Logo Goethe-Institut

България

Лечебни растения в смъртоносната зона

Изложба | Свен Йоне

  • Гьоте-институт България, София

Черно-бяла фотография на човек, който тича през отвор в голяма бяла стена. Фигурата е заснета в движение, с единия крак във въздуха. Земята е покрита с трева, а стената има грапава текстура с видими линии. Сцената предава усещане за движение и динамика. Sven Johne, Heilpflanzen im Todesstreifen, 2022, Detail. Courtesy Sven Johne, Galerie KLEMM`S Berlin, Galerie Nagel-Draxler, Berlin, Köln, München. VG Bild Kunst, Bonn, 2025

Черно-бяла фотография на човек, който тича през отвор в голяма бяла стена. Фигурата е заснета в движение, с единия крак във въздуха. Земята е покрита с трева, а стената има грапава текстура с видими линии. Сцената предава усещане за движение и динамика. Sven Johne, Heilpflanzen im Todesstreifen, 2022, Detail. Courtesy Sven Johne, Galerie KLEMM`S Berlin, Galerie Nagel-Draxler, Berlin, Köln, München. VG Bild Kunst, Bonn, 2025

Гьоте-институт България представя изложбата „Лечебни растения в смъртоносната зона“ на Свен Йоне. Германският артист гостува за пръв път в България, за да представи две от последните си серии и една малка работа, в които задълбочава интереса си към паметта и проблематизирането на историята.

Произведенията на Свен Йоне се отличават със своя документален и концептуален подход. За него е характерно съчетаването на исторически проучавания и фикционални разкази. Йоне изследва аспекти от настоящето и миналото на Източна Германия, чувството на политическо безсилие и общата жажда за промяна; интересува се от „бележките под линия на световната история“.

„Лечебни растения в ивицата на смъртта“ (2022):

Свен Йоне се ражда в семейство на поколения веоннослужещи: „При кайзера, при Хитлер, в ГДР. Прадядовците ми и техните бащи. Дядовците ми, всички чичовци, баща ми.“ Доведеният баща на артиста не е изключение – професионален войник, командир на рота, доброволец на германско-германската граница. Факт, който дълго време бележи отношенията им с упреци и оправдания. За да изследва тази нишка от собствената си история, през лятото на 2021 г. артистът се отправя към 1400-километровата бивша вътрешногерманска граница – от Бавария до Мекленбург, там където пастрокът му е работил. Взема със себе си децата си и техни приятели. „За моите деца през 2021 г. беше трудно да си представят, че някога страната е била разделена, че тук са съществували стени, огради, наблюдателни кули, прожектори, автоматични оръжия, кучешки клетки и минни полета. Че тук са загинали 601 нещастници. За тях беше трудно да си представят, че тук са патрулирали войници с заповед да стрелят. И че един от тях е бил техният дядо, защото: дядо е толкова мил.“

Пътуването по границата между Варшавския договор и НАТО, между Източния блок и Запада. Днес този път е част от европейския Зелен пояс и много километри от него са природен резерват. Бившата смъртоносна зона е зараснала рана, но с още видими белези.

„Докато ние се разхождаме тук, помислих си, светът преживява ренесанс на границите – това е парадоксален страничен ефект на „безграничната“ глобализация. Помислих си: тази разходка остава утопия.“

„White Storm (Grandpa tells a story)“ (2021): 

През зимата на 1978/79 г. северната и източната част на ГДР са засегнати от голяма снежна катастрофа. В продължение на седмици селските райони са изолирани от външния свят, включително и родното място на Йоне, остров Рюген, разположен в Балтийско море. Снабдяването става по въздух. Днес се смята, че са загинали няколкостотин души.  „Зимата на 1978/79 г. и борбата срещу студа и снежните маси – водена предимно от военните – се е запечатала дълбоко в колективната памет на Източна Германия, а също и в семейната ни памет.“

Артистът използва снимки от публични и частни архиви, както и от личния албум на семейството, за да създаде работата. И в същото време разказва история за героизъм, издръжливост и мъжественост. Подобни понятия и наративи, които изглеждат като отживелица доскоро, днес се се завръщат с пълна сила в общоприетия език. „Тази работа само на пръв поглед се връща към 1978 г. Всъщност тя е поглед към едно много близко бъдеще.“

„Дъга“ (2025):

За първи път пред публика се излага малката фото-текстова работа „Дъга“ (2025). Тя показва в седем подробни снимки вратата на берлинско бомбоубежище. Според преданията, между 1941 и 1945 г., две жени са записвали тук всяка бомбардировка и всяка тревога за въздушно нападение. Йоне коментира този артефакт в кратък текст и го свързва с настоящите сценарии за заплаха. 

______________________________________________________
СВЕН ЙОНЕ, роден през 1976 г. в Берген на остров Рюген, ГДР, е артист, който работи с фотография, филм и текст. Между 1996 и 1998 г. изучава германистика, журналистика и етимология в Университета в Лайпциг, след което започва да учи медийно изкуство и фотография в Университета за графика и книжно изкуство в Лайпциг (HGB). От 2004 г. работи с фото-текстови произведения, късометражни филми, видеоинсталации, artists books, артистични изследвания. През 2006 г. получава диплома за магистър.

Произведенията на Свен Йоне се отличават със своя документален и концептуален подход. За него е характерно съчетаването на исторически проучавания и фикционални разкази. Той се фокусира върху постсоциалистически биографии и техните измерения в съвременен контекст. Йоне изследва аспекти от настоящето и миналото на Източна Германия, чувството на политическо безсилие и общата жажда за промяна; интересува се от „бележките под линия на световната история“ (Йоне). Неговите творби са представени в национални и международни колекции и са излагани по целия свят. Живее и работи в Берлин.

Изложбата в Гьоте-институт България представя две от по-новите му серии, които задълбочават основните му интереси към паметта и проблематизирането на историята: „White Storm (Grandpa tells a story)“ и „Heilpflanzen im Todestreifen“.

Portrait KLEMM'S Berlin, 2024