Актуална нехудожествена литература
Опростяване и дезинтеграция

В началото на 2019 г. поглеждаме назад, за да направим преглед на важните книги от областта на нехудожествената литература, излезли през 2018 г. Разискваните теми са изчезващото многообразие в различни сфери на живота, „театърът на паметта“ на германците, феноменът исторически туризъм и книга-пътеводител за просветени патриоти.

Om Холгер Моос

Ислямологът и арабист Томас Бауер е загрижен за многозначността и многообразието. Различията според него навсякъде намаляват. Животински видове биват унищожени, сортове плодове изчезват, езици отмират. Това Vereindeutigung der Welt [Опростяване на света], както гласи заглавието на неговата книга, е резултат от липсата на способност да се понесат противоречията. Бауер нарича тази способност Ambiguitätstoleranz [амбигвитетна толерантност]. И тъкмо Европа исторически погледнато според него никога не е била средище на културно многообразие. Днес тази тенденция е застрашена от демокрацията, смята Бауер, защото стремежът към еднозначност, маскирана като автентичност, е в настъпление – за сметка на многозначността. „На масите се обещава ‘автентична’, непротиворечива политика, решително управление – това също би могло да бъде дефиниция на ‘популизъм’“, заявява Франц Шу във вестник ZEIT.

няма вече желаещи за „ролята на евреите“

В полемичната си книга Desintegriert euch! [Дезинтегрирайте се] писателят Макс Чолек се занимава с тема, която неотклонно привлича германските читатели: интеграцията. Чолек, който е написал книгата си от позициите на „лирик, берлинчанин и евреин“, разглежда живеещите днес в Германия евреи като „персонажи на сцената на германския театър на паметта“. Еврейското малцинство трябвало според него винаги послушно да си играе „еврейската роля“, за да утвърди – след холокоста – „обновения образ на германците“ (според Ейке Гайзел). Поведението и на другите малцинства се определя според автора от „германските очаквания“. Така например мюсюлманите също трябвало „постоянно да се изказват по въпросите на половите роли, терора и интеграцията […], да се представят по този начин като противоположност на толерантните и просветени германци“ и да подпомагат самообожествяването на германците като шампиони по култура на паметта.
 
Чолек се занимава с възраждането на национализма още от Световното първенство по футбол през 2006 г. Дясно популистката, почти дясно екстремистка Алтернатива за Германия за него е „само странична арена. Нейното влияние е като индикатор за течности, който се капва в германската партийна система. Изведнъж тя се оцветява в кафяво.“ Националистическото мислене според него се завръща, и то във всички партии. Книгата предизвика противоположни реакции и критики (срв. Perlentaucher), Чолек е обвиняван в черно-бяло представяне на реалността и в ляв популизъм, но все пак книгата му се определя като важна, излязла в подходящ момент: след успешното представяне на Алтернатива за Германия на изборите за Бундестаг и за Ландтаг в можество провинции, след приключването на процеса срещу Националсоциалистическия ъндърграунд, дебатите, предизвикани от Йозил и т.н.

„единствената истинска чужбина е миналото“

Представителна в това отношение е книгата на Теа Дорн, „пътеводител за просветени патриоти“, Deutsch, nicht dumpf [Немски, не нескопосано]. Авторката поставя въпроса дали германците са в състояние да имат културна родина, респективно идентичност, без при това неизбежно да изпаднат в неоконсервативния ъгъл на германската водеща култура. Йенс Биски формулира в Süddeutsche Zeitung възраженията си против книгата, но се съгласява все пак с настояването на авторката „не само се да се приема разпокъсаността на немската култура, но да се използва най-доброто от нея“. Унищожителна критика книгата на Дорн получи обаче от Матиас Варкус в блога 54 Books.
 
Историкът Валентин Грьобнер обхожда в своя Retroland [Ретро страна] безбрежното поле на историческия туризъм. По време на ваканцията туристите се интересуват не само от места, но и от отминали времена. Ваканцията обещавала пътешествия в миналото, „което по магически начин е било консервирано и направено отново достъпно.“ В увода Грьобнер се позовава на цитат от Ханс Магнус Енценсбергер, според който историята е единственото място, което все още има екзотични характеристики: „Единствената истинска чужбина е миналото.“ Роналд Дюкер оценява есето на Грьобер в ZEIT като умно, образно и духовито.