Арт медиация. Примерът на Берлинското биенале 2018

Мона Яс е художничка, която се занимава с арт медиация. Тя изследва художествените процеси и присъщия им потенциал за развиване на нови подходи към арт медиацията и образованието, а също така да стимулират диалога в обществото. Тя има участия в Documenta, известната международна изложба за съвременно изкуство, която се провежда на всеки пет години в Касел, а също създава на концепцията арт медиация на десетото издание на Берлинското биенале за съвременно изкуство през 2018-та година[1].

Арт Медиация. Методи и подходи чрез примера на Берлинското биенале за съвременно изкуство (2018г.)

„Подготовката на медиаторската програма на десетото издание на Берлинското биенале започна шест месеца преди самото събитие. Направиха се допитвания до широк спектър от потенциални посетители на изложбата, като на преден план излезе желанието им сами да „продуцират” нещо в работилници свързани с експозицията. Друго отчетливо предпочитание бе да се използват диалогичните медиаторски формати. Основната ни цел на медиаторската програма бе да се разчупи традиционната концепция за изложбените турове, като се създават разнообразни възможности за срещи и обмен между публики, творби, артисти, кураторския екип и местните общности. Програмата бе организирана в експериментални и ангажиращи формати, търсеха се начини да се изгради различна сетивност и разбиране за света. Насочихме вниманието на публиките области, които често остават невидими в социалното пространство. Проблематизирахме несигурностите, противоречията и културните стереотипи, създавани от дадена фиксирана гледна точка. Основните инструменти използвани в медиаторската програма на биеналето бяха артистичните подходи и разнообразни начини за включване и участие. За реализацията на програмите в рамките на четири дни бе обучен голям и много разнороден по състав екип от арт медиатори.”

Като примери Мона Яс представи на конференцията шест разнообразни форми на арт медиация:

турове;
творчески работилници;
специализирано мобилно приложение за хора с увреждания;
концептуална разработка и представяне на младежка изложба в отклик на биеналето;
урбанистични турове, свързани с теми от биеналето;
радио предаване с лични истории и впечатления на пенсионери, посетили биеналето.

Всяка една от тези форми на взаимодействие е разработена за специфична публика – деца, младежи, ученици със специални нужди, млади хора от шест района на Берлин, потърпевши на домашно насилие и хора в третата възраст.

Резултати от арт медиацията нa Берлинското биенале:

Медиацията да допринесла за съвсем нови познания и форми на възприятие и сред по-широката публика.
Изключително интересно за посетителите-участници в тези медиаторски дейности е естетическото познание.
Основен стимул е и това самите те да са ангажирани в творческа дейност, а също така и възможността а надникват зад кулисите на изложбата, да се запознаят с нови хора и да изживеят една автентична ситуация.

Въз основа на опита си с биеналето Мона Яс представи изисквания, които да се вземат предвид при арт медиацията:

1. Посетителските групи трябва да се разглеждат в тяхната собствена хетерогенност. Форматите на туровете трябва да бъдат съобразени с публиките. Необходимо е да се развиват много по-специфични и индивидуализирани концепции за медиация.

2. Основно разграничение при медиацията трябва да се направи сред посетителите „по случайност” и тези, които идват заради точно определена тема. Трябва да имаме предвид и това, че чрез медиация може да събудим интереса и сред нашите „непосетители”.

3. Основен стимул и критерий за качествено изживяване у публиките са новите запознанства с хора. А също така и надникването зад кулисите.

5. Специфичните ограничения във времето, събитийният характер на биеналето и функция му да „създава” съвременно изкуство трябва да намери по някакъв начин специално място в конципирането на медиаторската програма. Едно биенале като Documenta има съвсем различни възможности за медиация от тази в един музей, поради националните и транснационални продукции.

5. Артистичната практика, естетическото познание и сетивното възприятие са от голямо значение за посетителите. В последно време възникна усещането, че при арт медиацията има толкова много когнитивни елементи, че самото изкуство отстъпва на заден план. Резултатите от анкетата на биеналето обаче недвусмислено показват, че именно естетическото възприятие и преживяване са от централно значение.

6. От горното става ясно, че теорията и практиката трябва да се свържат по-тясно. Необходимо е да се вземат още повече обратни връзки и да се намерят начини за оценяване на медиацията, особено що се отнася до съвременното изкуство. Съответно, резултатите от тези изследвания трябва да се използват непосредствено в практиката.

7. Относно самите медиатори: те имат нужда от повече време за подготовка и развитие, от постоянно работно място, от пространство и ресурси, за да могат да реализират всичко това. В противен случай положителните резултати от тези медиаторски проекти ще останат еднократни и няма да могат да продължат или да се развият.

[1] Виж: https://bb10.berlinbiennale.de/