Писател
Инго Шулце

Провинция в Европа

Когато роднините ни от Западна Германия идваха на гости в ГДР, се случваше да употребяват странни изрази. Например казваха: „Утре се прибираме в Германия.“ Ако някой, който живее в Харков, Казан, Тирана или Сараево, днес ни чуе да говорим за Европа, имайки предвид Европейския съюз, би бил точно толкова неприятно озадачен колкото и аз тогава.

„Американецът, попаднал на Колумб за пръв път, е направил едно страшно откритие“, пише Лихтенберг. Да попаднеш на европейци извън Европа наистина не е било добро откритие. Едно отговорно поведение, зачитащо сторената несправедливост, би могло да се изрази по различни начини: чрез контрол на веригите за доставки на вносни продукти, чрез борба срещу субсидиите на Европейския съюз за селско стопанство, които унищожават пазара на африканските държави и местните производители, или в дискусията за връщане на музейни експонати на страните, от които са били присвоени.  

Дълги години живях в малкото градче Алтенбург на юг от Лайпциг. Преди известно време там имаше изложба със заглавието „Алтенбург – една провинция в Европа“. Заглавието е израз на едно европейско самочувствие, което обаче има шанс само когато имам възможността да участвам във вземането на решения на европейско ниво, така както мога да участвам в тези на държавно. Парламентът, който сме избрали, все още се намира далеч от това изискване. И още: „Откакто Съдът на ЕС разшири забраната за конкурентни държавни помощи на предприятия и върху публични институции, предлагащи социални услуги, никоя страна членка не може вече сама да реши каква свобода да остави на пазара и за кое сама да поеме контрола“ (Дитер Грим). Затова е необходимо да се подкрепят онези, които са готови да демократизират Европейския съюз и да спрат неговия неолиберален икономически курс.