Букурещ
Дан Пержовски, художник

Om Дан Пержовски

Дан Пержовски си прави селфи пред прозорец с рефлексни стъкла. На прозореца отляво и отдясно са скицирани две глави с надписите local и global © © Дан Пержовски Дан Пержовски © Дан Пержовски
Какво олицетворява сегашната ситуация за Вас лично или за Вашата държава?

Свободата да мислиш, но не и да се движиш. Това е едновременно призив да забавим темпото и да спрем изцяло. Ние никога не бихме го сторили доброволно, а само когато се налага. Глобална карантина? Кой можеше да си представи, че подобно нещо може да се случи? Границите вътре в Европа да бъдат затворени? Европейски граждани, които не могат да се приберат в родината си? Леле!
 
Недоверието и несигурността погубват хората. В културата на романските народи близкият контакт като прегръдките и това да бъдеш навън, значи много за хората, а в момента те са принудени да останат вкъщи. В Румъния тепърва се разкрива липсата на инфраструктура и организация. Тъжна гледка.

Думата „дом“, изписана с черен шрифт върху бял фон
© Дан Пержовски

Как пандемията ще промени света? Какви ще са трайните последици според Вас?

Неправителствените организации ще бъдат силно засегнати. Независими арт пространства и места, стопанисвани от творци, ще затворят. Много хора на изкуството ще бъдат принудени да си намерят работа, а такава няма да има. Дали работиш или не, наемът (за ателиета и пространства за изложби) трябва да бъде платен. А хората просто нямат пари, тъй като всички дейности са застинали, а спонсорите са взели решението да дадат парите си на здравната система.

Въпреки това всяка трагедия е и един вид шанс. Вероятно ще намерим други пътища да създаваме изкуство и да го показваме. Може би връзката с публиката ще се промени. Нямам представа как. Сигурно ще пътуваме и ще харчим по-малко, ще инвестираме повече в образование, ще развиваме проекти в по-малък мащаб, например поп-ъп галерии. Вероятно ще намерим и нови съмишленици.

Румънската културна сцена и без това е уязвима, независими и радикални творци постоянно живеят на ръба на катастрофата. Но сега чашата ще прелее. Въпреки това, който желае да прави изкуство, трудно може да живее другояче, независимо от обстоятелствата. Може би ще станем по-концептуални и по-малко материални. Ще се „маскираме“ като нещо друго. Ще пропуснем „шоуто“ в изложбения проект.

Може би „Нощта на галериите“ ще се превърне в „Ден на галериите“.
Думата „бъдеще“, изписана с черен шрифт върху бял фон
© Дан Пержовски
Какво Ви дава надежда? За една-две седмици хората от моя роден град организираха Va ajutam din Sibiu (Помощ за вас от Сибиу) – група, която предоставя оборудване за болници, помага при доставките на храна за домове за възрастни, свързва се с хора, които живеят сами и т.н. Тази практика се разпространи в повече от десет града. Само за нощ креативната индустрия произведе медицинска екипировка и я раздаде безплатно.

Хора и фирми даряват пари, докато местната болница получи скъп уред за тестване, както и предпазно облекло за лекарите. Впечатлен съм и не изпитвам нищо друго освен възхищение към тези хора. Те са моята надежда.