Волфганг Бауер
Напускате зоната на комфорт

Тук у дома може и да си мислим, че популизмът е най-голямата политическа напаст на съвремието ни. Войните и насилствените конфликти другаде по света обаче ни показват, че ние живеем в зона на комфорт. До нас непрекъснато достигат репортажи от места, където се случват повече жестокости, отколкото можем да си представим.
 

Om Холгер Моос

Бауер: Bruchzone © © Suhrkamp Бауер: Bruchzone © Suhrkamp
Многократно награждаваният журналист Волфганг Бауер ни представя своята книга Bruchzone, която съдържа „репортажи от кризисни точки“, правени между 2010 и 2017 г. В тях Бауер проучва „периферията на нашата представа за света“. Докато там царят почти неописуема жестокост и бруталност, ние тук дебатираме колко от нещастниците, искащи да избягат от тази периферия, можем да приемем. „В днешните времена на Алтернатива за Германия, Австрийската партия на свободата, Тръмп и Националния фронт ние сме заплашени от загубата на чувствителност към онова, което се случва в света около нас“, предупреждава Бауер в предговора си.
 
Нещастието, което ни се струва някъде далеко, е много по-близо, отколкото мислим. Защото в кризисните области се счупва нещо и това е фундаментът на човечността: „Тази зона на пречупване е мястото на радикален обрат и промяна, там покълва онова, което скоро след това ни застига в Европа и Америка“, според Бауер. В книгата са разказани истории от Афганистан, Сирия, Либия, Судан, Ливан, Сомалия, Пакистан и Ирак. Включена е например любовната история на двама млади афганистанци, чийто различен етнически произход им пречи да се оженят и които след опита си да избягат заедно, попадат в затвора.

нормалност между бомбени атаки

През 2011 г. Бауер прави репортаж за първите дни от войната в Сирия, когато гражданите на Хомс отначало протестират по улиците срещу корумпирания кмет на града. Но твърдите мерки, с които реагира режимът, скоро водят до искания за пълна свобода. През 2012 г. Бауер пише за безпричинните убийства в Алепо, където режимът води безмислостна война с противниците си. Асад бомбандира враговете си с бойни самолети, а в затишието между бомбените атаки хората се опитват да забравят мъртъвците и да си върнат временно нормалността, като например пазаруват и ремонтират електрическата мрежа.
 
Либийският град Мисрата е обсаден през 2011 г. от войски на Кадафи. Единствената възможност за снабдяване на местното население е по вода. Бауер пътува от Бенгази до Мисрата с кораб-влекач, пълен с оръжие. В Судан той се опитва да докаже чрез проби от почвата, които прекарва нелегално извън страната, че там се използва отровен газ. Други репортажи разказват за сомалийски пирати, севернокорейски кораби призраци, за последния украински батальон на Крим или за американската война с дронове в Пакистан.

предложения за смисъл, които си заслужават четенето

Репортажите на Бауер са образни и изобилстват от описания на живота на различни герои. В историите са вплетени и случаите на обикновено злополучните намеси на Запада, бездействието и безрезултатността на дипломацията, която се крие зад кухи фрази: „Зоната, забранена за полети [в Сирия], беше ʻнеуместна стратегия за решаване на проблемаʼ“, гласи например сухото административно изявление на германското външно министерство. Истинските хуманитарни катастрофи слабо интересуват международната силова политика.
 
Авторът определя своята книга като „система за ранно предупреждение“. Тя отваря очите – след прочитането ѝ вече не можем да кажем, че не сме знаели нищо. Макар репортажът да е изпаднал в криза след „случая Релотиус“ – по името на журналиста Клаас Релотиус, който през декември 2018 призна, че много от неговите често награждавани репортажи са били манипулирани – този журналистически жанр, както никой друг, успява да обогати фактите с впечатления и преживявания и така да ги прави по-образни и живи. Репортажите са разкази, които подреждат и тълкуват реалността, те придават смисъл на преживяванията на репортера.
 
Зимон Дрешер, Марио Готербарм и Себастиан Кьониг, научни сътрудници в Тюбингенския университет, формулират това за неделното издание на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг по следния начин: „Осмислянето на случая Релотиус ще се състои отчасти в това да признаем, че репортажите, мнимо отразяващи реалността, са реторично-наративни конструкции, които ни предлагат смисъл.“ Със своите репортажи Волфганг Бауер ни отправя извънредно многопластови и изключително стойностни „предложения за смисъл“, които си заслужават четенето.
 
Rosinenpicker ©   © Goethe-Institut / Illustration: Julia Klement
Bauer, Wolfgang: Bruchzone. Krisenreportagen.
Berlin: Suhrkamp, 2018. 349 S.
ISBN:  978-3-518-07392-6

Това заглавие ще намерите в дигиталната библиотека Онлайе