Околна среда
Проблемът с разделното събиране и рециклиране на отпадъци в България

Данита Заричинова, координатор в Зиро уейст тийм, За Земята
©За Земята

Интервю с Данита Заричинова от сдружение „За Земята“ 

Om Гьоте-институт България

От появата на „Екопак“ през 2004 г. насам в България – както и в почти всички европейски страни – съществува система за рециклиране, с помощта на която хартията, стъклото, пластмасата и металът се събират разделно, рециклират се и се използват отново. Доколко е успешно прилагането на тази система досега?

Бих искала да отбележа, че „Екопак“ е само една от организациите, които са си поставили задачата да рециклират опаковъчни материали. Вярно е обаче, че тя е най-голямата в България. За съжаление, системата не е успешна и повечето българи ще се съгласят с това. Причините са три:

Първо, няма достатъчно контейнери за разделно събиране – нито в малките общини, нито в големите градове. В София например има само един контейнер на 700 жители. За сметка на това контейнерите за смесени отпадъци са широко разпространени и съответно се използват повече.

Втората причина е липсата на насоки за правилно разделяне на отпадъците. Някои организации предлагат семинари в училищата и провеждат осведомителни кампании за по-младите хора. Но също толкова важно е да образоваме и по-възрастните поколения.

Третата причина е, че хората не вярват в системата за рециклиране. Съществува мит, че след като се изхвърлят в съответните контейнери, отпадъците се смесват в камиона, който ги откарва. Но това наистина е просто мит. В миналото може и да е било така, но вече не е, а хората продължават да си го мислят. Организациите и общините пък правят твърде малко, за да се преборят с това погрешно схващане.

Особено общините биха могли да допринасят повече, за да функционира по-добре системата за рециклиране: например биха могли да подписват по-строги договори с организациите за рециклиране. В някои страни даже има общини със своя собствена система за рециклиране, при която приходите се връщат в общинския бюджет.


С всички организации за рециклиране ли работи всяка една община в България?

Всяка община решава с кого да си сътрудничи. За най-малките общини с по-малко от 5000 жители рециклирането на отпадъци не е задължително. Ние от „За Земята“ и други екологични организации настояваме законодателството да бъде изменено така, че във всяка община да се създаде система за рециклиране.


Като цяло разделното събиране и рециклирането в България се развиват мудно. Една от причините за това е конкуренцията между официалните и неофициалните системи за събиране на отпадъци. Има какво да се желае и по отношение на поведението на гражданите. Целта е до 2035 г. делът на рециклираните отпадъци да се увеличи до 50%, но с оглед на всичко споменато дотук тя изглежда трудно постижима.Какви стъпки предприема „За Земята“ в тази връзка?

Неофициалното събиране на отпадъци се осъществява от частни лица. Едно проучване установи, че в София има около 6000 събирачи на отпадъци, повечето от които са бедни и/или бездомни. И те вършат по-добра работа от официалните организации, които ги смятат за конкуренция. А всъщност тези хора биха могли да допринесат за подобряването на официалните системи за рециклиране.

Дейността ни като екологична организация обхваща основно информационни кампании. Сътрудничим си и с общините, организираме конференции, мероприятия и семинари за заинтересованите страни на всички нива. Освен това сме част от европейската мрежа на градовете с нулеви отпадъци и редовно каним експерти от други европейски екологични организации, за да ни представят модели и добри практики от други държави.

Работим и за подобряване на националното законодателство в посока към по-ефективно управление на отпадъците. Със сегашното правителство сътрудничеството е малко по-лесно, тъй като новият министър на околната среда е от партия „Зелените“ и навремето също е бил активист.

Участваме и в работна група, чиито усилия са насочени към въвеждането на система за връщане на депозит за пластмасови и стъклени бутилки и алуминиеви кенчета в България. Групата включва различни институции, фирми и неправителствени организации. Надяваме се догодина да успеем да въведем тази система, тъй като това е един от най-ефективните методи за рециклиране. В рамките на тази инициатива организирахме пътуване до Литва, за да видим как работи системата там. Литва вече е постигнала целта, заложена в новата директива на ЕС, според която до 2029 г. трябва да се рециклират 90% от пластмасовите бутилки.


Какви са причините в България все още да не е въведена такава система за връщане на депозита?

Още преди няколко години министерството искаше да въведе такава система, но от „Екопак“ се противопоставиха, тъй като това щеше да означава, че те ще рециклират по-малко пластмасови бутилки и следователно ще генерират по-малко приходи. Имаше и други контрааргументи, като например, че ще бъде твърде скъпо и твърде неефективно.


В България единствено Свиленград от 2019 г. официално се счита за град с нулеви отпадъци. В допълнение към общата система за събиране на отпадъци общината е организирала директно събиране на сортирани отпадъци за рециклиране от магазини и ресторанти, закупила е машина за балиране с цел по-добро съхранение и транспортиране на отпадъчна хартия и картон и е инсталирала съоръжение за компостиране с капацитет 3000 тона годишно. Как оценявате успеха на предприетите досега мерки?

И гражданите, и администрацията на Свиленград са много мотивирани. Създаден е обществен съвет за нулеви отпадъци, който обединява хора от различни сфери на живота, като например учители и собственици на ресторанти, и чиято задача е да съветва общината. За разлика от София, в Свиленград няма анонимни контейнери. Всяко домакинство има свой собствен, така че хората действително се стремят да разделят отпадъците правилно и се чувстват отговорни за контейнерите. За магазините и ресторантите пък беше предвиден информативен списък с въпроси и отговори.


В България понастоящем се рециклират около 36% от събраните битови отпадъци. Несортираните отпадъци все още попадат в някое от 104-те депа или се изхвърлят безразборно в природата. Всяка година 260 килограма отпадъци на глава от населението се депонират на сметищата. Средната стойност за ЕС е 115 килограма на глава от населението. Какви са според вас причините за слабото представяне на България по този показател?

Смесеното събиране на отпадъци е основният проблем, тъй като последващото им разделяне е много неефективно и скъпо. Например в един голям завод за изгаряне на отпадъци близо до София само 10% от отпадъците се разделят. Органичните отпадъци също не се разделят. Само в Габрово има система за събиране на биологични отпадъци. Ако отделяме и компостираме органичните отпадъци в цяла България, бихме могли да постигнем по-добър резултат. За съжаление се планира изграждането на допълнителни инсталации за изгаряне на отпадъци, което е много лошо, защото замърсяването ще се увеличи. Общините не са достатъчно амбициозни, за да въведат изцяло нова система, и се страхуват да правят големи крачки, смятайки, че българите не желаят това. Но българите в други държави вече са доказали, че могат да разделят отпадъците.

Друг проблем е таксата за битови отпадъци, която гражданите плащат всяка година и която се базира на количеството произведени отпадъци. Ние се борим за въвеждането на система за заплащане на таксите при самото изхвърляне, която може да мотивира хората: всяка сграда да има собствен контейнер, до който да имате достъп с чип, а таксата да се изчислява в зависимост от обема на отпадъците в контейнерите. Такава една система би била по-справедлива.