Концерт
Шубертовите сонати с Венета Нейнска

III. Клавирен концерт

Вт, 17.12.2019
19:00 часа - 20:30 Гьоте-институт България, Голяма зала

Пътуване из творчеството на Шуберт - цикъл от пет концерта с кратка лекция преди всеки рецитал

III. Клавирен концерт:
Der Wanderer: "Сонатите на Шуберт" в изпълнение на Венета Нейнска (пиано)

Програма:

Соната за пиано №9 в си мажор, D 575 (оп. 147)
I. Allegro, ma non troppo
II. Andante
III. Scherzo: Allegretto - Trio
IV. Allegro giusto

Соната за пиано №13 в ла мажор, D 664 (oп. 120)
I. Allegro moderato
II. Andante
III. Allegro

Соната за пиано № 16 в ла минор, D. 845 (оп. 42)
I. Moderato
II. Andante poco moto
III. Scherzo & Trio. Allegro vivace - Un poco piu lento
IV. Rondo. Allegro vivace

Пауза

Соната за пиано №15 в до мажор ("Reliquie"), D. 840
I. Moderato
II. Andante
III. Menuetto & Trio. Allegretto
IV. Rondo. Allegro

Фантазия за пиано в до мажор "Странникът", D. 760 (оп. 15)
I. Allegro con fuoco ma non troppo
II. Adagio
III. Presto
IV. Allegro

Първата четиричастна шубертова соната, тази в си мажор, D 575, е завършена, когато композиторът е едва двадесетгодишен, но публикувана за първи път след смъртта му. След няколкомесечна усилена работа върху поредица от произведения в жанра, Шуберт най-накрая е задоволен от резултата и действително - това е първият пример сред сонатите, в който можем да чуем истинският, характерен глас на твореца.

Две години по-късно, той завършва своята соната в ла мажор, D 664, в която обаче отсъства традиционният менует-скерцо и произведението има само три части. Тази соната е най-кратката сред завършените и доскоро е погрешно смятана за композирана през 1825, заедно с други три сонати, сред които D 840 и 845. Тази грешка в датирането не е случайна, защото нейните качества и зрялост са характерни именно за късните шубертови сонати.

Premiere Grande Sonata е името, което композиторът дава на творбата в ла минор, D 845. Tя е първата от само три сонати, които са публикувани приживе и е композирана в труден за Шуберт момент. Здравето му започва да се влошава, а сред близкия му приятелски кръг се заражда конфликт, породен от тайния годеж на поета Франц фон Шобер със сестрата на друг член на компанията.

В същия период Шуберт пише и сонатата в до мажор, публикувана след смъртта му със заглавието “Reliquie”, тъй като погрешно е смятана за последната му творба. Първите й две части са напълно завършени, за разлика от последните две, за които редица композитори са дали решения. Сред тях е и австрийският пианист Паул Бадура-Шкода, чийто вариант за завършване на творбата е публикуван в новото издание на събраните шубертови сонати под негова редакция на издателство “Хенле”.

Отново в до мажор и отново в четири части, фантазия “Странникът” е най-трудното произведение на композитора в техническо отношение. Сам той признава, че неговите собствени възможности на пианото не са достатъчни за изпълнението му, като отбелязва, че “Дяволът може да го изсвири”. Четирите части се изпълняват без прекъсване, а всяка от тях започва с вариация на шубертовата песен “Странникът”, написана през 1816г, шест години преди фантазията. Произведението остава в клавирната литература като един от големите върхове в композиторското творчество и вече 200 години се радва на изключителна популярност сред публиката.

Повече за Шубертовите клавирни сонати:

Официално 21 на брой, сонатите за пиано на Франц Шуберт са едни от най-мелодичните и в същото време задълбочени произведения в клавирния репертоар. Заедно с ранните творби в жанра, както и с фрагментите, в цикъла "Сонатите на Шуберт" в изпълнение на Венета Нейнска ще бъде включена и фантазия "Странникът", която често е причислявана към сонатната палитра на композитора. Преди всеки от петте рецитала пианистката Венета Нейнска ще изнесе кратка лекция за живота и творчеството на австрийския композитор, включваща и някои от незавършените му сонати.

Още от първите опити в сонатната форма е явно, че Шуберт е дълбоко повлиян от майсторството в жанра на своя кумир и съгражданин - Лудвиг ван Бетовен. Младият творец първоначално имитира, в последствие израства отвъд бетовеновата сянка, а накрая изгражда своя собствен неповторим индивидуален стил. Неговата изумителна музикална природа съчетава в себе си едновременно лиричното и епичното, а както той сам определя артистичната си душевност: "Когато желаех да пея за любов, тя се превръщаше в тъга. А когато исках да пея за тъга, тя се превръщаше в любов".

Повече за Венета Нейнска:

Венета Нейнска получава бакалавърската си степен в класа на световноизвестния пианист Джон Пери в Южнокалифорнийския университет. В последствие учи с Джоун Хавил в Лондон в Училището за музика и театър „Гилдхол“. Участва в майсторските класове на Имоджен Купър, Алексей Наседкин, Джером Лоуентал и Доминик Мерле.

В различни конкурси Венета печели многобройни награди, между които: първа награда на Седмия конкурс за пианисти в Ларнака, Кипър; втора награда на конкурса “Кристъфър Дюк” в Уотфърд, първа награда за изпълнител на произведения на Бетовен в Храдец, Чехия; трета награда на конкурса “Александър Тансман” в Лодз, Полша.

В момента Венета Нейнска е артистичен директор и вдъхновител на всички проекти на Модо България.