Програмите за възрастни в германските музеи
Д-р Естер Гайек е етнолог и преподавател по Сравнителна културология в университета в Регенсбург. Дълги години е работила като куратор на изложби на свободна практика. Занимава се с музейна медиация на хора в трета възраст. Ръководител е на научната група „Поколението 60+ в музеите“ към Германския съюз на музейните педагози.
Om Естер Гайек
Д-р Гайек представи на конференцията своите съвети за работа на музеите с възрастни въз основа на нейната дългогодишна практика и изследвания. Повдигайки въпросите какво са „възрастни” и какво са „стари” тя подчерта, че старата възраст е относително понятие. То е и културна конструкция. Представата за това дали един човек е възрастен се определя от времето и от културната среда, в която живее.
Възрастен ли е човек? Чувства ли се възрастен? Това са два съвсем различни въпроса, насочени към каледнарната и субективната възраст.
Демографските прогнози за Германия сочат, че към 2030 г. броят на възрастните над 60 г. ще стане 30%, а през 2060 г. 40% и това неизбежно ще доведе до драматични последствия не само върху здравната система, но и върху културния живот в страната.
Музеите в Германия вече застъпват широки инициативи, като предлагат специализирани програми за възрастни. Често това са срещи на чаша кафе в музея. Но как гледат музеите на възрастните хора? Какви допускания правят за техните интереси и нужди? Как подхождат към тях?
В търсене на отговори на тези въпроси проведох едно етнографско изследване в музеите. Проучих десетки музейните обиколки. Направих множество интервюта с музейни педагози из страната. В последствие анализирах работата с възрастни на четири конкретни музея: технически, исторически, художествена галерия и етнографски. Направих подробни наблюдения на посетителите по време на занятията, а също така и интервюта с тях след посещенията им. Това изследване ми позволи да опозная възрастните посетители. По-долу са представени ключови изводи от изследването, които имат приложно значение в музейната медиация.
Музейните посетители над 60:
- Съвсем не са хомогенна, а напротив, те са доста хетерогенна група.
- Това са поне две поколения. Много от тях са в добра физическа кондиция, но има и такива, които се нуждаят от помощ. Много мъже и жени в тази група са със свеж ум, но има и такива, които проявяват симптомите на Алцхаймер. Сред тях има такива, които редовно ходят в музеите, но има и такива, които до момента не бяха стъпвали в музей и имат нужда да трябва да се ориентират в обстановката. Възрастта е и регионално обособена – проявява се по различен начин в зависимост от това дали живеете на село или в града.
- Тази разнородна група има нужда да бъдат приети, да бъдат оценени, да се отнасят любезно с тях, да могат да открият нещо ново, сами да решават дали да стоят прави или да седят, дали да се впишат в средата или не.
- Да си възрастен не значи да си слаб.
- За всички музеи е важно да са достъпни за възрастни хора, независимо от възрастта.
- Възрастта е компетентност.
- Цял живот събираш знания, които може да предадеш нататък. Публиката от тази група е вече в музея. Някои от тях искат да разкажат за себе си, за своите нужди. Те знаят много добре какво искат и какво могат. Питайте и разговаряйте с тях.
- Те не искат да слушат само стари истории. Те искат да открият и да научат нещо ново. Те вникват с интерес в чужди светове, за да ги опознаят, било то в технологиите или в непознат художествен свят. Понякога те се интересуват от това да натрупат умения. И именно такива нужди могат намерят отговор в някои от музейните програми за възрастни.
- Не искат да бъдат само слушатели или пасивни посетители, а и действащи лица, да изпълняват някаква роля.
- Те проявяват интерес да участват в работилници и ателиета. Да изпробват нещо ново и или необичайно за тяхното ежедневие или пък нещо, което познават и може да им достави огромно удоволствие в музейната среда.
- Искат да се срещат и да разговарят. Това е много важно за тях. В Германия имаме висок процент на жени, които са сами в тази възраст. Със самотата често е свързано и изпадането в социално слаби групи. Затова е изключително важно музейните програми на тази възрастова група да са безплатни.
- Програми, които да предоставят възможност за срещи, обмен и разговори. Концепцията на такива програми е много важна – разговорите за техния опит, за това, което в момента ги вълнува, какво виждат с какво го свързват. За такива музейни програми съвсем не са необходими специализирани професионални познания.
- Вслушват се с удоволствие, но не обичат да им се задават въпроси, като тези в училище. Вместо това биха искали те да разказват.
- Те слушат, за да чуят нещо ново, което после да разказват. Но искат също така да бъдат питани, да разкажат за своя опит, да го предадат на следващите поколения. Въпросите към тях трябва да са отворени, при които няма отговор „вярно” или „невярно”, и които не подлагат на проверка знанията им.
Причини за посещение в музеите
В много институции и в специализираната литература битува представата, че основната причина за посещението на възрастните хора в музеите е нуждата от спокойствие и желанието да се отпуснат. В резултат на това редица програми организират събития, в които хората седят продължително време, след което се преминава към разточителни срещи и разговори на кафе. Със сигурност има някакъв резон в това. Но желанието за спокойствие и отпускане изниква от ежедневието на трудово заетите. Много от участниците в програмите за възрастни, с които се срещнах по време на моето изследване, се оплакаха от прекаленото спокойствие и отпускане. Те търсеха в музея предизвикателства към самите себе си, нещо да ги стимулира, да им се задават въпроси, да се предизвика резонанс. При някои дори физическото натоварване се възприемаше като нещо положително, както и възможността да поемат изпълнението на специални задачи – „това все още го мога!”Изследването установи, че сред причините за посещението на първо място не е толкова желанието на възрастните да разширяват и да обогатяват познанията си за това, което се вижда в музея. По-скоро това е желанието да научат нещо ново за себе си, а и за околните. Определени теми могат да им вдъхнат доверие в самите себе си в края на живота им, какъвто бе случаят с една група над 90 годишни. За тях това бе възможност още един път да потвърдят идентичността си, да разгледат нови експонати, да изживеят музея като място.
По-образованите от тях казват: „Ние искаме да подредим в едно цяло мозаечните камъни на познанието и музеите помагат за това.” За други е важно да излязат извън обичайната среда, да изживеят другостта извън стените на скромното едностайно жилище, да попаднат в големите зали на музеите, да видят и преживеят изкуството и архитектурата, да се срещнат с други хора. И не на последно място, с помощта на регулярните музейни програми се създава структура за тяхната седмица и за месеца.
Внимание!
- Избягвайте етикетите (напр. „старците”) и стереотипите (напр. „възрастните са такива и такива”), когато разработвате подобни програми. Както казахме по-горе, възрастта е изключително хетерогенна. Ние имаме едно общество на разнообразни индивиди.
- Възрастта е процес на последователност, НО И на нови начала. Човек има възможност да опита и нещо ново.
- Старостта означава, че аз знам какво искам и мога да Ви разкажа. Просто ме попитайте!
- Подкрепата на музейното ръководство е първото условие за успех. Трябва да сте сигурни, че то стои зад Вас.
- За да успеете, преди всичко трябва да имате желание да работите с тази възрастова група. Ако имате проблем, защото хората от такава група са по-различни от Вас, или по каквато и да е причина, ако се занимавате с по-голямо удоволствие с деца, тогава оставете, защото няма да се получи.
- В началото подбирайте по малки и сравнително по-хомогенни групи (напр. от едно място, някой пенсионерски клуб, дом за възрастни). И чак, след като натрупате опит опитайте с по-големи и разнородни групи.
- Говорете при всяка възможност и колкото се може по-често с хората от Вашата група. Съобразявайте програмата с техните потребности и предпочитания. Вие трябва да ги разберете, за да успеете. Питайте ги!
- Ако сте изградили доверие у посетителите от тази група, самата тема, по която сте разговаряли не е от такова значение.
- Помислете за партньори – напр. домове за възрастни. Може би някой, който се грижи за такива хора може да доведе цяла група в музея.