Юли Це
Перфектният кошмар

В своя най-нов роман известната авторка Юли Це насочва вниманието си към преживяванията на един привидно еманципиран мъж. Разкриването на семейна трагедия създава напрегнато очакване.
 

Om Ева Фрич

Ако възрастните страдат от неврози и страхове, те най-често се дължат – според Фройд, основателя на психоанализата – на нещо, случило се в детството. На тази теза се гради и последният роман Neujahr [Нова Година] на Юли Це. Авторката, доктор по право, описва страдалческия път и най-вече страдалческия ден, дал и заглавието на романа, през който главният герой Хенинг застава лице в лице с травма от детството си.
 
Хенинг, за когото се говори на около двеста страници, живее привидно перфектната мечта на еманципирания мъж: заедно с жена си Тереза и децата им, Биби и Йонас, обитават прекрасен апартамент в Гьотинген. Тереза работи в данъчна кантора, Хенинг е редактор в издателство за научно-популярна литература. Разпределили са си грижата за малките деца, и двамата работят на половин ден.

психоаналитичен конструкт

По Коледа и Нова година семейството прекарва две седмици в Лансароте. На първия ден от Нова година Хенинг тръгва с велосипед да разгледа сам острова. Символично за изхода от историята и съответно за произхода и причината на неговата травма е това, че той изкачва с колелото вулкана Аталая; целта му е планинското село Фемес. Успоредно с това протича неговият душевен стриптийз: „Хенинг се вкопчва в кормилото, кокалчетата на ръцете му побеляват от напрежение. Натиска педалите с всичка сила, мускулите му се напрягат до скъсване. Скапана Тереза, скапана Тереза. Не е много ритмично, но въпреки това му се отразява добре. Скапан Йонас, скапани деца, скапано семейство.“
 
Защото Хенинг може външно да е еманципиран образцов мъж, но в действителност изпитва огромен страх: от задълженията си на съпруг и възпитател на двете си деца. Нещо не е наред, изпада в неконтролирани паник атаки, които Це описва с думата ТО (в романа се изписва с главни букви) – едва ли има по-подходящ начин да се изрази връзката с психоанализата на Фройд: „Понякога ТО го събужда посред нощ. Тогава той се стряска и се задушава, трябва веднага да отиде до тоалетната, иска му се да крещи или да удря главата си в стената.“

Възможност и невъзможност на спомена

В Нова година се играе с различни времеви плоскости и с възможността и невъзможността на спомена. Защото споменът за преживяването, което съпругът и родител „открива“ в първия ден на новата година, поглеждайки назад, досега не е съществувал. Проблематични събития от миналото – неговият собствен баща е напуснал семейството, когато Хенинг е бил на около пет години – постепенно се появяват, и никак не е изненадващо, когато в определен момент се казва: Хенинг „предпочита изобщо да не си спомня“. Че всичко това няма да свърши добре, авторката ясно подсказва още в началото на романа.
 
В средата на Нова година най-сетне времевата плоскост се променя. Център на действието става преживяване от детството на Хенинг, което е пряко свързано с канарския остров и с неговите проблеми в момента. Макар обръщането към миналото да е описано увлекателно и читателят го „съпреживява“, описанието на персонажите в романа често е доста шаблонно: родителите на Тереза, които се интересуват единствено от себе си и перфектното си пенсионерско битие, „трудната“ сестра на Хенинг Луна, която ще се окаже и ключът към неговите психически проблеми, са напълно излишни клишета. Накрая кризата като че ли е преодоляна – Фройд би бил възхитен. Но затова пък читателят навярно ще бъде разочарован – но само отчасти. Защото Юли Це несъмнено умее да създава напрежение и атмосфера, които увличат и позволяват да се видят без украшения бездните на човека, дори когато те понякога трябва да се „изкатерят“ с велосипед.