Независима сцена
За подкрепата на независимата сцена в Германия

Мариа Милисавлиевич
Снимка: © Linda Rosa Saal

В рубриката „Култура в кризисни времена“ ви информираме за кризата в културния сектор в България и Германия и какви мерки се вземат в двете държави за подкрепа на културните и творчески индустрии. Освен това ни интересуват личните позиции и критични гласове за начините и принципите на подкрепа за свободната сцена. Затова се обърнахме към редица интелектуалци от България и Германия и им зададохме въпроса: „Как според Вас трябва независимата сцена в България да се подкрепя – в и извън контекста на кризата, породена от коронавируса?“. Надяваме се рубриката да послужи платформа за обмен на информация и дискусия за важността на това свободната сцена да бъде припозната и подкрепена на институционално ниво не само по време на криза, но и в дългосрочен план.

Обърнахме се към драматурга Мариа Милисавлевич от Берлин с въпрос за подкрепата на независимата сцена в Германия. Ето какво ни отговори тя и какво си „пожелава“ за подкрепата по време на криза.
 
„В Берлин, където живея, имаше спонтанна незабавна помощ за артисти в смисъла на подкрепа за самоосигуряващи се, но тя много бързо се изчерпи и много останаха да висят на опашката, за да очакват подкрепата на национално ниво да бъде отпусната. Бързо се реши, че тази незабавна помощ е за режийни, но не може да обхваща и всекидневни разходи. За нас, занимаващите се с театър, всекидневните разходи са едновременно и режийни. Остава ни алтернативата: помощи за безработни.
 
Какво бих си пожелала? Театрите, които в момента вече не играят моите пиеси, да изплатят възнагражденията ми дори и частично. Германските театри се финансират в голяма степен със средства от бюджета на дадена провинция. Под 10% от бюджета им се покрива от билети. Отпадането на този минимален приход не е аргумент за театрите да не изплащат хонорари.“