Restless Transitions

Катарина Вееркам и Радослав Мъглов © Катарина Вееркам и Радослав Мъглов

Изложба на Катарина Вееркамп и Радослав Мъглов
18 октомври - 9 ноември
Откриване: 18 октомври


Гьоте-институт България има удоволствието да представи изложбата „Неспокойни преходи“ на германската художничка Катарина Вееркамп и българския скулптор Радослав Мъглов. Изложбата е продължение на съвместната работа на двамата автори, които по-рано тази година показаха проекта си „Solids & Voids“ в галерия SittART в Дюселдорф.

Основна тема в работата на Катарина Вееркамп е светлината като носител на информация, а Радослав Мъглов изследва телесното в неговите проявления. Тези две теми, макар и на пръв поглед крайно различни, са и в основата на втората им самостоятелна изложба – „Неспокойни преходи“. Това, което свързва двамата художници, е подходът им в изкуството. И двамата се отдават на задълбочено наблюдение, анализ и експериментиране и боравене с различни материали, теории и концепции. Работата им може да изглежда колкото абстрактна и концептуална, толкова и научна.

Именно тази асоциация с науката и силният им интерес към физично-физиологичните характеристики стоят и в центъра на изложбата „Restless Transitions“. Тя е организирана около спекулативното схващане за изкуството като научна практика и за галерията като място за емпирични и теоретични изследвания.

В „Restless Transitions“ двамата ще представят нови работи, специално създадени за пространството на Гьоте-институт.

Катерина Вееркамп живее и работи в Дюселдорф. Завършила е Художествената академия там в класа на Ричард Дийкън, имала е участия в редица изложби в Германия, Австрия, Холандия и Полша. В работата си тя търси изследва неуловими природни феномени и търси пресечната точка между субстанция и теория. Светлината е централна тема в художествената й практика. Вееркамп работи с концептуални обекти, инсталация и фотография.

Радослав Мъглов е български художник и теоретик. Завършил е графичен дизайн и скулптура в НХА. Артистичната му практика се позиционира на границата между естетика и етика, а ключова тема е тялото. Занимава се със скулптура, инсталация и живопис. Негови работи са в частни колекции в Германия, България, Норвегия, Италия и САЩ.

Изложбата се осъществява със съдействието на Министерство на културата и културата на провинция Северен Рейн-Вестфалия.
 
  • Restless Transitions ©Radostin Sedevchev

  • Restless Transitions ©Radostin Sedevchev

  • Restless Transitions ©Radostin Sedevchev

  • Restless Transitions ©Radostin Sedevchev

  • Restless Transitions ©Radostin Sedevchev

  • Restless Transitions ©Radostin Sedevchev

  • Restless Transitions ©Radostin Sedevchev

  • Restless Transitions ©Radostin Sedevchev

  • Restless Transitions ©Radostin Sedevchev

  • Restless Transitions ©Radostin Sedevchev

  • Restless Transitions ©Radostin Sedevchev

Кураторски текст

Това не е галерия. Това е научна лаборатория. Но от друго време. Не като днешните искрящо бели пространства с димящи криогенни камери, бълбукащи стъкленици и хора с бели престилки и гумени ръкавици. Това е научен кабинет, стая за опити, пространство за развиване на най-чудновати идеи и теории.

Това не е галерия. Това е научна лаборатория, споделена и раздвоена от неспокойните търсения на Катарина Вееркамп и Радослав Мъглов. В тази стая се сблъскват природа и човек, светлина и тяло. Парадоксално дори, макар и библейски препратки да нямат място в една научна лаборатория, че тук се срещат именно двете крайности - на божественото и низкото, човешкото.

Тук светлината не е просто поток от фотони с корпускулярно-вълнов характер. Тук свойствата й задминават отражението и пречупването, дифракцията и интерференцията. Светлината е субстанция със силно променлив характер и невероятна способност да преминава от едно агрегатно състояние в друго, от една форма във втора, трета, десета и така до безкрай. В научната си работа Вееркамп успява да улови превъплъщенията и трансформациите на светлината върху коприна, хартия и стъкло. В резултат се получават крехки и ефимерни отпечатъци светлина, които варират в своята синева в зависимост от количеството абстрактни теории, с които Вееркамп предварително зарежда изходните материали.

Изследователският интерес на Радослав Мъглов пък е съсредоточен върху тялото и неговите неизменни импулси към трансформация и мутация. Когато изключим душата от мисленето за тялото, остава плътта, която Мъглов умело използва за своите опити. Резултат от именно такива експерименти са и представените тук обекти, които измамно наподобяват и жива, и нежива материя. Това трябва да е мутация, неправилно преплитане на ДНК спирали. Мутация и нов тип живот? Или просто тялото такова, каквото е и каквото все още не го познаваме.

Между тялото и светлината има свързваща нишка. Формална, материална, буквална и съвсем истинска. За своите експерименти Мъглов използва сурова коприна, дълги блестящи нишки, които изпълват мъртвата животинска материя. И в тази странна нова мутация, някъде из дълбините на мъртвата плът, се поражда благородно сияние, което никой досега не е очаквал да намери именно в интестинума.

При Вееркамп коприната е предварително преминала най-древни естетически процедури, за да се превърне във феерична, въздушна материя. Този най-нежен и фин материал Вееркамп използва като светлочувствителна повърхност, като платно, върху което рисува със светлина. Научно-художествените обекти на Вееркамп са може би хитър опит за улавяне на светлина и постоянно търсене как може да й се придаде форма. Първо  тя е подмамена от най-нежната коприна, после попада на огледалата, пречупва се, преминава през мрежи и препятства, връща се напред и се бори, за да може накрая случайно попадналият лъч да се освободи, но не без да остави своите сини следи и отпечатъци.

Така както Мъглов експериментира с жива и нежива материя, така и Вееркамп изследва светлината не само през средствата на физиката и фотографията, но търси нейните живи отпечатъци в природата. Или как всъщност кожата реагира на светлината подобно на фотохартия, как живата тъкан може да се превърне в пулсираща фотография и светлинен отпечатък. И там някъде в дълбокото синьо откриваме всъщност медицински изображения на осветяване върху кожата.

Чрез коприната Вееркамп и Мъглов търсят своите отговори за светлината и тялото и техните странни трансформации и преходи от едно агрегатно състояние в друго. Неспокойно, трескаво търсене, което продължава и отвъд пространството на тази лаборатория.

Стефка Цанева