Атина
Detach, куратори

Какво олицетворява сегашната ситуация за Вас лично или за Вашата страна?

Новото настояще е нещо като безкрайна размяна на думи между екрани и през екрани. Едно състояние на хипноза, което въпреки фетишизирането на мобилните конференции, статистиките в реално време и обновяващия се брой смъртни случаи, не се ограничава само до личната ни сфера. Потребителските преживявания са повлияни от тази ситуация, за да бъдат  отклонени от действителните събития,  като  едновременно с това потребителите трябва да се научат да живеят в страх. Подобно изкривяване на социалните отношения най-добре може да се опише като „преобразяане“. Ограничаването на социалните контакти може да бъде сравнено с връзката между непокорно дете и монопола на държавния апарат върху възпитанието.

Видима с просто око става и фалшивата разделителна способност на всички обществени противоречия в сферата на репрезентацията. Чрез „преобразяването“ може да си проличи зависимостта от потреблението, затворена в един безкраен цикъл в нас самите. Новата форма на общуване, наложена ни заради Covid-19, в Zoom, Skype, Houseparty и други видео платформи прераства в едно безкрайно селфи – многоглавата хидра в реално време. Завесата се вдига за новото масово потребление, което се излива от нашите екрани. Проверете разделителната способност сега!

Как пандемията ще промени света и какви ще са дългосрочните последици от кризата според Вас?

Капитализмът обича иновациите. Нещо повече – неговият най-голям принос са именно иновативните идеи, например различните методи за убиване. Той убива хора по цял свят благодарение на интелигентни бомби, ядрени оръжия, мини, всекидневна скука, физически или дигитален арест, бодлива тел, химически оръжия, безпилотни летателни апарати като дронове, глад, прекомерно потребление, ограбване на природни ресурси, наемно робство. Освен това капитализмът обича и големите мащаби – разширяването на наблюдението, все по-голямото ограничаване на свободата на движение, полицейската държава, технофашизма, продължителните извънредни положения, оцеляването като единствен смисъл на живота.
 
И все пак стремежът към иновации в тази социално-икономическа система не е самоцел. Този стремеж спомага на едно малцинство да натрупа богатства, използвайки производствения капацитет на мнозинството. Системата постига всичко това, експериментирайки с вече познати концепции. Ако подредим в уравнение, от една страна ще стоят затворените граници, постоянното наблюдение, рентабилността и изолацията, а от другата резултатът ще е старият идеал на фашизма.

Какво Ви дава надежда?

Съществителното „надежда“ нерядко се използва стереотипно. Много по-интересно би било да разгледаме глагола „надявам се“. Често той се среща като напълно безсмислена дума в писмена кореспонденция – в началото на имейл човек се надява, че получателят му е добре; в края на съобщението си пожелаваме най-добри пожелания и се надяваме, че отсрещната страна ще откликне на тях. Човек също се надява и на изкуплението на душите в богословски контекст.
 
Може би сме изгубили смисъла на тази дума, защото той е тясно свързан с бъдещето, а засега то е „отменено“. В концепцията за надеждата има нещо недостъпно и особено, което ни поставя пред свършен факт. В едно настояще, което непрекъснато се повтаря, няма място за надежда. Понятието сякаш е изпразнено от съдържание. Надеждата е нереална, недействителна. Но ако все пак съществува, то трябва да я разглеждаме в множествено число.

Каква е личната Ви стратегия да се преборите с всичко това?

Вероятно най-ужасяващата пандемия в съвременния свят е пандемията на индивидуализма. Тя е култивирана и е окупирала всеки един аспект от нашето всекидневие, за да гарантира запазването и развитието на властващата социално-икономическа система. С всеки изминал ден става все по-ясно, че стремежът към себереализация не е най-подходящото средство за справяне с „диктатурата на биополитиката“. Създаването на собствени стратегии за оцеляване е съществена част от едно хомогенизирано социално цяло.

В името на благополучието и солидарността на този свят трябва да се наблегне повече на универсалните ценности на това социално цяло. Трябва да се запитаме дали някога сме били равни и с равни права и дали изведнъж заради коронавируса, дискриминацията на основа пол, раса и класа са изчезнали.