Изложба Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017

Изложба „Арт старт“ © Любомир Игнатов

Чт, 12.01.2017 -
Пт, 10.02.2017

Галерия Credo Bonum

ул. Славянска 2
София

 
Галерия Credo Bonum
ул. „Славянска“ 2, София
12 януари – 5 февруари 2017
Откриване: 12 януари, 18:30 ч.
Мартина Вачева, Любомир Игнатов, Мария Налбантова, Радостин Седевчев, Радоил Серафимов, Мартиан Табаков
 
Гьоте-институт
ул. „Будапеща“ 1, София
13 януари – 10 февруари 2017
Откриване: 13 януари, 18:30 ч.
Марица Колчева, Радослав Нинов, Боряна Петкова, Гергана Петрова, Севда Семер
 
Куратори: Весела Ножарова, Даниела Радева, Стефка Цанева
 
Началото на годината е най-добрият момент за нови прогнози, очаквания и надежди. Особено за съвременното изкуство, което е толкова разнообразно, разнопосочно и пренаселено от автори, позиции, проблеми, поджанрове, медии и форми, че понякога публиката, била тя широката или професионална, има нужда от ориентири за това какво е новото, което си заслужава да бъде наблюдавано. Още по-голяма е нуждата от навигация, когато става дума за млади автори, които дори и в малката българска сцена трудно успяват да излязат наяве. Точно сега, точно днес има цяло едно ново поколение от художници, които утре може би ще се превърнат в големи имена или завинаги ще престанат да работят. Какво ще се случи, зависи и от нас, които даваме знак, че ги виждаме и подкрепяме.

„Арт старт“ започна като търсене на млади и неизвестни художници, под и около 30 години, търсене на „свежа кръв“ и малко въздух в прекалено предвидимата сцена на съвременно изкуство в страната. Така намерихме редица интересни млади автори, не всички от които влязоха в настоящата изложба. Успяхме да идентифицираме някои интересни тенденции, обусловени от специфичните условия, в които художниците работят и живеят, но и такива, които по-скоро учудват – приятно или не.

Изложбата е разделена на две части – в галерия Credo Bonum и в Гьоте-институт в София. В първото пространство планирахме да представим автори, които са учили, живеят и работят в България, а в Гьоте-институт като един от чуждестраните културни институти в София да могат да се видят български художници, които, обратното, „идват“ от чужбина и внасят нови гледни точки. Колкото и адресът днес да е променлива величина и колкото и интернет да открива нови хоризонти, конкретното местожителство неизменно влияе върху художествената работа, може би не толкова технически и естетически, колкото що се отнася до подхода и усещането, с което артистите работят. Въпреки този аспект на селекцията, най-важни остават самите художници, техните работи и начинът, по който те комуникират помежду си, без значение от адреса, който така или иначе се променя (дори и в рамките на краткия период по подготовка на изложбата). 

В Гьоте-институт са предствени авторите Марица Колчева, Радослав Нинов, Севда Семер, Боряна Петкова и Гергана Петрова. Работите им поставят и концептуализират важни теми на визуалния език и образ, те често се изразяват с езика на абстрактното, особено видимо в платната на Радослав Нинов (завършил Goldsmiths College of London и понастоящем живеещ в с. Ябланица), в последните работи на Севда Семер (живееща в Лондон) и в творбите на Боряна Петкова (живееща в Париж). Нинов и Семер се занимават с нефигуративна живопис, като и при двамата има особено усещане за деликатност и лекота. Именно “деликатност” определя най-добре и работата на Боряна Петкова, която изследва рисуването като жест, движение и отношение към пространството, комуникация.

Младите автори, особено в България, смело работят с конкретната реалност, която ги заобикаля. В Credo Bonum са показани творбите на Мартина Вачева, Любомир Игнатов, Мария Налбантова, Радостин Седевчев, Радоил Серафимов и Мартиан Табаков. Диапазонът от артистични подходи и търсения и тук е много широк. Част от тях размиват границите между съвременното изкуство и илюстрацията, графичния дизайн, създават зинове и арт-книги. Арт книгите са и сред акцентите в изложбата “Арт старт”. По необходимост или заради специфичните нагласи на новото поколение художници, книгата се превръща в силен носител на тяхното изкуство. С тях те са свободни и независими да правят изкуството, което желаят, да постигат личен контакт с публиката, но и да се концентрират в себе си, изследвайки в дълбочина артистичния процес, през който преминават. Границата между съвременно изкуство и илюстрация или дизайн е тънка и може да зависи от нагласата или контекста. Не по-малко интересно е и как авторите сами се позиционират от двете страни на тази плаваща линия, което съответно предполага и различни начини на излагане на работите, отношение към тях, що се отнася до техника, оригинал, тираж и т.н.

Мария Налбантова например е позната най-вече като илюстратор, но в творбите й има елемент, който веднага може да ги постави и в контекста на съвременното изкуство, и при това там те ще стоят съвсем на мястото си. Мартина Вачева в началото също се занимава с илюстрация и зинове и впоследствие преминава към живопис, а специфичният й стил я превръща в едно от откритията на 2016 г. Радостин Седевчев е концептуален автор, който работи с различни медии, но арт книгата има специално място в творчеството му, в книгите си той разказва истории чрез рисунка, фотография, ситопечат, текст. Мартиан Табаков е представен в изложбата с три свои скулптури. Макар скулптурата да заема централно място в работата му, процесът при него е неизменно свързан с рисуване: по страниците на малки тефтери, книги или върху дървени плоскости - разтворени книги, поставящи рисунките в ситуация между картина и обект. Радоил Серафимов, макар че е сред най-младите на сцената, твърдо се заявява като един от водещите млади живописци в момента. Той и Радослав Нинов са и носители на наградата “Едмонд Дермиджиан” съответно за 2014 и 2016 г.

Важно място в селекцията на „Арт старт” заемат и младите фотографи, в чиято работа можем да видим и своеобразен портрет на сегашното поколение. Любомир Игнатов представя в снимките си – искрено и непретенциозно – живота (и удоволствието от него) в средите на пънкари, скейтъри и поколението „Градина“. Сега, много повече от всякога, младите хора имат едно особено отношение към природата – по цялата скала от еко активизъм до хедонизъм на плажа или възхита от величието на планината. Именно този „природен хедонизъм“ е особено видим в работата на Любомир Игнатов, но учудващо – и в тази на Гергана Петрова. Тя живее и работи между Берлин и София и фотографиите й не представят само типичния парти лайфстайл на немската столица, но и отново едно силно, почти хипнотично присъствие на природата. Другият фотограф в изложбата е Марица Колчева. В разнообразното й творчесто особено впечатление прави серията й от фотографии на разглобения за почистване паметник Цар Освободител. Специфичният поглед на Колчева умело улавя не просто любопитното в ситуацията. Усетът й към кадрирането превръща фотографиите в необикновени образи, запомнящи се и леко смущаващи с показаната (буквално) деконструкция на познатия паметник.

„Арт старт” не претендира за обзор или за пълнота на избора, нито пък има амбициите да определя кои автори са по- и най-. В изложбата показваме онези автори, които веднага предизвикаха интереса ни, с работи, които събудиха професионалната ни интуиция, оставяйки ни в очакване какво ще последва.

Тази изложба не би могла да бъде направена без няколко човека и институции и техните усилия през последните години да търсят, намират и показват, а понякога и да отличават млади български художници. Това са Мария Василева, основен инициатор на наградата за млад български живописец „Едмонд Демирджиан”, Владия Михайлова и нейните дългогодишни усилия за открояване на младите автори в галерия „Васка Емануилова” и нейната платформа „Място за срещи”, Веселина Сариева, с платформата Фон: Млади автори на галерия SARIEV Contemporary, включваща изложби и форматите „Портфолио ден” и „15 минути слава” и Десислава Панчева (Dssy Mssy) създател на Hip Hip Zine Fair, София. Специални благодарности и на: Красимир Русев, Петер Цанев, Светлана Мирчева, Вера Млечевска, Иван-Александър Кютев и Деница Тонева.

Назад