Градско градинарство
Назад към природата

Комунална градина в Кьолн
Комунална градина в Кьолн | Снимка: © Ана Бързакова

Емисии на въглероден диоксид и климатични промени, тонове пластмасови отпадъци, замърсяване на водите и изчезващи животински видове, прекомерно използване на химикали, масово производство и разхищаване на природни ресурси – това е само малка част от проблемите, които ни съпътстват от десетилетия на нашата планета. Доверието към политиците спада, а обществото търси свои собствени решения. Малка крачка в правилната посока е градското градинарство – важно социално движение, което десетилетия наред показва своята полезност на различни равнища.

Om Ана Бързакова

Макар английското понятие „urban gardening“ да е широко разпространено, градското градинарство не е модна тенденция, то има дълга, макар и първоначално по-скоро трудно наложила се традиция. На практика градско земеделие означава производство на плодове, зеленчуци и билки както и пчеларство – а в някои страни и животновъдство – на територията на градовете.
 
Още през ХIX век жителите на градовете са били стимулирани да използват всички възможни зелени площи в своите населени места за засяване на ядливи растения, за да се противодейства на глада и кризисните ситуации, породени от продължителния транспорт и нетрайността на хранителните продукти. Идеята за самозадоволяването на гражданите с хранителни продукти е актуална и по време на Първата и Втората световна война, както в Европа, така и в САЩ и Канада. В края на 1960-те години гражданската инициатива Urban Gardening придобива и политическа насоченост – жителите на големите градове, като Ню Йорк например, възприемат неизползваните зелени площи в градовете като либерален знак срещу господстващия капитализъм, растящите наеми и обедняването на средната класа.
 
Оттогава градското градинарство придобива все по-голяма популярност. Виждат се последиците от разрастването на градовете навсякъде по света и гражданите търсят алтернативи във все по-забързания начин на живот и в затворените градски пространства.
 
„Градското земеделие е важно поле за действие, ако трябва да се направи нещо положително за една екологично и социално поносима икономическа и обществена среда“ – така Мюнхенският институт за подкрепа и изследване на инициативите в областта на градското градинарство „anstiftung“ [насърчаване] описва на своята интернет страница градското градинарство.

„Назад към природата“ като мото на днешния ден

Градското градинарство днес е организирано под формата на граждански инициативи в сдружения с нестопанска цел. Тези инициативи продължават да се придържат към първоначалната идея за производство на хранителни продукти с минимален транспорт и разходи – от гражданите за гражданите.
 
Но през последните десетилетия добиха важност и други аспекти: при съкращаването на транспортните разстояния днес се мисли и за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и съответно за защита на климата. В градското земеделие изцяло се отхвърля използването на генно модифицирани семена и химикали при засаждането на растения. Държи се на сезонно производство и съответно не се допуска свръхпроизводство. За разлика от веригите супермаркети се работи с по-малки количества – за лични нужди и за общността. А остатъците се компостират и се използват за новата реколта.

Повече от градинарство

По този начин гражданската инициатива Градско градинарство се превърна в политическа позиция и трибуна за жителите на отделните квартали на градовете. Организаторите се стремят заедно с всички останали единомишленици да вземат в свои ръце бъдещето на градовете си и да участват при вземането на решения за използването на отделни площи. Редовно се провеждат срещи, на които се дискутира за новите планове за развитие и благоустройство на града, при необходимост се организират демонстрации, на които гражданите могат да дадат глас на мнението си.

Защото градското градинарство трябва да бъде от полза за всички. То е чувство за общност, за споделено съседство, за приятелство и радост да опознаеш съседите си (по-добре) и да направиш нещо, да задвижиш нещата заедно с тях. В градините не само се работи и се прибират плодовете на труда. Празненствата също са част от програмата, например барбекю и домашно приготвена храна. Малки музикални групи и изпълнители тук също намират сцена за своите изяви.
 
В градските зеленчукови и овощни градини са добре дошли и млади, и стари, независимо от социалния им произход или обществените позиции. Децата се запознават с природата и с растителните цикли на различни сортове плодове и зеленчуци, възрастните пък могат в различни работни групи да изпробват нови неща, като например компостиране и пчеларство, или пък да споделят опита си с другите. Важното е да се срещат, да си помагат взаимно и да прекарват времето си сред зеленина. И то насред града.

Комуналните градини като място за срещи и за творческо общуване

Градското градинарство междувременно е широко застъпено в почти всички по-големи градове на Германия. Една от най-разпространените форми на тази гражданска инициатива са комуналните градини. Например GartenNetzwerk Dresden, Urbane Oasen Aachen, das NeuLand in Köln – според института „anstiftung” [насърчаване] днес в Германия съществуват над 700 такива сдружения за градско градинарство. Участието в подобни инициативи за градско градинарство е безплатно. Необходимо е само любопитство и желание за работа в градината.
 
NeuLand в южната част на Кьолн, между кварталите Зюдщат и Байентал, е образец за оползотворяването на градската среда. Повече от три години огромната пустееща площ стоеше неизползвана, докато неколцина от жителите в съседство през 2011 г. не решават да го наемат от собственика и да създадат там комунална градина. Тъй като почвата е замърсена и не се знае дали договорът за ползване ще бъде продължен, сдружението NeuLand се организира като мобилна градина – всичко се засява в преносими дървени сандъци, бидони и чували, за да могат насажденията да бъдат премествани. На терена има и място за компостиране, парници, пчелни кошери, работилница за велосипеди, градинско кафе, игрище и много други неща – но всички са мобилни, ако се наложи градината някой ден да се премести. Комуналната градина NeuLand със своите 10 000 квадратни метра  площ е най-голямата във Федералната република.
 
В България градското градинарство отдавна вече не е непознато понятие. Инициативата „Градина заДружба“ в софийския квартал Дружба в момента е най-голямата комунална градина в столицата. Там могат да се обработват отделни парцели, но може да се работи и в рамките на общността – при различни видове дейности, в пчеларството или в билкарството. От 2015 г. „заДружба“ е открита за всички интересуващи се – междувременно се засаждат над 30 парцела. Допълнително се организират групови посещения за деца, както и тиймбилдинг събития. Целта е да се представят на хората нови възможности за изява и да се укрепи самочувствието им, че могат да участват в изграждането на настоящето и бъдещето на своя град.

Други форми на градското градинарство

Ако на някого общата работа в комуналната градина му идва в повече, съществуват и други възможности да се създаде зелен оазис: на първо място това е собственият балкон или тераса, защото там могат да се засадят както цветя, така и някои (по-дребни) видове плодове и зеленчуци като ягоди, домати, рукола или билки.
 
Или пък да се поеме „патронаж“ над леха с цветя или над зелената площ пред собствения вход? След като се уведоми службата по озеленяване на града, се поема отговорността за съответния терен, като може да се постави и табелка с информация за поетия „патронаж над лехата“.
 
Алтернативна възможност представляват наемането на градини и солидарните земеделски инициативи. В такива случаи частни инициатори и земеделци предоставят правата за поддръжка и прибиране на реколтата от определен парцел на наемателите. Възможно е съответната земеделска площ да се обработва самостоятелно, но наемателите могат и само да помагат на стопаните в тяхната работа и за отплата да имат право да получат част от реколтата.

Или все пак по-добре собствена градинка?

В Германия на първо място винаги е била  и продължава да е собствената малка градина. Тя представлява парче земя с малка къщичка, което се намира в градски терен от множество подобни градинки. Те се управляват от  градинарски сдружения с нестопанска цел. Новите „градинари“ стават членове на сдружението и наемат парцела на минимална цена. Според данни на федералното сдружение на градинарите Deutscher Gartenfreunde e.V. броят на малките градински парцели в Германия е около 911 000, като големината на парцелите е от по приблизително 370 кв.м. И ако това не са впечатляващи данни?
 
Малките градини са изключително популярни, предимно в големите градове като Берлин, Мюнхен, Хамбург, Лайпциг или Кьолн. Най-големият им брой е в столицата (около 67 000), а в момента повече от 12 000 души са подали молба за придобиване на градински парцел. Така че се налага да се чака понякога от три до пет години.
 
За да се поддържа малка градина обаче не е нужно само търпение. В градинарските сдружения действат много строги правила, т.нар. Bundeskleingartengesetz – федерален закон за малките градини. Той задължава притежателя редовно да поддържа парцела и къщичката и да използва една трета от терена за отглеждане на плодове и зеленчуци. В правилника подробно е описано какво е позволено на градинарите и какво не. Освен това всеки член на сдружението е длъжен да участва в събранията и да отработва определен брой часове годишно за общността. Включени са също така начална вноска за откупуване на наличната къщичка и насаждения както и текущи разходи за вода, ток, застраховка, членски внос, ремонти и нови семена.
 
В замяна на това човек притежава късче зелена площ за себе си и семейството си в рамките на града. Малък оазис, в който може да се посвети на природата. И сдруженията на малките градини живеят с чувство за общност и взаимодействие между отделните членове.
 
Макар градското градинарство, все едно под каква форма, да не може да замени мащабното земеделие, то представлява малка крачка към преосмисляне на настоящето и обръщане към бъдещето. То служи на креативността, взаимодействието и общуването и създава пространство за добиване на нови знания, опазване на околната среда и съзнателно отношение към природата.