Климатични промени и устойчивост
Климатичните грешници сме ние

От специализирана литература до илюстровани книги – климатичните промени се превръщат във важна тема за издателите.

Om Холгер Моос

Новата Klimabuch [Климатична книга] на графичния дизайнер и оформител на книги Естер Гонстала претендира, че в 50 графики може да изобрази всичко, което трябва да знаем по тази тема. И всъщност успява, при това много прегледно и разбираемо. В първата част се описва климатичната система на Земята и влиянието на въглеродния диоксид. Следват различни графики, които показват отговорността и приноса на хората към климатичните промени. От една страна става дума за увеличаването на концентрацията на парниковите газове и взаимовръзката между нарастването на световното население и стойностите на въглеродния диоксид. От друга страна авторката засяга и теми като търговията с въглеродни емисии, скритите емисии, огромния енергиен консуматор интернет, изсичането на тропическите гори, както и производството на палмово масло.

В третата част се намират графики, свързани с всеизвестните последици от парниковия ефект – например зачестилите климатични аномалии, топенето на полярните шапки и глетчерите, размразяването на вечната замръзналост, промяната в морските течения, климатичните войни, недостигът на вода, миграцията вследствие на климатичните промени и др. В последната част се представят възможни решения и различни мерки, които са необходими, за да се забавят или спрат промените в климата, сред които са енергийният преход, преминаването към „зелени“ икономика,  селско стопанство и транспорт. В края на книгата има и обнадеждаващи графики от целия свят, които ни съветват какво можем да променим сами, за да намалим производството на въглероден диоксид.
 

Повече мобилни телефони от четки за зъби

Преди известно време в блог-страницата ни беше представена книгата 100 Karten, die deine Sicht auf die Welt verändern [100 карти, които променят разбирането ти за света]. Наскоро списанието КАТАПУЛТ издаде още една книга с инфографики – 102 grüne Karten zur Rettung der Welt [102 зелени карти или как да спасим света],  разглеждаща връзката между човека и природата.

Графиките впечатляват със своите сбитост, неочакван ракурс и хумор. Така например една карта на света, акцентираща върху океаните, е покрита с червени точки, сякаш водите са потънали в кръв. На нея се виждат само четири черни петънца по бреговете – това са хората, които през 2018 г. са загинали след атака от акула. Многобройните червени точки пък символизират над 100-те милиона акули, убити от човека. И кой може да предположи, че в момента по света се използват повече от осем милиарда мобилни телефони, а има само 3,5 милиарда четки за зъби?
Но какво може да направи всеки един от нас, който е наясно с климатичните промени?  Можем да  участваме в демонстрации за социална и политическа промяна – или да променим собствените си навици. И по тази тема са изписани много книги – например Faironomics – Ökologisch, fair und frei [Faironomics – екологична, справедлива и свободна търговия]. Нейните автори Илона Коглин и Марек Роде ни вдъхновяват да осъществим един проект-мечта в осем стъпки. Книгата представлява „смесица от специализирана литература, социална фикция и съвети за всеки“.

Да продължаваме по същия начин, (н)е е опция

Заедно с други изследователи, Инголфур Блюдорн, професор по социална устойчивост и ръководител на Института за социална промяна и устойчивост към Университета във Виена, създава книгата Nachhaltige Nicht-Nachhaltigkeit [Устойчива неустойчивост]. В нея той и колегите му споделят защо екологичната промяна не се случва в обществото.
 
Обратно на често изразяваното мнение, че повече не можем да живеем по този начин, „именно „този начин“ се явява не един от много други „начини“, а единственият демократично легитимиран „начин“ в модерното консуматорско общество, без значение дали се говори открито или не по въпроса.“ Това „живо противоречие между „отхвърлям този начин (на живот)“ и „този начин (на живот) на всяка цена“ е възможно само защото не можем да се откажем от нашия „империалистичен начин на живот“. И дори да си даваме вид, че се отказваме от едно или друго, ние продължаваме да живеем на гърба на останалите и на природата. В богатите страни се приемат едва ли не за даденост възможности, с които нито едно предходно поколение не е разполагало – за пътуване, пазаруване, забавление и реализация в личен план. И с тях без съмнение се живее далеч по-сладко.  

Оттук следва и че просвещението на отделния индивид и фундаменталната социална промяна просто не са се случили. Блюдорн е скептичен и спрямо политическата система и обвинява „привидно“ просветените и еманципаторски настроени граждани в негласно „съучастие“ с популистите, които вечно само „прехвърлят другиму топката“. Подход, от който всъщност всички ние се възползваме.

Книгата с изображения на Юлия Нойхаус и Тил Пенцек Die Klimaschweine [Климатичните грешници] ни припомня, че всичко би могло да бъде много по-просто. В баснята за „прасенцата“ се запознаваме едновременно с прасетата, които живеят в изобилие, и с непретенциозните пингвини на другия край на света, където ледът се топи под краката им. Пингвините отиват при прасетата, за да им обяснят какви са последствията от техния начин на живот. Техните добри намерения обаче се увенчават с успех едва след като „ножът е опрял до кокала“ при прасетата – точно както се случва и в реалния живот.