събира разделно. Единственото дългосрочно решение е да се консумира по-малко и по този начин да се намалят и пластмасовите отпадъци в глобален мащаб. И това е възможно и много просто осъществимо, както показват описаните по-горе инициативи. Защо да не пием например вода от чешмата, вместо да плащаме за вода в бутилки? В повечето области на България и Германия качеството на питейната вода е отлично. Защо да не си вземем за из път собствена бутилка с вода (най-добре стъклена или от друг материал, не от пластмаса), за кафето да си носим термоси и чаши за многократна употреба? А за пазаруване винаги да си носим практична платнена торбичка? Защото всяко действие, колкото и малко да е то, има смисъл и всеки съзнателен отказ от пластмаса означава мъничко по-малко смет на нашата планета.