Армин Насехи
Какъв проблем решава дигитализацията?

Когато се заговори за дигитализация, често става дума за технологии и въздействието от прилагането им, но не и за това какъв социален проблем решават те. Именно този въпрос поставя Армин Насехи в новата си книга.

Om Холгер Моос

Корица: Модели. Теория на дигиталното общество © © C.H. Beck Корица: Модели. Теория на дигиталното общество © C.H. Beck
В Muster. Theorie der digitalen Gesellschaft [Модели. Теория на дигиталното общество] мюнхенският социолог търси връзката между феномена дигитализация и същността на модерното общество, направлявано от информацията и данните. Фетишизирането на данните и на базираната върху тях информация е започнало още с публичната социална статистика на XIX век. Държавите са станали толкова големи и комплексни, че се е наложило да започнат да събират данни за своите граждани. Тази ранна форма на обработка на данните е служила за откриване на закономерности, както и за осигуряване на контрол и наблюдение.

Колкото повече се е развивала тази обработка на данните, – а дигитализацията според автора е тъкмо това – е ставало все по-ясно, че установените по този начин модели и клъстъри служат като доказателства за социалния ред. Според автора ясно си личи, че нашият живот се ориентира много повече по предварително зададени модели, отколкото би ни харесало на нас, които си въобразяваме, че сме индивидуалности.

Откриването на дигитализацията от обществото обаче е довело и до политически разочарования. Докато либерализацията и плурализацията на обществото след Втората световна война се свързва с надеждата за промяна на света, за изграждане на един „по-добър“ свят, дигитализацията е показала на обществото, че спазването на правилата създава по-голяма стабилност отколкото формулираните от политиката очаквания.

Дигитализацията перфектно приляга на обществото

Ако дигитализацията не „прилягаше перфектно на нашето общество, тя не би възникнала или пък отдавна би изчезнала“ – така гласи една от основните хипотези на Насехи. Но според него обществата и държавите никога не се интересуват само от моделите, а и от тяхното създаване и стабилизиране. И точно по този начин функционира дигитализацията. Насехи обръща посоката на причинно-следствената връзка: „Не компютърът е създал обработката на данните, а централизацията на властта в националните държави, планирането и функционирането на градовете, необходимостта от стоки и бързото им набавяне.“

Насехи доразвива идеята си и смята, че въз основа на обвързването на данните в мрежи дигиталната сфера се е превърнала в автореферентна система: „За обвързаните в мрежа данни не съществува външна сфера, те са само обратна връзка със себе си във вътрешната сфера.“ Това според автора не е нeщо ново. Например философът Едмунд Хусерл е отправил подобно обвинение в самореферентност към сферата на науката, която също е изгубила връзката с външния свят.

Данните удвояват света, но не го съдържат

Според Насехи модерността е пълна със затворени системи и няма спасение от „динамиката на затвореността“. Като теоретик на системите Насехи естествено се позовава и на Никлас Луман: „Системите се стабилизират, като с времето ограничават своето пространство от възможности, като унищожават контингетността, като създават структура, в рамките на която осигуряват структурни връзки.“

Още възникването на книгопечатането е довело до положение, при което едни книги постоянно се позовават на все повече други книги. След това човекът е съумял да обхване света под формата на букви и думи, но дигитализацията признава света само под формата на данни. Така че в наши дни според автора е валидно следното твърдение: данните „са едновременно безгранични със своите възможности, но са радикално ограничени в самите себе си. […] Данните удвояват света, но не го съдържат в себе си.“

Еднообразни модели, но безкрайно многообразие

Така че ние живеем в матрица от данни. Както в класическия научно-фантастичен филм под същото заглавие става все по-трудно да се открие или да се разбере прекрасно функциониращият свят зад потоците от данни. Защото: „Функционирането е враг на рефлексията.“
 
Всъщност Насехи се стреми да ни отвори очите за факта, че дигитализацията не е нещо ново или пък нещо чуждо. Не, дигитализацията е според него „плът от плътта на обществото“, т.е. тя е вътрешно присъща на модерното общество. Малко безпомощното обобщение на ситуацията би могло да гласи: не съществува алтернатива за изключително успешния бинарен код на нашето дигитално общество. Съществуват само нули или единици, вярно или грешно, сила или безсилие. Но в този на пръв поглед еднообразен модел съществува безкрайно многообразие от рекомбинации.
 
Armin Nassehi: Muster. Theorie der digitalen Gesellschaft
Розиненпикер  © © Гьоте-институт / Илюстрация: Тобиас Шранк © Гьоте-институт / Илюстрация: Тобиас Шранк © Гьоте-институт / Илюстрация: Тобиас Шранк

München: C. H. Beck, 2019.  354 S.
ISBN: 978-3-406-74024-4

Заглавието в дигиталната библиотека Онлайе на Гьоте-институт