Марио фон Келтерборн
Колекционирането е много повече от това да се купува изкуство

От повече от 20 години Марио фон Келтерборн се посвещава на колекцията фон Келтерборн, за която през 1997 г. заедно със съпругата си Юлия започва да събира творби. В колекцията преобладават видеоизкуството и фотографията с акцент върху социално критичните творби. Разговаряхме с германския колекционер за любовта му към изкуството, ролята, която съвременното изкуство заема в обществото днес, за стереотипите спрямо хората, които имат възможност да купуват изкуство и нуждата от разширявяне на обществената нагласа спрямо тях.

Om Стефка Цанева

Със сигурност често Ви питат как сте започнали да колекционирате произведения на изкуството и каква е била причината за това. Аз бих задала въпроса по по-различен начин: какво Ви мотивира в днешно време, в това странно време на икономическа, политическа и социална несигурност, да продължавате все още да купувате изкуство и да се интересувате от него?

Изкуството не е „Nice to Have“, нещо което е „хубаво да го имаш“, а „Must Have“ – „нещо, което трябва да го имаш“. Тъкмо в несигурни времена или във времена, в които много неща се променят, намирам за изключително важно да наблюдавам онези хора в обществото, които са особено креативни и които гледат на света от различни гледни точки. Хората на изкуството правят това и раждат идеи, от които човечеството не бива да се лишава.

Как колекционери като Вас и съпругата Ви (Юлия фон Келтерборн, бел.ред.), които притежават стотици произведения на изкуството, решават кои творби да си закачат вкъщи, кои да изложат в музея и кои просто да съхраняват на склад?

По принцип всички наши произведения са на наше разположение. Тъй като нямаме собствено изложбено пространство, отговаряме с удоволствие на запитвания на заемане на творби от галерии и музеи, а също така организираме и собствени изложби. Вкъщи, разбира се, има по-различни ограничения от тези в музеите. Трудно е да се прожектира видео, а инсталациите са почти невъзможни. Поради тази причина повечето от нещата са просто закачени на стената. В момента редуваме две широкоформатни фотографии на Ричард Мосе с работата на Тарин Саймън, която се състои от пет части и която тъкмо се „освободи“ от представяне на колекцията в музея Везербург в Бремен. А и начинът, по който закачаме творбите вкъщи, не е целенасочено куриран.

Как колекционерите работят съвместно с кураторите? Къде е границата между личния вкус и цялостния кураторски поглед върху колекцията?

Изкуството се случва в мрежа. Обменът е много важен. При нас решаваме ние самите. Но, разбира се задаваме въпроси, разговаряме с експерти и куратори, чието мнение е важно за нас. С течение на годините акцентът на колекцията се е формирал както от медията, така и от темата. По този начин не е толкова трудно в темата на колекцията да се включат нови творби, тъй като най-вече харесваме такива, които допълват съществуващия профил на колекцията и добавят нови перспективи.

Кой беше художникът или коя беше творбата, която в последно време Ви направи особено впечатление?

„Présages (09.05.2019, 10:15)“ (Предзнаменования) на Хишам Берада. В рамките на десет минути се показва създаването на света в епруветка чрез смесването на вещества и химични реакции. За броени секунди от нищото изникват невероятно красиви изображения на пейзажи и тайнствени подводни светове, които по-скоро напомнят на живописна картина, отколкото на съвременна видео творба. Понякога ни се струва, че всичко вече сме видели. Но не е така.

Какво произведение на изкуството бихте искали да притежавате, но не можете да купите?

Вече разпродадената творба на Хито Щайерл „HOW NOT TO BE SEEN: A Fucking Didactic Educational. Mov File, 2013.“, както и „Tall Ships“, работата на Гари Хил, представена в рамките на деветото издание на Documenta. И двете творби биха допълнили перфектно колекцията ни.

Акцентът на Вашата колекция са социално критичните произведения. От тази година във фокуса на нашата културна програма е темата „Изкуство и политика“. Във връзка с това въпросът ми е: Каква е връзката между изкуството и политиката днес?

Това е труден въпрос. За мен изкуството и политиката са като двете страни на една и съща монета. Изкуството може да създава идеи, да вдъхновява хората, но и да предава ценности. Политиката трябва да се основава на ценности и също така да вдъхновява хората, така че да я последват и да се чувстват уверени, че постъпват правилно. Политиката също се нуждае от креативност и трябва да напусне утъпкания път, за да реагира по интелигентен начин на социалните промени. Циклите в общественото мислене и нагласи са по-дълги от законодателните периоди. Изобразителното изкуство не трябва да е първият учебен предмет в училище, който би отпаднал, а последният. Политиката трябва да бъде отворена за всички мнения и с помощта на специалисти да работи по отделни теми по прозрачен начин. Това често не е така. И това води до политическа апатия, което е опасно, защото отваря пространство за екстремни възгледи. Изкуството помага да се видят и разберат различни гледни точки.

В едно интервю от 2018 г. за списанието Kunstforum разговаряте с Михаел Щьобер за това, че идвате от Източен Берлин, както и за Изтока и Запада. Все още ли Изтокът и Западът са геополитически ориентации? Изкуството (арт сцената) разделя ли се също на Изток и Запад?

Мога да дам само субективна преценка. Но Изтокът и Западът със сигурност не са се сраснали напълно. Мисля, че две теми са особено важни:

1) Много хора в бившата ГДР чувстват, че цялостните им постижения не са оценени по адекватен начин;

2) и в някои региони все още липсва опит в общуването с имигранти.

Обществото в бившата ГДР беше много хомогенно. В нашата колекция са представени художници от цял свят. Дори тези от тях, които живеят от дълго време в Берлин, всъщност почти без изключение идват от другаде. Моето източно минало със сигурност играе основна роля за това, че гледам на нещата от различни гледни точки и поставям много неща под въпрос.

Действителният повод за нашата среща, която за съжаление не можа да бъде реализирана поради пандемията, беше видеоарт проектът, куриран от Лудвиг Зайфарт. Разкажете ни за видеата във Вашата колекция и за колекционирането на видео и филми.

Да, много жалко. Но проектите могат да бъдат наваксани. Движещият се образ се появи преди около десет години в колекцията ни и днес преобладава наред с инсталациите. Израснах с телевизия и кино. За мен филмите бяха прозорецът към света. Харесвам ги и не мога да си представя живота без тях. Така че беше съвсем логично видео изкуството да попадне в нашата колекция. Не е задължително да имам произведения на изкуството у дома, за да им се наслаждавам. Имате творби на Мариана Василева във Вашата колекция. Познавате ли други творци от България или като цяло от Балканите?

За съжаление не, но се надявам, че чрез видеоарт проекта, част от който вече може да се види в интернет на платформата blinkvideo.de, ще придобия по-добра представа и ще се запозная лично с интересни творци.

Как една частна колекция достига до широката общественост или публиката? Трябва ли тя да стане обществено достъпна и ако да, под каква форма?

Непрекъснато се опитваме чрез изложби да направим възможно най-много творби достъпни за обществеността. Освен това редица творби са изброени на нашия уебсайт. Ние обаче нямаме собствено изложбено пространство и не планираме такова. С удоволствие работим с публични институции и ги подкрепяме, тъй като те нямат възможност да следят цялостно актуалните тенденции и следователно разчитат на подкрепа. За мен е важно да добавя, че Колекционерите са като феновете, често са като "групита" (Groupies) на художниците. Пътуваме за изложбите и откриванията, т.е. не оказваме подкрепа само чрез покупки. Също така сме на разположение като консултанти, популяризираме нашите автори, провеждаме интервюта, разпространяваме информацията и работим в мрежа. Често работим в тясно сътрудничество с галериите и музеите, участваме в дискурса и насърчаваме приятели и познати да купуват или колекционират. Подкрепяме художествени институции, помагаме при сключването на договори, предаваме знанията си от други социални и икономически области, разговаряме с кураторите, самите ние получаваме съвети, споделяме ентусиазма си и с голямо въодушевление разказваме истории за произведенията. Това е почти като професия.