Едно убийство на аутобан, братът на жертвата, поел по следите на убиеца, един куп истории от Червените фенери от миналото и настоящето – това са само част от сюжетните линии в новия криминален роман на Франк Гьоре.
След десетгодишна творческа пауза писателят Франк Гьоре, чиято последна творба Der Auserwählte[Избраният] беше отличена с Германската награда за криминале, публикува нов криминален роман – Verdammte Liebe Amsterdam[Прокълната любов в Амстердам]. Завръщането му на литературната сцена беше прието отлично и Гьоре отново влезе в листата с най-добрите криминалета за март 2020 г.: „Под радара на еснафщината: черна романтика, съчетана с грубостта на живота. Единствено Гьоре е способен на това.“ Експертът в този жанр Томас Вьортхе намира Гьоре за майстор в своята област: „Определението роман-ноар (черен роман) е подходящо за цялото му творчество.“ (Дойчландфунк Култур). И новата му творба е наистина мрачна.
За какво се разказва в книгата? Управителят на ресторант в Хамбург Георг „Шорш“ Кьостер научава, че брат му е намерен убит и ограбен на място за отдих на аутобан. Той остава с впечатлението, че полицията не полага достатъчно усилия, за да разреши случая и взема нещата в свои ръце.
От Хамбург до Амстердам
Следите отвеждат Шорш към Амстердам, където брат му е търсил изчезнало момиче. Зусе (така се казва момичето) e влюбена в дребния бандит Ариф от Мароко и двамата заедно ограбват туристи. Подобно на брат му, по време на своето търсене Шорш също се сблъсква с местния подземен свят, пласиращ дрога и проститутки.
Следвайки основната сюжетна линия в романа, паралелно Гьоре разказва и историята на двамата братя. Те не само се влюбват в едно и също момиче, но и крият мрачна семейна тайна.
Без дъх и На тръни
Романът е наситен с много второстепенни фигури. Гьоре представя една пъстра извадка от обществото, като някои от героите му са корумпирани полицаи-биячи, тиранични бащи, пастроци-педофили, алчни жени.
Стилът на Гьоре е семпъл, с къси изречения и кратки диалози. Авторът сменя умело времевата и разказваческата перспективи, оставяйки читателя без дъх и държащ го постоянно на тръни. По думите на Томас Вьортхе книгата на Гьоре е „чиста субстанция“, а в literaturkritik.de Карстен Херман я сравнява със „силно еспресо“.
