Анита Бекерс и Юлия Зьокеланд
Искаме да събудим любопитството към видеоизкуството

Интересът към движещите се образи и постоянно променящия се пазар на изкуството вдъхновяват германските галеристки Юлия Зьокеланд и Анита Бекерс да основат blinkvideo.de – платформа за изследване на видеоизкуство, пърформанси и мултимедийни инсталации. От 2012 г. насам тя предлага куратирани програми, информация и линкове към специализирани изследвания в областта на видеоарта. Разговаряме със създателките на водещата германска платформа за видеоизкуство от цял свят.

Om Симона Ганева

Бихте ли се представили първо на нашите читатели, които може би не познават толкова добре платформата blinkvideo? Каква беше основната Ви идея при създаването ѝ? И какво Ви доведе в света на видеоизкуството?

Юлия Зьокеланд: Още по време на съвместната ми дейност с галерия »art agents» в Хамбург се занимавах много задълбочено с движещи се образи. Проучването на този вид произведения беше свързано с много големи затруднения през 90-те и началото на 2000 г. и аз винаги съм искала да имам възможността да търся филми чрез по-съвременни методи, въз основата на големи количества информация. След това се появи по-бързият интернет, а с него се роди идеята и за платформата blinkvideo.

Анита Бекерс: Още в началото на дейността ми като галерист в средата на 90-те показах първите изложби на медийни художествени изкуства на италианката Алба Д‘Урбано в Дармщат. След 1998 г. в галерията в Хамбург имахме допълнителна видео стая, която винаги използвахме паралелно с други изложби. По онова време това беше относително необичайно. Много рано представихме творби на Бьорн Мелхюз и Ив Нетцхамер. След това получихме много международни запитвания за предварителни копия с визуализации, което ни създаваше огромно количество работа. Когато интернет с всичките му дигитални възможности навлезе в офисите, се роди идеята за опростяване на обмена на видеоклипове посредством дигиталните възможности.

Познавах вече Юлия Зьокеланд покрай съвместната ѝ работа като галерист с Насим Вайлер. Случайността ни срещна отново и установихме, че и двете работим върху една и съща идея. Така се роди blinkvideo. Юлия Зьокеланд притежаваше всички технически познания, необходими за осъществяването на платформата, наред с познанията ѝ за видеоизкуството. Тя е и си остава движещата сила зад платформата.

Как се промени blinkvideo през годините?

Юлия Зьокеланд: blinkvideo стартира като платформа за изследователска дейност, ние се допитвахме за идеи до целия бранш на изкуството. Молихме куратори да представят репортажи по теми или да представят техните фаворити; с колеги от галерията избирахме интересни художници, гледахме фестивали и подбирахме победителите, информирахме се на панаири на изкуството и се допитвахме до колекционери. Така се създаде един богат архив.

През последните години все по-често започнахме да работим с музеи, а също и с Гьоте-институт в различни държави. В музеите например придружавахме изложби и показвахме допълнителни работи, които хвърлят светлина върху контекста и средата. Събрахме съвместно с Гьоте-институтите тематични филми на творци от съответните държави и Германия. Искаме да продължим да развиваме тази платформа, която е достъпна и без парола и е ограничена във времето. С това се надяваме да заинтригуваме с видеоизкуството по-широка публика и да я превърнем в почитатели.
 
Може ли да се твърди, че гледането на видеоизкуство на определено място, в музеи или на голям екран, предлага съвсем различно изживяване в сравнение с гледането на малък екран на лаптоп?

Юлия Зьокеланд: Разбира се, формата на представяне на видеоизкуството е много важна и има голяма разлика, ако го гледате в изложбеното пространство – музей, галерия, изложбени зали или друго подходящо място. Творците много често определят как трябва да се покаже съответното произведение. Има и много многопластови прожекции или работи, които изискват специално място и съответно биха били още по-трудно проследими на екран. Поради тази причина ние се възприемахме като платформа за изследователска работа, а не като място, което може да гарантира перфектно представяне на творбата. Преди всичко ние предлагаме на професионалната аудитория възможност за отсяване и избор за презентиране на изложби. Изглежда обаче, че видеоизкуството е перфектна медия, която може доста добре да съществува във виртуалното пространство или онлайн. Мислите ли, че видеоизкуството ще устои на промените в медиите?

Анита Бекерс: За мен ключовият елемент винаги е „разказът“ и хората искат да бъдат част от него. Видеоизкуството или филмът са само „транспортно средство“ и следователно те ще продължат да съществуват във виртуалното пространство и могат да бъдат адаптирани и използвани в зависимост от новите технически възможности. Това може да доведе и дотам, именно видеоизкуството отново да придобие друго значение на пазара, тъй като все още е слабо представено в сравнение с всички останали медии, въпреки че съставлява по-голямата част от произведенията на изкуството, показвани на всички големи изложби. В този случай трябва да се появи нова, по-справедлива система за възнаграждение на творците.

Все още ли се вълнувате, когато гледате видеоизкуство, след като през годините сте събрали над 2500 видеоклипове на платформата? Откъде идва тази Ваша страст към видеоизкуството?

Анита Бекерс: Лично аз, след като се преместих във Франкфуртското сити, успях да покажа много по-малко движещи се образи заради новите помещения. Напоследък изпробваме нови възможности в галерията, опитваме се да променим това обстоятелство. За мен това е като „да се прибера у дома“. Винаги съм се стремяла да третирам всички художествени медии по еднакъв начин и така да дам възможност на зрителя да сравнява по-добре съвременното изкуство. Тъй като движещият се образ зависи от други условия на презентиране и по принцип не може да бъде закачен като картина на стена, за blinkvideo може да се появят в бъдеще възможности, които трябва да бъдат използвани.

Юлия Зьокеланд: Завършила съм история на изкуството и етнология и също така се интересувам от културния контекст. blinkvideo функционира на международно ниво, творците са от Европа, но също така от Северна и Южна Америка и азиатския регион. Африка е по-слабо представена. И разбира се културните различия също личат във филмите. Винаги има изненади и това все още ме вдъхновява.

Спомняте ли си първото видео, което е качено на blinkvideo, или някои творци, с които сте работили?

Юлия Зьокеланд: Не си спомням точно кой филм беше, тъй като ние не започнахме разбира се само с един творец, а веднага с цяла група. В съзнанието са ми се запечатали филмите на Ене-Лиис Семпер „FFREW“ и „Oasis“, които много ме впечатлиха. Тя представляваше Естония на биеналето във Венеция през 2001 г. и ние бяхме едни от първите, които показаха нейните филми в blinkvideo.

Анита Бекерс: Бьорн Мелхюз присъстваше също от самото начало. През 1998 г. гледах първите му творби, за които беше получил „Наградата за видеоизкуство Marler“. Това беше искрата, която ме подтикна да се съсредоточа главно върху развитието на тази форма на изкуството в галерията.

В момента на платформата blinkvideo ще се излъчва онлайн програмата Shooting Ghosts, която беше създадена в сътрудничество с Гьоте-институт България. Работили ли сте досега с творци от България и представяли ли сте такива в blinkvideo, или това е първият път?

Юлия Зьокеланд: Срещали сме един или друг артист от България по време на представления на фестивали. Хубавото на представената тук програма обаче е, че тя е съставена от явни познавачи на българската художествена сцена и дава чудесна представа в широк план. Имали сме програми, специфични за отделните държави, например китайско или бразилско видеоизкуство, за да отбележим само някои от далечните страни. blinkvideo показва за първи път българска програма, за което сърдечно благодарим на Калин Серапионов и Красимир Терзиев за много личната и впечатляваща програма.

Анита Бекерс: Познавам и ценя много българската артистка Марияна Василева, работили сме вече веднъж заедно и имаме една нейна творба в нашата частна колекция, като смятаме да продължим да работим с нея.

Какви са Вашите впечатления от представените в рамките на програмата Shooting Ghosts видеоклипове?

Юлия Зьокеланд: Калин Серапионов и Красимир Терзиев са избрали произведения, които с много въображение разглеждат социалните промени през последните 30 години, както политически, така и глобални, които са свързани с дигитализацията. Многопластовите нива личат още в първия филм на Венета Андрова „Ear Cleaning“. Интимният акт на почистване на ушите се извършва върху дигитално генерирана 3D глава на жена, докато „жената“ нашепва омразни послания от расистки и агресивен характер, които циркулират в българския интернет. Човек полага усилия, за да разбере посланията, трябва да се доближи до монитора, след което бива отблъснат от съдържанието. По подобен начин и останалите филми съчетават деликатно различните нива.

Анита Бекерс: Във видеоизкуството „историите“ също така се разказват въз основа на предишен опит. Глобализацията ни отне нашата невинност, всеки отделен артистичен израз рискува да бъде подложен на оценка под радара на интернет. Смятате ли, че пазарът на видеоизкуство е монополизиран от малък брой много успешни артисти?

Анита Бекерс: Видеоизкуството, въпреки че е с по-ограничен обхват, се подчинява на същите пазарни правила като останалото изкуство. По принцип кураторите, собствениците на галерии, а също и колекционерите разполагат с инструменти, чрез които доминират пазара, като многократно застават на една и съща позиция по отношение на произведенията на изкуството. Вероятно винаги е било така. В световен мащаб няма толкова много видеоартисти, които да се открояват ясно чрез художествена си работа, като например Кандис Брайц, Уилям Кентридж, Матю Барни, Марина Абрамович, Бил Виола. Следователно техните работи винаги присъстват на важните изложби. Според мен причините за създаването на един вид монопол се коренят в глобализираните мрежи.

Затова ли се опитвате да показвате в blinkvideo по-малко познати произведения на изкуството?

Анита Бекерс: Горепосочените творби вече не се нуждаят от видимост в интернет платформата, но всички интересни художествени произведения, които биват показани само за кратко на фестивали или изложби, имат такава нужда.

Юлия Зьокеланд: blinkvideo е преди всичко замислена като инструмент за куратори, а те така или иначе познават съответните филми на известните творци. Ние искаме да сме място за открития. Не е задължително те да бъдат много млади творци, а по-скоро хора на изкуството, които все още не се появяват навсякъде на пазара на изкуството. Понякога те биват преоткрити или са от държави, които нямат такова присъствие в международен план. Даваме на творците и техните произведения публичност и вече много от тях участват често в изложби.

Смятате ли, че светът на изкуството като цяло става по-демократичен с годините?

Анита Бекерс: Това би било желателно, но зависи от толкова много фактори, които трудно се повлияват. Тук се появи финансово силен пазар, който бива защитаван с всички средства на капитализма. Съществува обаче и така наречената средна класа, която представлява по-голямата част от творците и изглежда, че могат да се развият нови „по-демократични“ възможности, предизвикани от кризата с корона вируса. Всичко е възможно!

Юлия Зьокеланд: Наред с пазара на изкуството и неговите пазарни механизми има още една широка област в изкуството – и особено по отношение на новите медии –, която съществува паралелно. Например голяма част от случващото се в изложбените зали не играе роля на пазара на изкуството. Произведенията са по-кратки, например пърформънси, чието съществуване е краткотрайно или произведения, базирани на интернет, включително филми, които се публикуват свободно в интернет.

Остава само въпросът, как могат да се осигурят средства за препитание на артистите извън стандартните пазарни механизми. Хонорари за изложби, точно както се заплаща на театралните актьори за техните представления, са стъпка в демократична посока. Професионалното сдружение на творците в сферата на визуалните изкуства призовава за това от години и някои федерални провинции – Берлин, Хамбург, Бранденбург – тъкмо ги въвеждат или вече частично заплащат.