Феминистки комикси
Вместо цветя – цъфтеж от четива

Феминистки комикси от четири художнички

Om Регине Хадер

SNACK

Ehrentraut: Snack © Lina Ehrentraut / Strapazin
Още в древна Гърция се е смятало, че жените и тяхното удоволствие вероятно са по-мощни, отколкото патриархалният клуб от медици, свещеници и психолози ни кара да вярваме през следващите столетия – или може би тъкмо това е причината в последствие мнозина да се присъединят към него? В своя комикс от десет страници Snack (публикуван в списание Strapazin) Лина Ерентраут изследва отношението между удоволствието при жените, разрушението и властта, като започва с една похапваща  грозде гола жена, излегната на хълбок в историческата традиция на изобразителното изкуство. В този комикс няма комплексни линии на действието, нито хореография на големи напрежения. Това, което обаче Ерентраут улавя в Snack, а именно как главната героиня непланирано се плъзва от лежерно декадентство с кошница плодове към самоовластяване и удоволствие, функционира чудесно.
 
Нейните черно-бели маструбационни дионисии иновативно се заиграват с перспективите и размерите на панела, смесват запълнени полета и Line Art. С тази техника Ерентраут следва актуалните тенденции в илюстрацията в своеобразната си работа. Snack е не само сполучливо възпяване на самозадоволяването, но и на драсканицата, на необичайното и неопитоменото. Направи си сам, където това е възможно. Тук съпротивата избуява неочаквано, дори през преднамерено ъгловатия шрифт, който авторката използва за изписването на буквите. Така те приличат на зинове или на революционни бележки в тетрадка за домашни. Всяко ченгелче визуално се съпротивлява срещу диктата на хармонията в един свят на изчистен корпоративен дизайн и крещи оргазмено: Край на подчинението! Да си върнем властта.

SHIT IS REAL

Shit is real е – ако се придържаме към заглавието – наистина пареща гадост! Главните героини на Айша Франц носят ярки модни парти облекла, движат се из упадъчни маргинални места и кичозно обзаведени азиатски ресторанти, разказвайки със симпатия за отношението на милениалите към живота. Почти няма друг комикс, който толкова добре да улавя символното преплитане между блясък и ироничен траш в това поколение и да ни кара да усетим как между поръчването и плащането на питие се минава през всички възможни човешки чувства.
 
В рисунките си Франц експериментира с визуални версии на разказване от първо лице и с поток на съзнанието. Ако героите се напиват, линиите се изкривяват до малки вълни, свръхпропорционалните им глави се клатят на всяка крачка, миниатюрните им каучукови тела се размазват. С тази трип-психеделична естетика Франц визуално пресъздава настроението на едно ускорено поколение. Нейните образи се вписват в конвенции на изобразяването, в наследени символики или привидно авангардистки кодове. По този начин тя оперира и на дискурсивно ниво, коментира естетически какво всъщност се случва на нивото на историята, тоест в полето на действието.
 
Franz: Shit is real © Reprodukt
Тук тя отново прекъсва последователността, като въвежда едновременността с приличащи на съновидения сцени: главната героиня в Shit is Real оцелява в паралелен свят извън цивилизацията. В пустинята, където приятелката ѝ по-късно ще роди латексово яйце, всичко е толкова символично преувеличено, че се чете като случай на Зигмунд Фройд. Двете са току-що разделени, тя е без никакви пари, депресивна е и попада на това място, защото в реалността повече не подхожда на приятелките си. Позволено ѝ е да се върне обратно, ако в духа на неолиберализма признае, че се оплаква неоснователно и че щастието е в собствените ѝ ръце. Същевременно обаче Франц изгражда „истинския свят“ също толкова деформиран и изопачен, като по този начин иронично и закачливо се конфронтира със съвременните обществени парадигми. Накрая главната героиня си открадва идентичност. Чрез готини дрехи, партита и минималистично жилище жизнерадостната фигура-трикстер разобличава класицистичните и финансовите бариери към този свят, които инак големите разкази на популярната култура и субкултурата завоалират.
 
Както стилът, така и историята напомнят за феминистката комиксова сцена на Малмьо, чиято голяма звезда Лив Стрьомквист проницателно критикува патриархата, капиталистическата и сексистката система на подтисничество. За целта тя отделя почти еднакво пространство на текста и рисунките. Франц се различава от значимата критика на Стрьомквист най-вече чрез романизираните си истории, които не са толкова плакативни. Тя улавя фини полутонове, стреми се да не обяснява вицове или да полемизира. Мизансцените, образите, сюжетният обрат: всичко в Shit is real означава свобода, без Франц да я изписва с големи букви върху корицата. Загатната остава и куиър любовната история. Този куиър феминистки свят набира темпо чрез усилвания и увеличения, като непрекъснато майсторски оспорва класическата подредба на панели. В моментите на загуба на контрол контурите понякога изчезват напълно, друг път лица или увеличени фрагменти от образи излизат извън геометричната подредба на страницата. Те създават второ ниво, в което се натъкваме на впечатляващи детайли.
 
Shit is real
се стреми към една не толкова случайна естетика. Комиксът възпява популярната култура, възпява ексцесивната артистичност. Тук става дума за повърхности. Материалност. Тактилност. Флуидни призрачни тела се носят като облаци дим от наргиле през тераса върху покрив, латексови облекла проблясват навсякъде в клуба и дори когато главната героиня гледа телевизия на дивана, петнистият десен на халата й за баня се бие с кувертюрата с шарка на зебра и с хавлиената кърпа върху косата й за всеки милиметър в картината. Ако на някого му хрумне допълнително да оцвети този черно-бял комикс, вече е ясно: нужни са неонови маркери! С този стил Франц се доближава до не толкова познатите представители на школата от Малмьо като Моа Романова, която със своя великолепен иновативен дебют IdentiKid задава нови мащаби за техно и съвременен лайфстайл в комикса. Айша Франц разказва отвъд наратива на жертвата за една странна захвърленост в света; за главните героини, които се лутат между „сестринството“ и неизказаната куиър любов, като поне през 70 процента от времето те си прекарват чудесно.
 
Както в Brigitte und der Perlenhort, така и в Shit is Real Айша Франц подема мотива за вулвата. Съзнателно плакативните образи на вулва от последните години (които могат да се видят в различни украшения, стикери или илюстрации в най-различни анатомични разновидности в Инстаграм) се стремят към видимост и към обратно присвояване на фалически маркирани територии. Преди всичко обаче целта им е хората най-сетне да престанат да мислят, че женските гениталии се наричат основно вагина. Франц отива отвъд това: тези символи придобиват функция в нейния разказ за самоовластяването.
 
Впрочем художничката е следвала във Висшето училище по изкуства в Касел – ковачница на велики художници на комикси в Германия. Антологиите на класа за комикси „Triebwerk“, както и всичко от самата Айша Франц са винаги изключителни!

BUSENGEWUNDER

В Busengewunder Лиза Фрюбайс тематизира още по-експлицитно въпроси на феминизма. Сборникът представлява сбор от нейните комикс-колонки за берлинския Tagesspiegel. Прелиствайки го, пред очите ни отново преминават дебатите от последните години – от нормата за бръсненето до противозачатъчните. Въпреки че художничката определя себе си като постфеминистка, подборът на рисунки еднозначно е фокусиран върху цис-джендър в хетеросексуалните отношения. Но, както знаем, и тук има какво да се навакса.
Frühbeis: Busengewunder © Carlsen
Фрюбайс следва традицията на Vulva на Миту Санял и Viva la Vulva на Габи Швайгер, като изобразява страница след страница как навсякъде (дори в религиозната иконография) се появяват форми на вулва. Ако бъдат подредени един до друг, тези обекти сами по себе си показват колко абсурдно е амбивалентното отношение към женската сексуалност. Тази драматургична елегантност ни позволява да сме снизходителни към по-скоро слабите рисунки. Поне докато илюстрациите, напомнящи фигури и образи от учебници по чужд език, не вземат връх. На някои места тази схематичност преследва съдържателна цел, например когато Фрюбайс обсъжда как твърде дълго в комиксите гърдите са били изобразявани еднообразно: като подобни на муниции атрибути те стърчат войнствено – и естествено жените са тези, които не ги показват и смятат, че дори не си струва ги споменават. Това не е нова идея, но в Busengewunder тя е уловена съвсем визуално. Туш! По този начин Фрюбайс не развива някаква феминистка комиксова утопия и игнорира вече съществуващите. Нейната заслуга е, че по-скоро прави политически коментар на все още не толкова утопичното мейнстрийм настояще.
 
За съжаление критиката й на ограничената като репертоар история на изобразяване на женски характери и образи изпада отчасти и в Bodyshaming: „Това съм аз, Туиги. Имам тяло и кожа на десетгодишна“, четем в едно от балончетата с текст до модела от шейсетте години. Фрюбайс обаче язвително добавя още едно балонче, в което пише: „Струва си да опиташ“. Да обезценяваме андрогинните тела в едно хетеросексуално общество и да ги заклеймяваме като „детински“? Това е приблизително толкова постфеминистко и просветителско, колкото и новият сезон на Germanys next Topmodel.

ПЪТУВАНЕ В ТАКСИ С КУЧЕ И CHIVALRY & ENNUI

Obleser: Chivalry & Ennui © Jolanda Obleser / Foto: Regine Hader
Подобно на Айша Франц, дебютантката Йоланда Облезер също е следвала във Висшето училище по изкуства в Касел. Нейните комикси са кратки истории, обикновено брошури от по няколко страници, съединени с кръстосан бод или просто прегънати. В тях почти винаги анимистични фантазии проникват някаква всекидневна ситуация, с която започва всичко.
 
В Chivalry & Ennui се смесват две нива: в аватара на хола в жилище на съквартиранти ли се намираме, в очакване да започне следващата игра? Или сме в истинско жилище на съквартиранти, чиито обитатели са се потопили в приключенските си роли на конзолата, защото истинският живот е толкова невероятно скучен?
 
Obleser: Taxifahrt mit Hund © Jolanda Obleser / Foto: Regine Hader
Всеки отделен герой е изобразен с необикновени детайли, в конкретния случай – с красива ризница. Този, който не разбира защо сценаристите първо развиват даден образ, а после пишат сценария, нека хвърли само един поглед към образите на Облезер. Подобно на Айша Франц, тя рисува с любов дрехите, които по брилянтен начин разказват сами. Когато героините й се появяват облечени така, те са индивидуални, може би амбивалентни образи, които преживяват нещо. Облезер успява да пренесе читателите си в света на героите си. Тя улавя езика на тялото, точните движения и после изобразява почти внезапно объркването им. Характерите й никога не са оловно тежки или сковани, а са представени винаги в „плодотворния момент“, тоест в най-напрегнатата секунда, преди да се случи нещо. Така историите набират темпо. Комиксите функционират на най-малко пространство, защото художничката превъзходно владее композицията и драматургията им. Например геймърката е не просто там: върхът на обувка заедно с част от ризницата оповестяват, че предстои тя да влезе в хола (и по този начин в следващия панел).
 
Независимо дали Облезер рисува Пътуване в такси с куче [Taxifahrt mit Hund] (синоним на „непотърсено и безплатно дадено мнение за живота от таксиметров шофьор в смисъла на: Момичета, следването ви е чисто и просто безсмислено, нямате представа какво се случва“), или става въпрос за жени във видеоигри: в света на Йоланда Облезер винаги вее бризът на феминизма.
 
Розиненпикер © Гьоте-институт / Илюстрация: Тобиас Шранк
Lina Ehrentraut: Snack
Erschienen in: Strapazin Nr. 141 (Dezember 2020) - Superheld*innen in der Krise

Aisha Franz: Shit is real
Berlin, Reprodukt, 2016. 288 S.
ISBN: 978-3-95640-063-6

Lisa Frühbeis: Busengewunder
Hamburg, Carlsen, 2020. 128 S.
ISBN: 978-3-551-79356-0

Jolanda Oblesers Comics sind im Selbstverlag erschienen